Спектакълът на злото

— Тръгнали сте на лов…

— Чарли Уотърс, Барни Томпсън и аз тръгнахме на лов за патици. Правим го един-два пъти седмично през сезона.

— Къде ходите на лов?

— Биг Марш.

— По кое време стигнахте там?

— Бяхме в заслона към, не знам, може да е било четири и половина — пет.

— Говорихте ли с жена си преди да тръгнете?

— Тя още спеше. Никога не я будя. Обикновено приготвяше сандвичите и багажа от предишната вечер.

— Тази предишна вечер карахте ли се за нещо?

— Не съвсем.

— Тоест?

— Между нас не вървеше. Вече ви го казах. Не беше като по мед и масло, но и не си крещяхме де. Просто отношенията ни охладняха. По дяволите, тя все още ми приготвяше обяда.

— Колко дълго ловувахте?

— Тръгнахме си от Биг Марш към три следобед. Винаги спираме някъде по пътя за вкъщи, пием по няколко бири и си говорим за лова и така нататък.

— И именно на едно от тези спирания по пътя за дома за пръв път сте срещнал Попи Палмър в „Скин Гейм Клъб“, така ли е?

— Ами да, казвал съм го вече. — Той погледна към Рейни, разпери ръце и сви рамене.

— Имате ли някой нов въпрос? — раздразнено попита Рейни.

— Трябва да изясним няколко момента — тихо отвърна Парвър. Вейл се впечатли от самообладанието й.

— Колко скоро след като се запознахте с Попи Палмър, имахте за първи път сексуален контакт с нея?

— С точност до минути или часове? — ухили се Дарби.

— Става и в часове — хладно отговори Парвър.

— Както вече казах, ние попаднахме в „Скин Гейм“, тя същия ден беше на работа и след като пихме по няколко бири, Чарли я попита дали иска да изпие една и в нашата компания, а пък тя отвърна, че предпочита коктейл с шампанско. Всъщност наливат кока-кола в нещо като чаша и му викат шампанско, а ти се изръсваш пет долара за тая проклетия. Та поговорихме си, докато не стана към седем, а нейното работно време приключваше, затова си казах: какво пък толкова? В такива моменти ти се приисква да отидеш някъде и да пийнеш нещо сериозно. А едната работа води до другата, тъй че в крайна сметка спряхме в „Бавериън Ин“ и си наехме стая. Той се наведе към Парвър и добави: — Искате ли да научите подробностите?

— Няма да е необходимо. — Тя погледна в бележките си. — Поне не засега.

„Добър ход — помисли си Вейл. — Накарай го да си мисли, че това не е краят. Че тепърва ще се пържи.“

— Имахте ли сексуални отношения с мис Палмър в споменатия случай? — продължи Парвър.

Дарби погледна към Рейни, който кимна.

— Разбира се.

— Колко пъти сте се срещали с мис Палмър след това?

— Нямам представа, четири или пет. Не си спомням съвсем точно.

Тя отново прелисти бележките си.

— Мис Палмър казва, че сте се срещали в „Бавериън Ин“ шест пъти. Самият вие при един от разпитите казвате пет. После шест. А този път — четири или пет. Кой е верният отговор?

— Чакай малко, какви са тези глупости?! Имах връзка с нея. Никога не съм го отричал. Казах го на ченгетата още при първия разпит.

— И така, четири, пет или шест пъти? — спокойно повтори тя.

— Току-що ви казах, че не си спомням. Добре, нека са шест. По дяволите, щом Попи казва, значи са били шест. Не си ги отбелязвах в календарчето, но нищо чудно тя да го е правила.

— Но във всеки от случаите сте правили секс?

— Да. Това да не ви възбужда, а?

— Стига глупости, Дарби — отряза го Вейл.

— Вижте, това, дето го направих, беше при самозащита. Колко пъти трябва да ви го повторя, по дяволите? Защо просто не излезете навън и не хванете някой наркотрафикант или друг истински престъпник, за да помогнете на обществото?

Вейл се обърна към Рейни.

— Това може да продължи вечно.

— Просто отговаряй на въпросите с „да“ или „не“ — каза Рейни.

— Нека се върнем към деня, в който застреляхте жена си — каза Парвър. — Бяхте ли в „Скин Гейм Клъб“ същия ден?

— Не. Спряхме в едно бистро край магистрала 78. Не знам дали въобще си има име. Отпред има табелка, на която пише „Коктейли“.

— Въобще видяхте ли се с Попи Палмър този ден?

— Не.

— Говорихте ли с нея?

— Не и преди стрелбата.

— А кога?

— Обадих й се, когато дойде полицията и открих листчето с нейния номер до телефона.

— Защо й се обадихте?

— Исках да й кажа какво се случи и да разбера нещо за онова листче. Исках да разбера откъде номерът й е попаднал в Рамона, защото го нямаше в указателя. Попи каза, че Рамона й звъннала към четири и половина — пет и била доста ядосана. Казала, че ще ме очисти. Точно това ми предаде Попи — Рамона казала, че ще ме очисти, представяте ли си?

— Кога си тръгнахте от бара на 78-а?

— Не си спомням. Трябва да е било към пет и половина. Не съм си гледал часовника. — Той цъкна с език. — Обикновено жена ми не стреля по мен, когато се прибера малко по-късно.

— Не можете ли да бъдете малко по-прецизен с времето?

— До къщи е около половин час, а когато се прибрах, тъкмо бяха почнали новините. Тъкмо влизах и Дан Радър заговори по телевизията.

Покажете ни на диаграмата какво точно стана, когато влязохте в къщата.