Спектакълът на злото

— Ни най-малко. Това, което се опитвам да кажа, Пол, е, че трябва самият ти да си сигурен. Всичко е в твоите ръце. Само ще те предупредя, че ако се опита да избяга, никога няма да успее.

— Ще каже, че е бил объркан — изпухтя Рейни. — Влязъл е, тя насочила револвер към него, той не знаел как да постъпи…

— Изстрелът в главата — прекъсна го Шана. — Това е неговият проблем. Мислиш ли, че съдебните заседатели ще повярват, че е продължила да стреля към него с отвор колкото монета от половин долар в главата си? А той първо я е улучил именно в главата. Чуй касетата.

— Дяволите да я вземат тази касета! Тя не означава нищо и вие го знаете!

— Ти си старо куче, Пол — каза Вейл. — Ако той продължи да държи на историята си, значи те лъже.

Рейни отпи от чашата с вода, избърса устните си със салфетката и я хвърли върху масата.

— Откровени сме с теб, Пол — продължи Вейл. — Можех да се обадя на шерифа още снощи и сега Дарби щеше да е на топло.

Рейни взе заповедта и стана.

— Ще ви се обадя — каза той. После се наведе през масата и каза в ухото на Вейл: — В този бизнес съм поне десет години преди теб и това е първият път, когато окръжен прокурор ми предлага сделка, преди да е арестувал моя клиент.

— Времената се менят — отвърна Вейл.

— Във всичко това има нещо нередно.

— Да, клиентът ти. Това е нередното — каза Парвър.

— Днешният ми ден започна чудесно. После се появихте вие двамата. Черпихте ме един обяд и направихте всичко възможно, за да го повърна.

След като Рейни си тръгна, Вейл се обърна към Парвър, която мачкаше салфетката си, и попита:

— Окей, какво те притеснява?

— Нищо.

— Хайде де, изплюй камъчето.

— Защо беше необходимо всичко това? Искам да кажа, защо трябваше да предлагаш сделка? Този човек е притиснат до стената, Мартин. Точно така е. Няма никакъв шанс.

— Всичко, с което разполагаш, е една възрастна жена, която е чула изстрелите. Рейни ще я глътне за закуска. Освен това Попи Палмър изчезна и нямаме никаква представа къде е. Представи си, че попаднем на по-мекосърдечни съдебни заседатели? Дарби ще си тръгне свободен. Или ще влезе в затвора за не повече от четири-пет години. А сега, ако Рейни лапне въдицата, вкарваме Дарби за двайсет.

— Все още си мисля, че мога да спечеля това дело.

— Ти вече го спечели, Шана. Да вкараш Дарби зад решетките за двайсет години е най-добрата сделка, на която можем да се надяваме. Виж, имаш работа по делото Стодард, а до утре на бюрото ти ще кацнат още поне две. Забрави Дарби, той вече ни е в ръцете. Да се надяваме Рейни да разбере, че е бил лъган.

— Току-що му разказахме всичко, с което разполагаме — каза тя. — И защо не оставихме шерифа да арестува този боклук Дарби?

— Първо, не сме разказали на Рейни нищо повече от това, което сам би открил за един ден. И второ, като му предлагаме сам да доведе своя човек, му показваме добра воля.

— Мислиш ли, че парите ще изиграят решаваща роля?

— Не знам. Хванал се е с Дарби, защото му е повярвал. Което е естествено. Сега е на път да разбере, че е бил лъган от самото начало. Пол Рейни в никакъв случай не би искал да бъде разиграван от човек, когото дори не харесва. Ако се убеди, че са го мамили, ще бъде изправен пред алтернативата или да защитава човек, за когото знае, че е виновен, а и че няма пари да му плати, или да сключи възможно най-добрата сделка.

— Не мисля, че ще се хване.

— Може би. Това, което наистина го заинтригува, бе бягството на Попи Палмър. Плюс заповедта за задържане. Предполагам, че ще опита да направи по-добра сделка.

— И?

— Е, ние му предложихме нашия вариант. Ако Рейни не се съгласи, Дарби е изцяло твой.

— Добре! — зарадва се Шана. — Надявам се Рейни да вирне нос. Ще го довършим.

— За целта се постарай да откриеш Попи Палмър — каза Вейл. — Тя ще е последният пирон в ковчега му.

19.

Съдебни документи, медицински доклади, снимки, стари полицейски рапорти, ксерокопия — всичко това бе разхвърляно на голямото бюро на Мартин Вейл. Наоми, Флеърти и Харви Сен-Клер стояха пред бюрото и изучаваха това, което Харви бе нарекъл „доказателствен материал“. Наоми и Дермът Флеърти безмълвно наблюдаваха купчината, като от време на време измъкваха някоя снимка или документ, разглеждаха ги и ги поставяха обратно.

— Добър случай си сглобил, Харви — каза Флеърти. — Трябвало е да станеш адвокат.

— Не правя добро впечатление в съдебната зала. Освен на свидетелската скамейка.

— Какво казва Абъл? — поинтересува се Наоми.

— Загрижен е — отвърна Харви.

— При Абъл това граничи с паника — отбеляза Флеърти.

— Е, какво мислите? Греша ли? — попита Сен-Клер. — Прибързвам ли със заключенията?

— Да прибързваш? Не бих казала — отвърна Наоми.

— Защо, по дяволите, не сме попаднали на всичко това по-рано?

— Защото хората от Гидеон не са искали светът да научи — отвърна Хари. — Това, което разбрах, е, че градът се ръководи от стари фундаменталисти. Предполагам, че всички приличат на Авраам, Мойсей или поне на Джон Браун. Не искат светът да си мисли, че сатанистите лудуват на воля в свещеното им малко градче.

— Не се ли интересуват кой го е извършил?