Спектакълът на злото

— Опитвам се да помогна на правосъдието и да спестя парите на данъкоплатците — спокойно отвърна Вейл.

— Разбира се.

— Слушай ме внимателно. Дотук сме чули Дарби, който казва, че се е прибрал, жена му стреляла три пъти към него, той отвърнал с пушката, тя отново стреляла, но вече към тавана, и той я довършил с куршум в главата. Нали?

— Всичко е било точно така.

— Е, пак си помисли. Три изстрела от револвер, после пушка, още един револверен и пак пушка.

Той отвори куфарчето си и извади оттам малко касетофонче. Касетата съдържаше звука на изстрелите, които бе възпроизвел Стенър според варианта на мисис Шъндерсън. Пъхна слушалките в единия изход, подаде ги на Рейни и каза:

— Чуй това.

Изчака, докато Рейни закрепи слушалките на ушите си, и после натисна бутона. Двамата с Шана наблюдаваха адвоката, който чу записа, после свали слушалките и ги подаде обратно на Вейл.

— И какво? Някой стреля.

— Ясно е, че първият изстрел идва от пушка — каза Вейл.

— Това ли е всичко? Някаква касета? Какво се опитваш да ми внушиш, Мартин?

— Виж, Пол, имам свидетел, който ще потвърди, че тази касета съдържа сериозно доказателство.

— Е, и? — В гласа на Рейни се долови раздразнение.

— Твоят човек те лъже, което е разбираемо, като се има предвид, че съвсем хладнокръвно е убил жена си. Въпросът обаче е, че не е бил искрен с теб. Ти си му се доверил, а той те води към катастрофа.

— Какво се опитваш да постигнеш, Марти?

— Предлагам ти сделка, Пол. Убийство втора степен. Получава двайсет години без право на обжалване. После е навън. Ще е на петдесет, напълно разорен, но пък свободен. Мисля, че обществото би било доволно от подобен завършек.

— Доста си луд, знаеш ли?

— Познавам те, Пол. Това, което знам, е, че вярваш в историята на клиента си. Но с огромно съжаление трябва да ти съобщя, че те е прецакал. Чуй касетата отново.

— Няма нужда да слушам отново тая шибана касета. Тя не означава нищо!

— Тя доказва, че Дарби е влязъл в къщата, доближил се е до жена си, която е гледала телевизия, и я е застрелял в главата. После е поставил револвера в ръката й, стрелял четири пъти с него, като единия изстрел бил в тавана, и пак я уцелил с пушката в тялото. Предумишлено убийство. С много злоба.

— Ако беше толкова сигурен, че си го хванал, нямаше да ми предлагаш сделка. Познавам те. Щеше да се бориш за максимума.

— Виж, нямам нито хора, нито време да се занимавам с цялата тази работа. Бюрото ми е претрупано с дела, а сега трябва да поемам и проблемите на Джак. Ако уредим всичко помежду си, аз ще спестя неколкостотин хиляди долара на данъкоплатците и доста грижи на самия себе си, ти ще запазиш достойнството си, а Дарби — живота си.

Той протегна ръка към Парвър и тя му подаде заповедта за арест. Вейл я постави на масата и я побутна към Пол Рейни.

— Надявам се, че нямаш нищо против. Ще можеш ли да го доведеш, да кажем, към осем вечерта?

Рейни разгърна документа и погледна изненадано Вейл. После отново погледна заповедта, която изискваше ареста на Дарби по обвинение в предумишлено убийство.

— Не мога да повярвам, че правиш това!

— Има още нещо — продължи Вейл. — Той няма никакви пари. Говорих с Том Смуут от „Ню Йорк Лайф“. Замразили са изплащането на застраховката, докато не стане ясен резултатът от делото.

— Не пропускаш нищо, а? — попита Рейни и в гласа му прозвънтя метална нотка. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ми каза повече, отколкото трябваше.

— Разполагаме с още нещо — тихо каза Шана.

— Така ли?

— Става въпрос за листчето с телефонния номер. Мислим, че е бил написан от Дарби, за да изглежда, че жена му е звъняла на Палмър. Не мисля, че Попи Палмър някога е говорила с Рамона Дарби.

— Опитвате се да притиснете Палмър, така ли? — попита Рейни. — Не можете да докажете нищо. Това са само предположения. Добре, ако искате да говорите с нея, нямам нищо против.

— Наистина бихме искали, Пол. Стига само да успеем да я намерим — каза Шана Парвър.

— Какво означава това, по дяволите?

— Попи Палмър се е изпарила — обясни Вейл.

Погледът на Рейни зашари между двамата.

— Обадила се е на шефа си вчера, приблизително два часа, след като Шана разпита Дарби. Казала му е, че сестра й умира някъде в Тексъркана и че трябва веднага да замине. Сестра й живее в Калифорния и е абсолютно здрава. Не са се чували с Попи Палмър от пет години.

Рейни се отпусна назад, погледна Вейл, после Шана. Знаеше, че ще научи повече, ако държи устата си затворена.

— Ще пуснем заповед за задържане на Палмър, а и доста се чудя дали да не я обвиним в лъжесвидетелство — каза Вейл. — Обяснението й за телефонния разговор с Рамона Дарби е било дадено под клетва. После ще се обърна към ФБР и ще поискам да я подгонят за измъкване от отговорност.

Рейни се замисли.

— Вече си вътре, Пол. Нали не искаш да участваш в дело, което не можеш да спечелиш? Опитай се да го накараш да ти каже истината. Или получава двайсет години, или прекарва живота си в очакване да го откарат към електрическия стол.

— Искате да продам клиента си просто защото не може да плати?