Спектакълът на злото

— Хилтаун, Мисури. На около трийсет мили от Сент Луис. Мъж, на 26 години. Работел към куриерска фирма, пренасял пакет до някакъв частен дом. Харис казва, че тамошната полиция здраво се е хванала със случая. Не дават информация на пресата. Бъди се обадил в едно от местните управления, за да пита за някакъв наркотрафикант, а дежурното ченге се изпуснало, че предишната вечер намерили трупа. Та Бъди звъннал в Сент Луис, а там почнали да увъртат. Накрая все пак му казали за куриера. Очевидно бил заклан по-предишната вечер. Бъди казва, че звучало като повторение на убийството в Гидеон.

— Казал ли им е за Балфур?

— Не. Не им е казал нищо. Просто е слушал.

— Разбрали ли са името на жертвата?

— Още не.

Вейл се отпусна в стола си. Погледна Стенър замислено и каза:

— Ако зад убийствата стои Стемплър, как успява да намери всички тези хора? Гидеон, Илинойс? Хилтаун, Мисури? Едва ли ще ги откриеш дори на картата.

— И ако е замесен, как успява да го направи от супер охранявана килия? — попита Сен-Клер.

— Може би Стемплър няма нищо общо — обади се Стенър. — Може да е някой маниак, който знае за момчетата от олтара.

— И е изчакал десет години, преди да почне да действа? — намръщи се Вейл.

— Може да е мързелив — предположи Флеърти и се усмихна.

Вейл се наведе напред, опря лакти на бюрото и подпря главата си с юмруци.

— Харви, искам утре сутринта да си в Сент Луис и да разбереш всичко, което знаят в тамошното управление.

— Не мога, шефе, сутринта трябва да съм в съда. Делото Куерълс.

— Абъл?

— Трябва да разпитам двама души.

— Аз съм свободен — предложи Флеърти.

— Добре, действай. Наоми, резервирай му билет за първия полет и уреди кола на летището. Дермът, обади се на Бъди и вземи от него имената на някои от тамошните ченгета.

— Окей.

— Наоми, свържи ме с Бескът в Дейзиленд. Искам да говоря лично с него, дори да е на конференция със самия Господ Бог. Искам го на телефона веднага.

Отне й десет минути да докара директора на щатското психиатрично заведение на телефона. Вейл беше забравил колко обезоръжаващо мек е гласът му.

— Мистър Вейл — каза той след обичайните поздравления, — през последните, ъъ, осем години, ако не се лъжа, за случая Стемплър отговаря доктор Джон Удуърд. Стемплър, ъъ, е негов пациент и бих предпочел да говорите направо с него, ако имате някакви въпроси относно…

— Какво е състоянието на Стемплър? — прекъсна го Вейл.

— Още веднъж бих искал да…

— Доктор Бескът, тук имаме сериозен проблем и искам отговори на няколко въпроса. Ако човекът, който ми трябва, е доктор Удуърд, дайте му слушалката.

— Той е в отпуска. На риба в Уисконсин. Ще се върне утре вечер. Ще му се обадя…

— Ще бъда при вас вдругиден сутринта — раздразнено каза Вейл. — Уредете ми среща с Удуърд и Стемплър.

— Мистър Вейл, вие бяхте… ъъ… негов адвокат. Не сте идвали тук през тези десет години. Не виждам защо…

— Вдругиден — повтори Вейл и затвори. — По дяволите, от този Бескът направо ми се завива свят. Наоми, уреди ми самолет до Дейзиленд за осем часа сутринта в четвъртък.

— Имаш го.

В шест на вратата изникна Стенър.

— Готов ли си да тръгваме? — попита той.

— Да — отвърна Вейл. Но точно в този миг телефонът звънна. Беше Пол Рейни.

— Не мога да доведа Дарби — каза той.

— Какво имаш предвид?

— Бях зает в съда целия следобед и нямах време да му се обадя допреди около час. Няма го. Вероятно е някъде навън с приятели или нещо от този род. Дай ми отсрочка до утре сутринта и ще го докарам.

Вейл се поколеба.

— Сигурен съм, че ще го открия, Марти, просто цял ден бях зает.

— Добре, Пол. В девет сутринта. Ако дотогава не се е появил, ще пусна шерифа по следите му.

— Няма да е необходимо.

— Пол, опитвам се да бъда откровен с теб. От това, което знам, в този момент той може и да е на път за Рио.

— По дяволите, Дарби изобщо не предполага, че е издадена заповед за ареста му. Сигурно се налива някъде. Ще ти го доведа сутринта.

— Е, той все пак е твоя отговорност. Помисли ли си над разговора ни от обяд?

— Още дори не съм говорил с него — отвърна Рейни, но в гласа му се усети припряност.

— Ще се видим утре сутринта — каза Вейл и затвори. После погледна Стенър. — Имаме заповед за задържането на Дарби по обвинение в предумишлено убийство, а Рейни май е малко паникьосан. Ако не ни го доведе до девет сутринта, искам да вземеш двама от най-добрите си хора плюс някой от управлението, да го намериш и да ми го докараш.

Стенър кимна замислено.

— Какво има? — попита Вейл.

— Попи Палмър — отвърна Стенър.

— И по-точно?

— Просто си мисля. Може да се е уплашила. Може и да… — Изречението увисна във въздуха.

— Имаш развинтено въображение, Абъл.

— От двайсет и пет години съм в този занаят — каза Стенър. — Имам шесто чувство.

— Какво искаш да направиш?

— Да се повъртя наоколо и да видя дали няма да науча нещичко за нея. Дарби е изправен пред дело за убийство, а тя е ключов свидетел.

— А разпитите ти утре?

— Ще се оправя.

Вейл се поколеба, после кимна.

— Добре — каза той. — Твоя е. Тръгвай, намери ги и двамата.

20.