Сонети

86

Стихът му ли — плющене на платна,

след теб политнал в тази пролет бурна,
погреба мойте мисли до една
в утробата им като в черна урна?
Перото му, което някой дух
е обучавал вещ в стихосложение,
не то ли ме оставя сляп и глух
чрез не едно велико постижение?
Не! Нито тази майсторска ръка,
ни нейният съветник безтелесен
не могат ме зашемети така,
че да изгубя всеки дар словесен.
Но ти си вечно в неговия стих,
и моят дом без теб е пуст и тих.

87

Прости, ти струваш скъпо. Аз умея

да те ценя, но не да плащам в срок.
Да те задържам повече не смея,
вземи обратно своя скъп залог.
За мен ти беше някакво дарение.
Не ти платих с един достоен акт.
И значи можем по споразумение
да заличиме нашия контракт.
Ти своя дар не знаеше самата,
не знаеше и нищичко за мен.
Аз не по право задържах цената
на твоя дар до този днешен ден.
Бях цар на сън. В среднощното ми бдение
ти беше бегло, плахо привидение.

88

Когато ме намразиш, друже мой,

и ме отпратиш с присмех и презрение,
със мен самия аз ще вляза в бой,
но пак ще ти намеря извинение.
Познавам се добре и някой ден
аз ще разкажа за една такава
порочна страст и скрити язви в мен,
че губейки ме, ще добиеш слава.
И няма в нищо да те обвиня.
За тебе жертвам всичко най-достойно,
но себе си така като петня,
печелиш ти. С това печеля двойно.
Обичам те. Поемам всичко зло,
за да вървиш с изправено чело.

89

С какъв порок във мен, с какво и как

заслужих тоя хлад и невнимание?
Кажи, че куцам, ще превия крак,
но само ти да имаш оправдание.
От мен ли по-добре ще ме петниш?
В това едва ли си така способен.
О, аз съм туй, което ти решиш,
и ако искаш — някак си особен.
Ще ходиш вече на разходка сам.
А аз за тебе млъквам и едва ли
пред някого и с нещо ще издам,
че двамата със тебе сме дружали.
Ще се намразя сам. Не ми е драг
човека, който срещаш като враг.

90

Към мене щом ще стинеш, то сега,

когато с всички съм в раздор, изстивай.
Бъди за мен и ужас, и тъга,
последната ми загуба не бивай!
Скръбта когато превъзмогна, ти
недей да ме раниш последен скрито.
За да не свърша доубит почти
след бурна нощ и утро дъждовито.
Но щом ме видиш, че стоя едва,
от мерзости притиснат до стената —
върви си днес, да срещна днес това
безмилостно коварство на съдбата:
бедата, злото, ужасът нелеп,
да се лиша завинаги от теб.