Спектакълът на злото

— Май не. Минало е доста време. Не се е случило отново. Предполагам, че са решили да забравят.

— И просто са отписали Линда Балфур?

— Нещо такова.

— Първият въпрос, който веднага изниква в главата ми, е „кой“? Вторият е „защо“? — каза Флеърти.

— Е, мога да ти кажа кой не е. Не е Аарон Стемплър. — Сен-Клер изплю сдъвкания тютюн в сребърната си купичка. — Все още е заключен в Дейзивил. При максимална сигурност.

— Дейзиленд — поправи го Наоми.

— Звучи също толкова тъпо — отвърна Сен-Клер.

Вейл, Парвър и Стенър излязоха от асансьора.

— Ето единствения човек, който може да отговори на тези въпроси. Ако въобще някой може — уточни Наоми, кимвайки към Вейл.

— Какво става? — попита той, щом влезе в офиса.

Наоми и Флеърти се спогледаха и накрая погледите им се спряха върху Харви Сен-Клер. Той поглади мустаците си и изплю тютюна, който дъвчеше.

— Ще ви кажа как започна всичко. Бърниках в компютърната мрежа, за да открия връзка с труповете в бунищата. Изчезнал човек, престъпление, гангстерски престрелки, каквото и да е. Тогава Бен попадна на жестоко убийство в някакво градче до границата с Кентъки. Градчето е Гидеон. Чували ли сте за него?

— Не мога да се сетя — отвърна Вейл.

— Както и да е. Управата на градчето е бъкана с религиозни маниаци. Те покрили случая. Приписали го на сатанисти и го сложили в архивите. Загриза ме любопитство и се зачетох по-нататък. Жертвата е домакиня. Щастливо омъжена. Със син на една годинка. Реших да прочета доклада от аутопсията. Шерифът ме отряза, но градският доктор се оказа приятен човечец и беше готов да ми съдейства.

Сен-Клер разрови документите по масата и намери копието от доклада на доктор Фийлдс, разпечатано от Бен.

„Жертвата, Линда Балфур, е бяла жена на 26 години. Висока 152 см, тежи 62 кг. Сини очи, светлокестенява коса. При пристигането ми в дома й на Поплър Стрийт беше мъртва. Жертвата е била пробождана, разсичана и удряна с остър предмет 56 пъти. Раната в гърлото й, която почти я е обезглавила, е причинила аероемболизъм, което обикновено води до сигурна смърт. Раните по ръцете и раменете й показват, че се е борила, преди да бъде убита.“

Сен-Клер вдигна поглед.

— Почва ли да ти звучи познато, Марти?

— Какво се опитваш да докажеш, Харви?

— Добре, сега чуй това. От свидетелските показания на медицинския експерт по делото Стемплър.

Той прочете извадки от показанията на Уилям Даниелсън за убийството на архиепископ Ричард Рашмън преди десет години.

„Даниелсън… Телесна травма, аероемболизъм, спазми, екссангвинагия, тоест загуба на кръв. Всичко това би могло да доведе до смърт… Мисля, че първостепенната причина е била раната в гърлото… Причинила е аероемболизъм, което е внезапен излаз на въздуха от белите дробове… Този тип рани винаги са фатални, всъщност смъртта най-често е мигновена… Раните доказват наличието на определени хирургически познания…“

Вейл се наведе напред. Цигарата димеше забравена между пръстите му.

— Сега чуй остатъка от доклада на доктор Фийлдс — каза Сен-Клер и продължи да чете:

„Зърната на гърдите и клиторът й са изрязани и напъхани в устата й. Очевидно раните са нанесени от човек с основни познания по хирургия. На тила на жертвата, на 4.6 сантиметра от основата на черепа, със собствената й кръв е написано «С13.489». Оръжието на престъплението е обикновен кухненски нож с двайсетсантиметрово острие, принадлежал на жертвата и открит близо до трупа…“

— Била е бременна в деветата седмица — добави Сен-Клер.

Вейл се бе втренчил в стената. Около минута не каза нищо.

— Къде е Стемплър? — попита той най-сетне.

— В Дейзиленд, при максимална сигурност — отвърна Стенър. — Не е посещаван, не е получавал писма и никога не е говорил по телефона.

— Цели десет години?

— Цели десет години — потвърди Стенър. — Говорих с шефа на охраната. Бескът и останалите началници бяха на конференция. Не искаше да ми каже много, но разбрах поне това.

— Има още — обади се Сен-Клер. — Когато приключвах с бележките си, окото ми мерна нещо, което първия път бях пропуснал. За малко щях да падна от стола. Става въпрос за показанията на Стемплър в съда. „С приятелката ми Линда решихме да живеем заедно…“ Помислих си, че може би става въпрос за обикновено съвпадение, затова… — Сен-Клер извади една от снимките на мъртвата Линда Балфур, където лицето й беше специално увеличено, и я подаде на Вейл. — Познаваш ли я?

Вейл внимателно разгледа фотографията.

— Качеството е ужасно. Не съм сигурен…

— Проверих архивите в Карбъндейл, където се е оженила. Моминското й име е Линда Гелерман, от Акрън, Охайо.

Вейл погледна Сен-Клер и внезапно го връхлетяха спомени отпреди десет години.

Беше слабичко създание, нахлузило жълт дъждобран. Гледаше го с широко отворени, уплашени очи. Стояха под дъжда.

— Мистър Вейл? — попита тъничкото й гласче.

Той я поведе вътре, даде й кока-кола и я попита за приятеля й Аарон Стемплър.

— Мислиш ли, че Аарон е убил епископа?

— Не мислят ли всички така?

— Ти беше ли там, Линда?

— Къде?

— При епископа, в нощта, когато беше убит?

— Разбира се, че не!

— Тогава откъде знаеш, че го е направил Аарон?