Спектакълът на злото

От своя страна Сен-Клер беше невероятен анализатор и успяваше да съчетае два на пръв поглед несвързани факта, за да стигне до правилно заключение. И докато другите специалисти от същата област анализираха фактите и обстоятелствата посредством обикновен бял лист или мощен компютър, той затваряше очи и всички графики, връзки и заключения се оформяха в главата му. Освен това имаше феноменална памет и помнеше всичко, което си заслужаваше да запомни. Когато чуеше, прочетеше или видеше нещо, свързано с престъпление, го запомняше завинаги.

Когато Майер и Сен-Клер се съберяха заедно, това можеше да означава само неприятности. Вейл загърби Наоми, която се опитваше да му каже нещо, и застана зад двамата.

— Ето какво имам предвид — говореше Сен-Клер. — Искам да съпоставя изчезналите хора и неразрешените убийства и да видя дали няма някаква закономерност в датите. Можем ли да го направим?

— На щатско ниво ли?

— Да, за начало е добре.

— Нямаш проблем. — Пръстите на Майер пробягаха по клавиатурата.

— Какво, по дяволите, ви е събрало тук? — намеси се Вейл.

— Някои подозрения — отвърна Харви, все още вперил поглед в монитора. Сините му очи блестяха зад очилата с тънки рамки, които все се плъзгаха надолу по носа му.

— Всички си имаме подозрения. Трябваше да изслушам тези на Абъл по време на закуска. Какви пък са вашите?

— Става въпрос за това новото нещо — отвърна Сен-Клер.

— Кое новото нещо?

Сен-Клер облиза долната си устна, без да откъсва поглед от екрана. После съсредоточено плю в тенекиената паничка, която винаги носеше със себе си именно с тази цел.

— Труповете в бунището — каза той. — Опитваме се да се хванем за нещо.

— Е, Еклинг има цяла седмица, преди да се намесим официално.

— Дотогава няма да е останало нищо.

— Нека изчакаме заключенията на Окимото — предложи Вейл.

— Може да минат няколко дни — каза Сен-Клер. — Просто искам да проверя някои предположения. Нищо особено.

— Пък и кой казва, че те са били убити? — допълни Майер.

— По дяволите — ухили се Сен-Клер, като за пореден път се изплю в паничката. — Твърде добре изглежда, за да не е убийство.

— Върху колко дела работиш, Бен? — попита Вейл.

— Четири.

— И сега си губиш времето с всичко това?

— Не мога да се оправям сам с тази електронна играчка — запротестира Сен-Клер.

— Давам ти детето чудо до обяд — заяви Вейл. — После се захващаш с текущите дела.

— Три часа няма да ми стигнат за нищо — проплака Сен-Клер.

— Значи трябва да се концентрираш максимално.

Наоми в крайна сметка успя да се добере до Вейл и го хвана за ръката. Сетне посочи към офиса на Янси.

— Обади се преди десет минути. Казах му…

— Не. Не! — отряза я Вейл, влизайки в собствения си кабинет. После спря. На закачалката висяха тъмносиният му костюм и смокингът.

— Какво е това, за Бога?!

— Аз ти ги приготвих. Предположих, че няма да имаш време да си отидеш до вкъщи и да се преоблечеш.

— Да се преоблека?

— Трябва да придружиш Янси на гала обяда на Щатската адвокатска асоциация. Той ще държи реч. По-късно следобеда…

— Мама му стара!

— … А вечерта ще има коктейл. В шест.

— По дяволите! Защо не ми каза по-рано?!

— Продължавам с лошите новини. Янси иска да те види веднага. Настояваше да те извикам отдолу.

— Да прекъснеш разпита?

— Е, опитах се да му го обясня за пореден път…

— Кажи му, че главата ми пуши и съм зает до обяд.

— Не мисля, че ще му хареса. При него е Реймънд Файърстоун. Появи се неочаквано.

Вейл я погледна жално.

— Запази най-лошото за края, така ли? Стоиш срещу мен, гледаш ме и се радваш как страдам.

— Не, не, в този случай нямам никаква вина. Ти сам се съгласи за гала обяда и коктейла още миналото лято.

— И ме подсещаш чак сега?

— Какво искаш да направя, Марти — да ти го припомням всеки ден ли? Три дни до гала обяда, два дни, осемнайсет часа… Може би трябваше да те събудя през нощта и да ти кажа: хайде, Марти, остават само девет часа до събитието!

— Да ме събудиш?! За Бога, та аз въобще не съм спал!

— Не аз те откарах до сметището. Нито аз уредих разпита на Дарби. А и нямам нищо общо с посещението на съветника Файърстоун.

Вейл гневно насочи поглед към затворената врата на офиса на окръжния прокурор Джак Янси. Знаеше какво го очаква вътре. Реймънд Файърстоун бе пристигнал в града преди двайсет години с парцалив куфар и осемдесет долара в джоба. Бе започнал с предлагането на застрахователни полици от врата на врата и постепенно бе положил основите на империя, която сега държеше монопола над целия щат. Простоват наглед, той беше успял по време на седемгодишния си мандат като градски съветник да превърне вероломството в изкуство. Както бе отбелязал веднъж Абъл Стенър: „Файърстоун е безскрупулен поне за двама“.

Открито подкрепян от Еклинг и полицейския синдикат, Файърстоун още в началото ясно бе заявил, че има намерение да „постави Вейл на мястото му“. Заплахата не беше нищо особено, но намеренията не се променяха.

Сега градският съветник бе седнал срещу Янси, с гръб към вратата. Когато Вейл влезе, той го погледна през рамо.

— Здрасти, Реймънд — каза Вейл и седна в едно кресло на няколко крачки от бюрото. Файърстоун леко кимна.