Със теб сме две отделни същества,при все че в любовта сме с теб едно.Но ти не бива да делиш товапозорно мое гибелно петно.Еднакво ни обвързва любовта,но своя скръб ти имаш, своя — аз.И любовта ни не променя тя,но граби радостта й час след час.Не смея да ти кимна със глава.Клеймото си ще нося твърдо сам.Не ме посрещай с почести: с товапоемаш част от моя тежък срам.Но аз без туй така се чувствам твой,че твойта чест е моя, друже мой.
37
Като баща, съвсем изнемощял,комуто не остава друга радост,се радвам аз, без време остарял,на твойта доблест, истина и младост.Богатство, сили, знатност, красотаи остър ум, и почести, и слава,и всяка твоя прелестна чертасъс твоята любов ми се предава.Не съм ни беден, нито състарен.О, твойта обич с полъха на птицатрепти и блика в жив поток у мен,а мен ми стига и една частица.Какво ще искам аз от този свят?Да имам теб е цяла благодат.
38
Нима на мойта муза липсват теми?А тия мисли в твоя поглед тих?Такива нежни, радостни поемиедва ли ще повтори нечий стих.И ти благодари на теб самияза мойте сполучливи четива.Но кой ли би останал ням при тиятака дълбоко трогващи слова?Бъди десета муза, по умениети надмини далече деветте.Стихът, роден от твойто вдъхновение,и векове след теб да се чете.И да прослави бъдещия дентвореца в теб и труженика в мен.
39
Но как да те възпея аз не знам.Нали си всичко най-достойно в мен.Не зная аз кого възпявам самвъв тоя стих, на тебе посветен.Да бъдем две различни същества,с отделна обич, чувства и мечти.Така ще имаш в моя стих това,което заслужаваш само ти.Раздялата е тежък гнет за нас.Но често в часове на самотапрекарваме и някой хубав часвъв мисли и мечти за любовта.И тя дели сърцето ни на две,за да блестиш във тези стихове.
40
О, всички мои страсти ако щешда вземеш, знай, че нищо пак не взимаш.Каквото можеш страст да наречеш,ти без това отдавна вече имаш.Не те упреквам, че ме считаш свойи че на любовта ми си посегнал.За упрек си, че искаш, друже мой,това, което беше пренебрегнал.Прощавам ти, любим крадец, че тина нищия ограби нищетата.Обидата сърцето ще прости,но как раздор да понесат сърцата?Ти злия, който ми се струваш благ,убий ме, но недей ми става враг!