Спектакълът на злото

— Знаете ли какво си мисля? Мисля, че цялото бунище е пълно с такива трупове. Подобни трагедии се случват доста често. Не смятам обаче да го разправям на никой друг, защото веднага ще се събере цялата щатска полиция и ще започне да ръчка из боклуците.

— Значи са замръзнали — каза сякаш на себе си Стенър и поклати глава. — Харви ще бъде направо сломен.

— Чух, че е забол поглед в компютъра и търси съобщения за изчезнали хора от целия щат — каза Оки и се захили. После допи кафето си. — Можете да му кажете, че оръжието на убийството е хладилник — довърши той, стана и си тръгна.

— И Харви най-после да сбърка — каза Флеърти, разгръщайки вестника си. — Значи интуицията му не е безпогрешна.

— Обикновено е прав — обади се Наоми. — Недей да бъдеш толкова строг.

— Да, ама не ти ли се струва, че малко преиграва? — каза Флеърти. — Непрекъснато се опитва да ни натрие носовете, защото не си спомняме някаква много ценна, според неговите думи, информация — като например в кой ден бил убит Джон Дилинджър. По дяволите, Джон Дилинджър е убит двайсет години преди да се родя.

— Двайсет и втори юли 1934-та — каза Наоми. — Пред старото кино „Байограф“. Всъщност това е само на няколко крачки оттук. — Тя се усмихна на изненадания поглед на Флеърти и добави: — Това е момент от тукашната история, скъпи. Не се ядосвай.

Когато пристигнаха в офиса, Парвър вече беше там и крачеше напред-назад из стаята с чаша кафе в ръка.

— Готова ли си за битката? — попита Вейл, докато събличаше сакото си.

Тя кимна и продължи да крачи.

— Какъв е планът ти?

— Никаква гаранция. Процесът да се насрочи колкото се може по-бързо.

— Ще срещнеш сериозна съпротива — каза той.

— Е, ще видим кой кого.

Вейл се усмихна.

— Така те харесвам.

Наоми измъкна чиста риза и изгладен костюм от шкафа в кабинета на Вейл и му ги подаде.

— Това тук да не е гардеробна? — изръмжа той и тресна вратата под носа й.

— Двайсет минути — викна му тя отвън и отиде зад бюрото си.

След петнайсет минути Парвър и Вейл се сблъскаха с излизащия от асансьора Харви Сен-Клер. Беше или твърде изморен, или дълбоко замислен.

— Липсваше ни на закуска, Харви — каза Вейл.

— Ще ми отделиш ли една минутка? — попита Сен-Клер много сериозно.

— Трябва да отида с Шана за предварителното изслушване по делото Делъни. После ще обядвам с Рейни. Не можеш ли да изчакаш до следобеда?

— Ъъ, да, разбира се.

— Съвсем случайно тази сутрин при Пеперудата беше Оки — съобщи Вейл. — Каза ни за труповете в бунището. Трима бездомници попаднали в боклукчийски контейнер и измръзнали до смърт. Е, всъщност жената се задушила. Както и да е, сега вече можеш да изоставиш компютрите и да се върнеш към другата работа.

Двамата с Шана влязоха в асансьора.

— Ох, май няма да е толкова лесно — изпъшка Сен-Клер, докато вратите се затваряха.

Двама пазачи поведоха Едит Стодард по дългия коридор към задното стълбище за зала 3. Ръцете на Стодард бяха заключени с белезници зад гърба й.

Когато стигнаха вратата пред стълбището, отнякъде изскочи телевизионен екип от „Канал 7“. Блеснаха светлини и пред лицето на Едит Стодард се появиха няколко микрофона. Тя проплака и наведе лице.

— По дяволите! — изръмжа Венъбъл и погледна двамата пазачи. Ситуацията й беше ясна. Срещу някой и друг долар те бяха казали на репортерите откъде ще минат, за да стигнат до залата, така че екипът се надяваше да заснеме няколко специални кадъра. Венъбъл хвана Стодард под ръка и я повлече към стълбите, но журналистите бяха препречили пътя й. От всички страни заваляха въпроси.

— Кога се съгласихте да поемете делото?

— Едит Стодард ли ви повика?

— Ще искате ли освобождаване без гаранция?

— Вярно ли е, че вече си е признала?

И така нататък, и така нататък. Най-сетне Венъбъл вдигна ръка и когато това не ги успокои, викна:

— Чуйте ме! — Гласът й ги накара да млъкнат. — Няма да отговарям на никакви въпроси. Очаква ни предварително прослушване. Ако искате да разберете подробности, отидете в залата като всички останали. В противен случай няма да разберете нищо. И ви предупреждавам, че и след прослушването пак няма да отговарям на въпроси. Ясно ли е?

Тя се промъкна през тях и тресна вратата зад себе си.

— Моля ви, моля ви… — проплака Стодард, докато се изкачваха по стълбите.

— Всичко ще свърши за пет минути — успокои я Венъбъл. — Имайте ми доверие.

Парвър вече беше седнала зад прокурорското бюро. Върху него бяха подредени папка, кутия с подострени моливи и голям жълт бележник. Пазачите отведоха Едит Стодард до масата на защитата. Когато седнаха, Венъбъл се наведе над нея и й прошепна нещо. Не обърна никакво внимание на Шана.

Вейл се настани удобно в дъното на залата и зачака първата схватка. Венъбъл щеше да се опита да получи колкото се може по-ниска гаранция. Парвър щеше да се бори за обратното — никакво освобождаване.