Сонети

21

Не слагам ярки багри в моя стих.

Не съм като поетите, които
сравняват всичко с небосвода тих
и всекиго възнасят до звездите.
Те нека кичат своите стихове
със рими за звездите и луната,
за пролетните нежни цветове
и скритите съкровища в земята.
Но моят стих ще бъде по-правдив,
не лъже той, повярвай на поета:
ти като всеки смъртен си красив,
а не като звездите на небето.
И нека други пеят с пълен глас.
Не те лаская, не търгувам аз.

22

На огледалото не вярвам аз.

Чертите ми не са се състарили.
Не може да удари моя час,
преди и ти да остарееш, мили.
Защото в твойто хубаво лице
сърдечната ми радост се оглежда.
Живееш в мен, аз в твоето сърце,
от теб по-стар как мога да изглеждам?
Затуй не остарявай всеки ден!
Сърцето ми е в тебе. Предпазливо
носи го, както нося твойто в мен
и като майка пазя боязливо.
Да предположим — моето ще спре.
Нима и твойто няма да умре?

23

Като артист, обзет от силен смут,

чиято памет е изневерила,
и като някой свирепеещ луд,
изнемощяващ в пристъпи на сила,
така мълча и аз и тъй съм тих,
защото стигнах до такава крайност,
че себе си аз сам изнемощих
със силата на свойта всеотдайност.
Но моят стих звучи със моя зов
и с моя глас безмълвната ми книга
ламти отплата, моли за любов
и от езика повече постига.
Чуй обичта ми ти и се учи
да слушаш моя тъжен глас с очи.

24

Художник стана моя взор и вред

рисува в мене скицата ти жива.
Телото ми е рамка на портрет
и най-доброто в мен е в перспектива.
През майстора виж майсторски дела.
Лицето си открий пресътворено
в ателието с кръглите стъкла.
То с твоите очи е застъклено.
Но как са близки нашите очи!
Рисуват мойте твоя лик и ето,
през твоите грейват слънчеви лъчи,
нахлуват и блестят в ателието.
Очите виждат твоето лице,
но не и твойто любещо сърце.

25

Роден щастливо под добра звезда,

надменният се хвали с род и знатство.
За мене бедността не е беда.
Аз също имам своето богатство.
Разтваря фаворита в нечий двор
листата си и пищно разцъфтява.
Но гасне нечий благосклонен взор
и гасне с него цялата му слава.
Прославеният воин, веднъж разбит,
макар след сто спечелени сражения,
от фаворита не е по-честит:
съдбата му е мрак и унижения.
Но по-щастлив съм аз — несъкрушим,
със титлите „обичан“, „мил“, „любим“.