Собствено правосъдие

— Не знам. Рори имаше добри контакти в Ню Йорк. Той е оттам. Още една причина за доброто управление на фонда. С негова помощ привлякохме няколко частни инвеститори, които са му лични приятели. Именно на тях дължим високите си дивиденти.

— Допускаш ли, че Дани може да се е забъркал във всичко това? Или Деби?

— Не виждам как би могло да стане. Дани нищо не разбира от финанси. Интересите му са доста по-елементарни. А Деби беше художничка, която нямаше нищо общо с фонда.

Телефонът й иззвъня. Тя го включи, послуша за миг и го подаде на Стоун.

— Тайри. Иска да говори с теб.

— Посетих мястото на инцидента, Бен — рече шерифът. — Но там няма нищо. Нито бухалки, нито колан, нито кръв.

— Явно са се върнали да разчистят.

— Как е Дани?

— В момента му правят изследвания.

— Попита ли го кои са нападателите?

— Той твърди, че е станал жертва на инцидент.

— А ти сигурен ли си, че не е вярно?

— Сигурен съм. Освен ако не решиш, че така се нарича нападението на трима мъже с бухалки, които целят да те пребият.

— Тръгвам към болницата, за да поговоря с Дани. Как е Аби?

— Държи се — отвърна Стоун и я погледна. После затвори телефона и й го върна.

— Отивам да си взема кафе. Ти искаш ли нещо?

Аби поклати глава и направи опит да се усмихне.

— Не, благодаря. Възнамерявам да не мръдна оттук, преди да получа уверения, че Дани ще се оправи.

Стоун се отдалечи по коридора, търсейки някой автомат за топли напитки. Ранената ръка продължаваше да го боли. После в съзнанието му най-сетне се появи очевидното: Уили Кумс все още лежеше тук.

Крек и стеснени зеници. А сега и Дани е в същата болница, пребит почти до смърт. Двама младежи, между които стоеше едно мъртво момиче.

Кафето можеше да почака. Най-важното беше да поговори с Уили още сега.

33

Мобилният телефон на Нокс звънна, но на екрана не се изписа никакъв номер. След кратко колебание той натисна бутона за връзка.

— Ало?

Нужна му беше секунда, за да разпознае гласа отсреща.

— Фин?

— Размислих след нашия разговор и реших, че може би трябва да ви кажа още нещо.

Нокс хвана химикалката и придърпа един бележник, който се търкаляше на кухненския плот.

— Слушам.

— Самият аз бях в Центъра за посетители на Капитолия заедно с Оливър. ЦРУ едва ли ще се изненада от този факт. Картър Грей и сенатор Симпсън също бяха там.

— Какво ви е събрало? Може би сте решили да си направите парти преди официалното откриване?

— Направихме размяна. Синът ми срещу сенатор Симпсън.

— ЦРУ е отвлякло детето ви? — възкликна Нокс.

— В замяна ние пък отвлякохме един американски сенатор.

— Но защо точно Симпсън?

— Стоун има стари сметки за разчистване с него и с Грей. Неприятни сметки.

— Дори за миг не съм допускал, че са били добри приятели — вметна Нокс.

— Както и да е, размяната стана. Предадохме на Грей всичко, което поиска от нас. Включително мобилен телефон с един предварително направен запис, дело на Стоун.

— Какво беше съдържанието на записа?

— Не знам. Но именно той принуди Грей да си подаде оставката като цар на разузнаването.

— Нещо мръсно?

— Така изглежда.

— Предполагам, че след размяната те не са били склонни да ви пуснат да си тръгнете.

— И така може да се каже. Грей имаше свои идеи за оттеглянето ни, живи или мъртви.

Нокс си записваше с бясна скорост.

— Нека ви попитам още нещо. Милтън Фарб стана жертва в тази схватка, нали?

— Там загина. Стоун ни изведе по предварително уточнен маршрут. Сигурен, че Грей ще се опита да ни прецака, той се беше погрижил за резервен вариант. Докато се изтегляхме, един от хората на Грей застреля Милтън. Това накара Стоун да се върне. — Фин замълча за момент и добави: — И аз се върнах с него.

— Защо?

— Той спаси детето ми. А също мен и всички, които са скъпи на сърцето ми. Бях му задължен.

— Ясно, разбирам — промърмори Нокс и стисна химикалката между зъбите си.

— И още нещо. Преди да напусне сградата, Симпсън подвикна няколко думи на Стоун.

— Какви бяха те?

— Каза му, че като важна фигура в ЦРУ и един от ръководителите на „Трите шестици“, лично той е заповядал удара срещу Стоун и семейството му. Жена му е била убита, а дъщеря му изчезнала без следа. Самият Стоун успял да се отърве и минал в нелегалност. Те са му отнели всичко, Нокс. Абсолютно всичко.

— Но защо са пуснали торпедата срещу един от своите?

— Защото е поискал да се оттегли. Дошло му до гуша, но те били на друго мнение — простичко отвърна Фин.

Нокс се отпусна на стола и отправи поглед към малкия двор на къщата, опитвайки се да асимилира чутото.

— Защо ми казвате всичко това? — попита той.

— По две причини. Поради една отдавнашна случка с участието на Грей и Симпсън, аз и семейството ми се намираме под закрилата на американското правителство. Никой няма да ме преследва за това, което бих или не бих казал.

— И аз останах с подобно впечатление — призна Нокс. — А другата причина?

— Все още разполагам със свои източници и те ми помогнаха да ви проверя. Заключението е, че вие сте достоен човек, когото са поставили в трудна ситуация. Вероятно ще ви трябва още един живот, за да се измъкнете от нея.

— Надявам се да грешите, но благодаря за оценката.