Спектакълът на злото

Вейл цъкна с език.

— Нова яхта не иска ли?

— Казва, че иска доста по-малко, отколкото е печелил до момента.

— А казва ли още, че е обвинен в предумишлено убийство? Че има три предишни присъди? Този път ще му е за последно.

— Мисля, че е забравил.

— Напомни му го.

— На какво ще се съгласиш?

— Е, за свидетелската защита е ясно, а промяната на името върви с нея. Вероятно можем да уредим нещичко и за другите щати. Ще получи ново досие с новото си име, това също е ясно. Но никакви сто бона. Както си му е редът, ще го подпомагаме първите три месеца, но после ще трябва да се оправя сам.

— А ако не се съгласи?

— Ще влезе в пандиза до края на живота си.

— Той ни потърси, Марти.

— Потърси ни, защото иначе няма никакви шансове.

— Просто търси възможност да се измъкне. — Казва, че може да ни даде информацията, която търсим.

— Виж, нямам намерение да купя някакви съмнителни признания за сто хиляди годишно. Кажи ми, ако не съм прав, Абъл.

— Не знам. С негова помощ можем да сгащим онези задници в градския съвет.

Вейл запали цигара и издуха дима към вентилатора.

— Освен това е готов да свидетелства в съда — допълни Стенър. — Това е част от сделката.

— За Бога, не съм си и помислял, че може толкова лесно да се вържеш — възкликна Вейл. — Болинджър не ми харесва. Не ми харесва и да се договарям с него. Независимо как ще свърши, този човек винаги ще има едно наум. А и не съм сигурен дали притежава точно информацията, която ни е нужна. Но… добре, първо му предай моето предложение. Изплаши го с алтернативата. Ако се наложи, обещай му двайсет и пет бона за първите шест месеца. И никаква кола. Кажи му да си продаде корветата, ако иска. Разиграйте сценката с добрия и лошия. Той вече те е потърсил, за да се договорите, така че можеш да вземеш ролята на героя. За лошо ченге вземи Флеърти.

— Флеърти?

— Мисля, че има с какво да те изненада, Абъл. Остави го да води нещата както си е наумил.

Флеърти изглеждаше достатъчно корав, за да изиграе ролята на лошото ченге. Черната му коса бе пригладена назад, а кафявите му очи винаги гледаха изпитателно. Носът му беше чупен в отдавнашни юмручни битки, а над едната вежда имаше белег.

В мръсната хотелска стая Стенър седна да поговори с Болинджър — опърпан риж мъж с лош дъх и неприятен характер, а Флеърти издърпа един стол в ъгъла. Под мишницата му висеше внушителен револвер 38-и калибър.

— По дяволите! — кресна Болинджър. — Налага се да се откажа от всичко, човече! От приятелите си, къщата си, колата, всяко шибано нещо в живота ми, а тоя се дърпа за някакви си сто бона годишно и нова кола!

— Ще ти кажа от какво можеш да не се откажеш — пресече го Стенър.

— Така ли? От какво?

— От доживотна присъда, Боби. Без право на обжалване. Когато те вкараме в съда, ще излезеш оттам с много черно бъдеще. И сигурно няма да видиш слънцето чак до деня, в който синът ми се кандидатира за президент. А синът ми още не е роден. Сещаш ли се?

— Чудесно! Чудесно, мамка му стара! Предлагам ти нещо съвсем сериоз…

— Сто хилядарки годишно и нова кола въобще не звучат сериозно. Продай корветата и си купи нещо сносно.

— А бе ти да не си ми финансов съветник?!

— Може и така да се каже — спокойно отвърна Стенър.

— Да разбирам ли, че въпросът е колко се нуждаете от информацията ми, а?

— Не, въпросът е колко се нуждаеш от остатъка от живота си. Искаш ли да влезеш в панделата заради една проклета кола?

Болинджър нервно облиза устните си.

— Колко дълго ще продължи това? — попита той.

— Колкото е необходимо. Може да мине година, преди да успеем да подготвим делото.

— Година! Цяла година в тази шибана дупка?!

— За Бога, защо просто не го оставим и не си вършим другата работа? — обади се Флеърти.

Болинджър обърна поглед към него. Кой, по дяволите, пък е тоя? После отново погледна Стенър и се ухили.

— И никакво сладкишче за цяла година?

— Сладкишче?

— Е, сещаш се… чук-чук. Поне това заслужавам.

Флеърти внезапно избухна. Скочи, избута Стенър и се наведе над Болинджър.

— Не заслужаваш нищо — кресна Флеърти.

После придърпа един стол, седна пред Болинджър и почти завря лицето си в неговото.

— Знам всички номера, Боби. Знаеш ли защо? Защото съм бил там. Знам точно какво си мислиш в момента. Знам какво ще кажеш още преди да си го казал. Разбираш ли ме?

Очите на Болинджър се разшириха.

— Майорът се опитва да те третира като нормално човешко същество, а какво получаваме в замяна? Евтини номерца. Размотаваш ни вече два дни. Е, писна ми вече. Забрави за шибаната корвета и за стоте бона, ясно ли е? Успява ли дебелата ти глава да схване за какво става въпрос?

— Аз съм си осигурил…

— Ти си си осигурил доживотна присъда, това си си осигурил. Ето какво ще стане сега. Ти ще ни кажеш всичко. Имена, дати, адреси, случки и така нататък. Опитай се да ни преметнеш и ще се почувстваш доста зле. Ако излъжеш за каквото и да е, губиш всякакви шансове.

Болинджър погледна към Стенър, но той мълчеше.

— И когато те вкараме в съда, ще изпееш всичко като добре възпитано момченце, ясно?

— По дяволите, сключихме сдел…