Спектакълът на злото

Разговорът набързо се концентрира върху Янси и убийството на Джон Делъни. Трите трупа от бунището набързо отстъпиха пред новите изненади. Вейл запозна всички с подробностите около убийството на Делъни и ги увери, че няма намерение да губи много време, изпълнявайки ролята на окръжен прокурор.

— Тук е далеч по-интересно и смятам да задържа вниманието си върху старите проблеми — каза той.

В този момент Шана Парвър влезе в кабинета му с широка усмивка.

— Окей, Шана — каза Вейл. — Какво те прави толкова щастлива?

— Мисля, че хванахме Дарби — отвърна тя гордо. — Неговата версия вече не струва пукната пара.

— О, така ли? — Вейл заобиколи бюрото и седна в креслото си. Облегна се и извади цигара. — Да чуем всичко отначало.

Това беше обичайната процедура. Всеки от присъстващите знаеше подробностите около престъплението, но повторението бе необходимо за по-пълна концентрация.

Парвър набързо резюмира фактите: Дарби имал семейни неприятности с жена си Рамона, фермата му не вървяла добре през последните три години, похарчил всичките си пари плюс петдесет хиляди долара, които Рамона получила като наследство миналата година; в същото време завъртял любов със стриптийзьорката Попи Палмър, която работела в клуба „Скин Гейм“. Към всичко това трябваше да се добави и солидната застраховка.

— Дарби казва, че миналото лято жътварската машина за малко да му отреже главата, затова направил застраховка на свое име за 250 000 долара. Допълнително направил същата и за Рамона. И ето, че идваме до седми януари, шест часа следобед. От ранно утро Дарби е на лов с двама свои приятели. По пътя обратно спират да изпият няколко бири.

Парвър стана и продължи да говори, разхождайки се из стаята. Беше истинска актриса. Обичаше визуалния контакт. Преметна въображаема пушка на рамото си и каза:

— Той влиза в къщата. Тъкмо започват новините на Си Би Ес. Жена му, Рамона, седи във всекидневната. Преди дори да успее да й каже „здравей“, тя вади 38 калибровия му пистолет и стреля. Той отскача настрани и се скрива зад стената на коридора, който води към кухнята. Тя отново стреля и куршумът минава през стената, на няколко сантиметра от него. Той пощурява. Зарежда два патрона в пушката и изскача иззад ъгъла.

Тя се обърна и насочи въображаемата пушка към Флайшман.

— Застрелва я. Куршумът я уцелва в тялото, ръката й се вдига и следващият й изстрел попада в тавана.

Парвър се доближи до Флайшман и насочи въображаемото дуло към главата й.

— Приближава се и я прострелва точно тук, над дясното й око. Хвърля пушката, отива до телефона и се обажда на 911. До телефона има листче с номера на Попи Палмър. По-късно той се кълне, че не го е написал и че не знае откъде може да се е появило. След гореописаното излиза и сяда на стъпалата на верандата, където изчаква полицията. Това е неговата версия. Няма свидетели и няма кой да го опровергае. При по-късен разпит Дарби признава, че се обадил на Попи Палмър, казал й какво се е случило и я попитал дали знае откъде Рамона е взела телефона й. Палмър отвърнала, че същия ден около пет Рамона Дарби й се обадила и заплашвала, че ще убие и нея, и съпруга си.

— Като се имат предвид мотивите и характерът на Дарби — продължи Парвър, — не мисля, че някой от нас е повярвал на тази история, но пък нямахме нищо, с което да можем да излезем пред съда. Застрахователната компания е на път да изплати застраховката. Двамата с Мартин разпитахме Дарби вчера и отново нямахме късмет. Тогава взех Абъл и отидохме до Сендитаун. Решихме да проверим всичко още веднъж. И ето, че попаднахме на една възрастна дама — седемдесет и шест годишна — която живее срещу къщата на Дарби, на около седемдесет метра. Между двете къщи има поле. Името на жената е Шъндерсън, Мейбъл Шъндерсън, вдовица. Живее там повече от трийсет години и познава семейство Дарби от деня, в който са се заселили там, тоест от… — Тя погледна в бележките си. — От дванайсет години. Мисис Шъндерсън видяла Дарби да се прибира у дома с пикапа. Видяла го как слиза и влиза в къщата. После чула изстрелите. Това го е разказвала и при предишния разговор с полицията, но никой не се е сетил да я пита за поредността на изстрелите.

— Казваш, че е над седемдесет, така ли? — попита Вейл.

— Да. Независимо от това, явно е чула изстрелите съвсем отчетливо. Вечерта е била тиха и доста студена.

— Сигурна ли е, че това е бил той? — поинтересува се Флайшман.

— Без съмнение.

— И е убедена колко е бил часът? — запита Майер.

— Казва, че тъкмо започвали новините по телевизията. Това се връзва с историята на Дарби, а и с обаждането му в полицията — в шест и шест.

— Окей, продължавай — обади се Вейл.

— Е, разговорът ни беше нормален, искахме просто да сме сигурни, че сме проверили всичко. Питах я дали е чула и шестте изстрела и тя потвърди. Разбира от оръжия, защото Гъс — това е съпругът й, който починал преди шест години — бил запален ловец. Така тя можела да различи дали се стреляло от две оръжия и прочее. И тогава каза…

Парвър за момент спря и се зачете в бележките си.