Спектакълът на злото

След близо година Хайнц бе намерен мъртъв в изоставена кола край Питсбърг. В тила му имаше четири куршума 22-ри калибър. Полицията реши, че става дума за гангстерска екзекуция. Никой така и не успя да каже дали случаят има връзка с планираното убийство на Вейл.

Но Стенър не се успокои. Оттогава беше постоянен спътник на Вейл, с изключение на случаите, в които Мартин успяваше да му се изплъзне. Като снощи.

Вейл бе потънал в спомени. Стенър спря колата до шефа си, погледна го и поклати глава.

— На възможно най-откритото място — измърмори Стенър, когато Вейл се качи в колата. — Сам. Идеалната мишена.

— Стига, Абъл. Това е минало. Хайнц е мъртъв, а Шаулдърс има още десет години в пандиза.

— Веднъж стомна за вода…

— Добре, добре. Знаеш, че оценявам загрижеността ти. Просто понякога се налага да съм сам. Нещо като детските бягства от къщи, нали си спомняш?

— Никога не съм бягал от къщи.

— Така си и мислех.

Стенър погледна измачканото му сако.

— Ще минеш ли през вас да се преоблечеш?

— Глупости.

— Тази сутрин си в съда, а после, според Наоми, ще обядваш с Пол Рейни.

— Карай към Пеперудата, майоре. Гладен съм. Освен това, делото не е мое, а на Парвър. Просто ще си седя в залата и ще наблюдавам.

— А обядът с Рейни?

— Ще платя сметката. Тогава въобще няма да го е грижа какво съм облякъл.

17.

Когато Вейл и Стенър пристигнаха в ресторантчето на Пеперудата, Наоми Чанс и Дермът Флеърти вече бяха там и разгръщаха сутрешната преса. Наоми погледна неодобрително Вейл и попита:

— Да не си си загубил самобръсначката?

Той не се сети за подходящ отговор, затова замълча. Вдигна поглед към Пеперудата, която стоеше до масата и го фиксираше очаквателно.

— Две твърдо сварени яйца, наденичка и бял хляб — каза той.

— Твърдо сварени? — изпъшка тя. — Боже мили.

След което се насочи към кухнята.

— А и този костюм… — започна Наоми.

— Не искам да чувам нищо за костюми, бръснене или каквото и да е от този род — отряза я Вейл.

— Можеш да се избръснеш в банята в офиса си — каза тя.

— Баня?! Ти наричаш това баня? Монтират огледало и душ в някакъв мрачен килер и решават, че са построили баня.

— Но е доста удобна.

— Голяма е колкото тоалетна в самолет.

— Имаш чиста риза и вратовръзка в шкафа. Ако не се лъжа, там има и един сив костюм. Ще ти отнеме не повече от петнайсет минути — продължи Наоми, без да вдига поглед от първата страница на „Ю Ес Ей Тудей“.

— А бе какво ви става на всички днес? — изръмжа Вейл. — Няма да ме снимат за корицата на „Таймс“, нали? Защо не се заяждаш с Флеърти? Носи все същия черен костюм.

— Имам четири черни костюма — отбеляза Флеърти, концентриран върху спортната страница. — Никога не нося един и същ в два поредни дни.

— Не ти ли се струва малко странно, че всеки ден се облича като Джони Кеш? — продължи Вейл. — Защо не поговориш с него, ами си се хванала с мен?

— Съгласен съм, че малко разнообразие няма да е излишно — обади се Стенър.

— Черното ми седи добре — отвърна Флеърти.

По-нататъшните дискусии бяха прекъснати от появата на Окимото. Изглеждаше доволен от себе си. Носеше неизменното си куфарче. Пеперудата го пресрещна.

— Не сервираме японска кухня — обяви тя саркастично.

— Обстановката тук не разпалва апетита ми, мадам. Надявам се, че поне от чашка кафе няма да ми стане нищо.

— Много смешно — измърмори тя и се понесе към кухнята.

Окимото седна, отвори куфарчето си и извади една папка.

— Пред вас е рапортът за прочутия случай с труповете от градското сметище — каза той ухилено.

— Какво е толкова смешно? — попита Стенър.

— Всичко — отвърна той. Къде е Харви? Искам да чуе това лично от мен.

— Сигурно се е успал — предположи Наоми.

— Е, мога да почакам.

— Не мисля така — каза Вейл. — По-добре започвай.

— Добре де. Ще пропусна анатомическите подробности и медицинската терминология и ще ви запозная с най-важното — започна Окимото, като разгърна папката. — Между другото, Еклинг все още не притежава тази информация. Предполагам, че ще я запазите за себе си поне през следващия един час.

— Разбира се. Продължавай — подкани го Вейл.

— Умрели са от измръзване — съобщи Оки с усмивка.

— Какво?! — Флеърти най-сетне вдигна поглед от вестника си.

Мъртвешка тишина се спусна над масата, докато Стенър, Вейл, Флеърти и Наоми чакаха Окимото да продължи с изненадващите си разкрития.

— Е, по-точно двамата мъже са умрели от измръзване, а жената се е задушила.

— Измръзване? — повтори Стенър.

— Искате ли мнението ми на експерт? Ето какво, според мен, се е случило. Преди около седем-осем седмици, в началото или средата на януари, тези бездомници са се сврели на топло в някой боклукчийски контейнер — спомняте си, че след Нова година беше голям студ. Та на сутринта двамата мъже вече са умрели от студ, а жената е твърде отпаднала, за да се движи. Боклукчийската кола откарва контейнера на бунището и го изпразва. Жената се озовава под купчината отпадъци и се задушава.

— Мили боже! — възкликна Флеърти.

— Значи не става въпрос за убийство, а за нещастен случай? — попита Вейл.

— Да — потвърди Окимото. — Теорията на Харви отива на кино.

После се наведе напред.