Спектакълът на злото

— Не сме сключили нищо. Знаеш ли какво ще направим, ако не ни съдействаш? Ще свалим всички обвинения и ще те пуснем на свобода, като преди това обаче подшушнем тук-там, че си бил доста приказлив. И знаеш ли какво? Няма да си минал и десет метра, преди да те пречукат.

Стенър се отпусна на един стол и погледна Флеърти с изумление. Знаеше, че ирландецът е дете на улицата, но никога не го беше виждал в действие.

— Значи сега почваме със сериозния разговор и никакви глупости повече. Какво ще кажеш, Боби? Да включвам ли касетофона, или предпочиташ да се сбогуваш със слънчевите дни?

Болинджър погледна умолително Стенър.

— Прав е — спокойно отвърна Стенър.

— Хайде, да чуем историята ти — продължи Флеърти. — Веднага.

Болинджър нервно премести поглед от единия към другия, после каза:

— Аз бях куриерът.

— За кого?

— За Шаулдърс.

— И кого?

Болинджър за миг се поколеба, сетне промълви:

— Розник.

— Вик Розник? От градския съвет? — попита изумено Стенър.

— Колко души на име Розник познаваш?

— Как доставяше пратката?

— Обаждаха ми се. После отивах до „Шамрок Клъб“ в Уест Ери. Шаулдърс има офис на втория етаж. Даваше ми куфарче, пълно с двайсетачки и петдесетачки. Занасях го до един паркинг. Там ме чакаше някаква незаключена кола. Просто оставях куфарчето вътре, това е.

— А как знаеше какво има в него?

— За Бога, Джейк броеше парите пред очите ми. Казваше ми, че ако липсва дори един долар, мога да се сбогувам с топките си.

— И колата на паркинга беше на Розник, така ли?

— Понякога. Седях в корветата и го виждах как се приближава отнякъде, вмъква се вътре и изчезва с куфарчето. Друг път носех пари на Глен Скот, Еди Малоун или пък Пит Янкович.

— Също от съвета, а?

— Да. Всеки получаваше доставката на различно място. Шаулдърс здраво ги беше хванал. Неща, които са правили преди години. Видеокасети. Аудио. Снимки. Като разбираха, че държи тези материали, веднага се съгласяваха да съдействат. Той им плащаше и те му осигуряваха разни неща.

— Щом веднъж се включат, мърдане няма — обади се Стенър.

— Дори аз направих няколко снимчици.

— Защо? — попита Стенър.

— Е, за всеки случай, знаеш как е. Застраховах се.

— Или по-скоро си се подготвял да изсмучеш някой долар по примера на Шаулдърс, а?

Болинджър сви рамене, но не отговори.

— Имаш ли снимки от случките на паркинга? — попита Флеърти.

— Да. Те обаче са доста скъпички.

— Не си го и помисляй — отряза го Флеърти.

— Обаче, ъъ… имам нещо друго, дето може и да струва колкото нова корвета.

— Гледай да е нещо сериозно — предупреди Флеърти.

— Готвят се да очистят шефа ви.

Стенър стана и очите му се разшириха.

— Кой имаш предвид, Янси ли?

— Глупости. Пиранята.

— Кого наричат Пираня? — попита Флеърти.

— Вейл. Изплашил ги е до смърт. Неподкупен е. Не се знае върху кого може да скочи в следващия момент.

— Да не се опитваш да ни кажеш, че се готвят да очистят Мартин Вейл? — свирепо попита Флеърти. — Кой?

— Споразумяхме ли се за новата корвета? — ухили се Болинджър.

Флеърти изръмжа, извади револвера си и завря дулото под носа му.

— Не се прави на умен. Кой плаща убийството и кой трябва да го извърши? По-добре побързай с отговора или ще те изхвърля през прозореца.

— Хей, хей… — Болинджър пребледня.

Стенър се приближи и постави ръка върху револвера.

— Просто отговори на въпроса, Боби — каза той строго.

— Шаулдърс. Май става въпрос за двеста бона.

— Шаулдърс е поръчал убийството?

— Да, но мисля, че всички онези стоят зад него. Нали разбираш — всички, дето са забъркани.

— Кой е стрелецът? — попита с равен тон Флеърти.

— Могат да ме очистят, ако разберат, че…

— Кой е шибаният стрелец?

Болинджър въздъхна. Беше започнал да се поти.

— Едно ченге. Обикновено изпълнява поръчките на Шаулдърс.

— Ченге? — обади се Стенър. — Какво ченге?

— Вижте, аз…

— Какво ченге? — заплашително повтори Флеърти.

— Казва се Хайнц — бързо отвърна Болинджър.

— Лу Хайнц? Сержант? — попита Стенър.

— Именно той.

— Познаваш ли го, майоре? — попита Флеърти.

— О, да, Лу Хайнц. Не ме изненадва. За кога е предвидено всичко това?

Болинджър сви рамене.

— Когато реши. Вече му е платено.

— Боже мили — възкликна Стенър и се хвърли към телефона.

— Само гледай да си ни излъгал — предупреди Флеърти.

— Кой всъщност си ти, по дяволите? — попита Болинджър.

Флеърти се усмихна за пръв път.

— Аз съм този, който ще те накара да пееш и танцуваш по-добре от Фред Астер — отвърна той.

И наистина го направи. Отне му осемнайсет месеца, но Флеърти все пак успя да осъди Шаулдърс, двама от хората му, трима началници на отдели в градския съвет, градския ковчежник и адвоката на градската управа. Междувременно събра доказателства и за други две дела, водени от Майер, който изправи на скамейката двама градски съветници. Всички те и до момента бяха в затвора.

Болинджър беше в Орегон, предупреден никога повече да не стъпва източно от река Мисисипи.

Лу Хайнц изчезна. Стенър незабавно се превърна в личен бодигард на Вейл. Вземаше го от къщи всяка сутрин, придружаваше го на срещи и никога не оставяше гърба му непокрит.