Собствено правосъдие

— Разбира се, че съм го виждал! — изведнъж възкликна Стоун и двамата изненадано го погледнаха. — Първият ми ден в ресторанта ти. Тайри току-що си беше тръгнал, а ти отиде в кухнята. Дани приключи с храненето и тръгна към вратата, но един едър тип му се изпречи на пътя и го попита ще се задържи ли в града, или отново ще хване пътя. Той беше един от тримата с бейзболните бухалки!

— Спомняш ли си името му?

Стоун се замисли само за миг.

— Лони.

— Лони Брубек?

— Опиши ми го! — надигна се Стоун, изслуша шерифа и кимна. — Той е.

— Лони работи дневна смяна в Мина две в Синч Вали. От седем до седем. Той е един от хората, които са включени в метадоновата програма. Не знаех, че е близък с Дани.

— Аз също — добави Аби. — Никога не е идвал у нас, а и е доста…

— Аби е твърде деликатна, за да го каже направо — прекъсна я Тайри. — Тоя Лони е абсолютен боклук. На няколко пъти съм го арестувал за дребни нарушения. Джебчийство, кражби на бензин… Но си е наркоман. Благодаря за информацията, Бен. Още сега отивам да го притисна.

— Дали някой вече е казал на Шърли за Уили и Боб? — притеснено попита Аби.

— Аз не съм, но вероятно вече е научила. Ще се отбия и при нея.

— Разпитай я внимателно, шерифе — рече Стоун.

— Мислиш, че е замесена?

— Нека го кажа по друг начин. Коя жена ръчка мъжа си да излезе на лов за елени точно в деня, в който става инцидент и го убиват погрешка? Това може ли да бъде съвпадение?

— Подозираш, че нещата са нагласени, така ли?

— Не изключвам възможността стрелецът да е бил Рори Питърсън, който малко по-късно е убит.

— Тъй, тъй… — Тайри замислено опипа кобура си. — Кой би допуснал, че заспалото градче Дивайн ще се превърне в Дивия запад?

Аби го изчака да излезе, седна на мястото му и взе ръката на Стоун.

— Донесох ти плика с дрехите — тихо рече тя. — В шкафчето са.

— Благодаря.

— Съжалявам, че всичко това ти се стовари на главата.

— Мисля, че ти пострада доста повече от мен.

— Нещата са толкова сложни — въздъхна тя. — Не вярвам някога да се изяснят.

Изрече тези думи със сведен поглед, а Стоун веднага разбра какво има предвид.

— Според мен Дани се е забъркал в нещо незаконно, но не и в убийство — утешително каза той.

— Да не четеш мисли? — погледна го изненадано тя. — Направо ме стряскаш! — Замълча за момент, после поклати глава. — Познавам сина си. Или поне така си мисля. Но има и случайности, нали?

— Нека ти кажа нещо. Когато слязохме от влака и онези типове ни последваха, Дани свали единия от тях със силен удар в корема. Макар и пребит, онзи му отвърна. Синът ти можеше да го размаже, но не го направи. Каза, че не е спортсменско да се удря паднал човек. Един хладнокръвен убиец не е способен на това.

— Вече изгубих Сам — прошепна Аби. — Не искам да изгубя и Дани!

— Няма да го изгубиш, Аби — притегли я към себе си Стоун. — Обещавам ти!

54

Проблемите на Рубън започнаха още с появата му в Саут Ридж. Първо, почти се сблъска с Джо Нокс, който обикаляше уличките на градчето. Около час по-късно агентът се качи в джипа си и потегли, а възбуденият Рубън побърза да звънне на Анабел и тръгна подире му. Но на излизане от града спука гума, отби на банкета и отново се свърза с нея.

— Стой там и чакай — нареди Анабел. — Оглеждаме двете градчета и идваме да те приберем.

— А защо не дойдете веднага и заедно да проследим Нокс?

— Докато стигнем, той ще бъде далеч. Очевидно не е открил Оливър в Саут Ридж, което означава, че е наш ред да опитаме. Накъде се е насочил според теб?

Рубън разгъна картата и огледа околността.

— Мисля, че към Дивайн.

— Добре. Звънни, ако изскочи нещо ново.

Рубън изключи телефона, намръщи се и гневно изрита спуканата гума на „индианеца“. Древният мотоциклет го беше предал за пръв път от толкова години. На практика той винаги имаше резервна гума в коша, но този път я извади заради боклуците на Анабел.

Седна на крайпътния камък и се зае да разсъждава. В случай че това беше първият град от обиколката на Нокс, оставаха му още три. Което означаваше, че шансовете Оливър да се окаже в Дивайн са едно към три. Не особено добри, но не и лоши. Трябваше само да стиска палци и да се надява, че Дивайн няма да е джакпотът за федералния агент. И евентуална смъртна присъда на Оливър.

Мелани Нокс направи няколко безуспешни опита да се свърже с баща си. Не беше учудена, че той нито вдига, нито й се обажда след това. Но след последния им разговор се чувстваше леко притеснена. Гласът му беше прозвучал малко особено, някак фаталистично. Сякаш искаше да изживее някакви щастливи мигове, защото смяташе, че дните му са преброени.

Подчинявайки се на внезапен импулс, тя взе такси до къщата на баща си и помоли шофьора да я изчака. Остана изненадана, че алармата не се включи при отварянето на вратата. Баща й никога не забравяше да набере кода, особено преди заминаване. Запали лампите и с мъка се сдържа да не изкрещи.