Читаем Собствено правосъдие полностью

Собствено правосъдие

Стоун също нямаше пряк контакт с мишената. Първото и основно снайперистко правило гласеше, че всяко помръдване на оръжието и стрелеца означава провал. За да бъде произведен успешен изстрел, ръката трябва да е стабилна, дишането спокойно, а пулсът да не надвишава шейсет удара в минута. В годините, през които си беше изградил репутацията на най-добрия убиец в историята на САЩ, Стоун почти винаги се беше придържал към това правило.

Но само почти. Защото има мигове, при които и най-старателната подготовка не помага. А когато това се случва, дори добрите грешат, при това в девет от десет случая. Най-добрите успяват да сведат шансовете си до петдесет на петдесет, а изключителните стрелци стигат до седемдесет процента.

Едва след тях идваше ред на Джон Кар.

Възкръсналият от мъртвите Джон Кар, решен да спаси живота на една добра жена, която не заслужаваше да бъде убита от някакъв маниак.

Тялото на Стоун литна във въздуха, изпънато като струна. Пистолетът в ръцете му се изви под максималния ъгъл, който позволяваше стрелба. Пръстът на Менсън вече беше на спусъка.

В следващия миг Стоун стреля. По-късно Джо Нокс се кълнеше, че е видял как куршумът завива покрай скалата. Никой не оспори твърдението му.

Автоматичната карабина на Менсън пусна дълъг откос. Но куршумите отлетяха нагоре, към звездното небе, защото в гърдите на стрелеца зейна огромна дупка. От разкъсаните артерии бликна ален фонтан. В продължение на една ужасяващо дълга секунда върху Менсън валеше кървав дъжд. После той се строполи по гръб, а единственото му око се оцъкли.

Бавно започнаха да се надигат. Краката им бяха омекнали.

Стоун изтича към Аби и й помогна да се изправи. Тя беше уплашена, с ожулено лице и разкървавени ръце. Но жива.

Алекс и Хари Фин пристегнаха бедрото на шерифа Тайри с импровизиран турникет, изработен от пръчка и част от якето на Хари. Седнал на земята, едрият мъж се мръщеше от болка.

— Добре ли си, Тайри?

— Още не се е родил онзи, който може да ми види сметката само с един куршум! — изпъшка шерифът.

Силен вик ги накара да подскочат и да се обърнат към тъмната гора.

Към тях презглава тичаше Кейлъб.

— Бързо, бързо! — задъхано рече той.

Стоун и Рубън хукнаха първи, пробивайки си път сред храстите. Останалите ги последваха.

Когато видя какво е открил Кейлъб, Стоун изпита чувството, че умира.

— Дани! Дани!

Младежът лежеше по гръб, а в храстите до него беше захвърлена пушка за лов на елени. Но Стоун не гледаше нея, а голямото червено петно в гърдите на Дани.

Очите на момчето се фокусираха върху него и на лицето му изплува лека усмивка.

— Май не успях да залегна навреме — с усилие прошепна Дани.

Стоун хвърли поглед през рамо към мястото, на което лежеше Менсън. Първият му откос беше насочен именно насам. Обърна се и сведе поглед към Дани. На гърдите му имаше най-малко три дупки от куршуми. Мястото, на което се намираха, обезсмисляше спешните животоспасяващи мерки. Нямаше начин да стигнат до болницата за минутите, които му оставаха. Той бе успял да спаси живота на Уили Кумс с парче жица и акумулатор, но Дани Райкър не можеше да разчита на подобно чудо.

Рубън се наведе и вдигна пушката.

— Ето кой е видял сметката на директора — промърмори той.

— Дяволски си прав — прошепна Дани. — Той уби Уили. Предупредих го това дребно копеле какво ще му се случи, ако го направи… — Чертите на лицето му омекнаха. — Нали ще доведеш мама, Бен?

Стоун не беше чул стъпките на Аби, но почувства присъствието й. Обърна се и я видя как се втренчва в сина си.

— Съжалявам, Аби — прошепна той. — Много съжалявам.

От устата на Дани потече кървава струйка.

— Мамо?

Тя падна на колене и се вкопчи в ръцете му. Отчаяният й вик отекна в притихналата гора. Изправени безмълвно около майката и сина, останалите се просълзиха. Аби имаше вид на дете, което е сънувало кошмари. Сякаш беше бягала от ужасно чудовище. Изведнъж престана да плаче, изглежда, усетила, че в последните мигове на живота си момчето й трябва да я запомни силна.

— Извинявай, мамо — прошепна Дани. — За всичко.

Стоун докосна ръката му, която вече изстиваше.

— Обичам те, Дани! Обичам те повече от всичко на света!

— Не биваше да се забърквам с тази дрога. Но не исках да работя в мината. А не исках и онези пари от смъртта на татко. Знаеш това, нали?

— Зная, миличък, зная…

И двамата плачеха.

— Нямам нищо общо с убийствата — каза немощно Дани. — Освен на гадния директор…

Ирисите му избледняваха, постепенно сливайки се с бялото на очите. Виждал съм това у много умиращи, помисли си Стоун.

— Обичам те, Дани! — изхлипа Аби.

Момчето погледна към Стоун. Той беше принуден да се наведе, за да го чуе.

— Аз и Уили… Бяхме истински шампиони на щата. Улавяше всяка топка, която му хвърлях. Знаеш ли, че щяхме да играем за Техническия?

— Били сте най-добрите, Дани — стисна студената му ръка Стоун. — Най-добрите!