Собствено правосъдие

След няколко минути излезе на почти незабележима пътечка, която свършваше пред стар, полусрутен хамбар. Вътре имаше древна сива камионетка и няколко бали изгнила слама, разхвърляни между ръждясали трактори и друго фермерско оборудване.

Седна на бронята на камионетката и направи ревизия на жалките си финанси. Помощта, която оказа на Дани, му беше струвала скъпо. Билетът за влака съвсем не беше евтин, пътуването с автобус до покрайнините на Дивайн — също. Дани беше предложил да плати билетите, но Стоун отказа. На всичкото отгоре му трябваха пари и за наем. Помоли се богатата Аби да му плати добре, за да може да продължи пътя си.

Всъщност защо изобщо мислеше за бягство? Нямаше ли да е по-добре да беше напълнил дробовете си със солена вода след скока от проклетата скала? За какво всъщност му бе този живот?

За какво има да живея?

Навън изръмжа мотор и изскърцаха спирачки. Стоун скочи от бронята и излезе навън. Аби тъкмо слизаше от пикапа си.

— Разглеждаш имота, а? — каза тя, без да се усмихва.

— Току-що приключих в конюшнята. Имаш много хубав имот.

— Да — безизразно кимна тя.

— Но това място е отдавна изоставено — посочи към хамбара той.

— Майка ми и баща ми живяха тук в продължение на петдесет години. Имаха нещо като ферма. Но от трийсет години насам никой не се занимава с фермерство. Къщата им беше ей там — посочи вляво тя. — Отдавна изгоря, до основи. Стърчи само коминът. По едно време бях решила да го съборя, но се отказах. Той е единственото нещо, което ми остана от тях.

— Много добре те разбирам.

— Така ли?

— Човек трудно се освобождава от миналото. Особено когато бъдещето не е много ясно.

— Губиш си времето, като почистваш конюшни, Бен. Би трябвало да станеш преподавател по философия.

— Бях тръгнал към града.

— Чакай да ти платя. Защо не дойдеш у дома? Ще вечеряме нещо и ще получиш парите си.

— Благодаря, не е необходимо.

— Знам, че не е. Хайде, качвай се.

Тонът й не допускаше възражение.

Няколко минути по-късно спряха на алеята.

— Хубава къща — отбеляза Стоун.

— Да, но я платих дяволски скъпо.

— Дани ми спомена нещо.

— Предполагам, че искаш да вземеш душ и да се преоблечеш. Риенето на оборски тор не е най-чистата работа на света.

— Благодаря. Съжалявам за мъжа ти.

Тя затръшна вратичката на пикапа и пое нагоре по стълбите.

Стоун слезе и бавно тръгна след нея.

Можеше да се озове в кой ли не провинциален градец, но явно му беше писано това да е Дивайн, Вирджиния.

19

Нокс пресрещна Анабел Конрой пред входа на хотела, показа служебната си карта и я помоли да го последва.

— Няма да стане — отсече тя.

— Моля?

— Тази карта може да е фалшива, а вие да сте някакъв изнасилвач. Ще дойда с вас само след като се легитимирате пред полицай, който да гарантира, че сте този, за когото се представяте. Дотогава можете да вървите по дяволите!

— Какво ще кажете да изпием по едно кафе в ресторанта отсреща? Там ще можете да се развикате или да ме сритате в топките в случай, че пусна ръка под полата ви.

— Имайте предвид, че ритам жестоко — предупреди го тя.

— Не се съмнявам.

— Надявам се, че няма да се забавим, защото имам работа.

— Оставям на вас да прецените колко дълъг ще бъде нашият разговор.

След две чаши силно кафе Нокс обясни какво иска да узнае.

— Не знам къде е Оливър — искрено отвърна тя. — Преди известно време се сприятелих с него и приех да живея в къщичката му. Но после той изчезна и никой не знае къде е.

— Как се сприятелихте и защо заживяхте там?

— Много просто. Той ми помогна да разреша един личен проблем, а след като замина, ми хрумна да се грижа за дома му, докато се върне.

— Вашият проблем е бил покойният Джери Багър, нали?

— Виждам, че сте си написали домашното.

— Всъщност не беше толкова трудно. Какъв по-точно ви беше проблемът с Багър, мис Хънтър?

Дори за секунда не повярва, че това е истинското й име, но му беше по-удобно да го използва, поне засега.

— Какво ви засяга?

— Просто любопитство.

— Защо трябва да задоволявам любопитството ви?

Нокс махна към чашата, която Анабел държеше в ръка.

— А какво ще кажете, ако сваля отпечатъците ви от тази чаша и ги пусна в базата данни? Дали срещу тях ще се изпише името Сюзан Хънтър?

— Няма закон, забраняващ смяната на имената.

— Така е, но причината за подобна смяна може да се окаже незаконна.

— Багър причини зло на мой близък и аз го наказах.

— С помощта на Алекс Форд и Оливър Стоун?

— Да. Той беше мошеник и социопат. ФБР и Министерството на правосъдието се опитваха да го спипат в продължение на години. Какво лошо, че си е получил заслуженото?

— Пет пари не давам за Джери Багър — призна Нокс. — Интересува ме Оливър Стоун. Или Джон Кар. Не зная под кое име ви се е представил.

— Аз го познавам като Оливър Стоун. Нямам никаква представа кой е Джон Кар.

— Кога го видяхте за последен път?

— Преди около шест месеца.

— Чухте ли за убийствата на Картър Грей и сенатор Симпсън?

— Гледам новините по телевизията.

— Стоун е имал среща с Грей, били са стари познати.

— Не ми е известно.

— Алекс Форд не ви ли е казал? Защото той е разполагал с цялата информация.