Спектакълът на злото

Погледна Едит Стодард. Изминалото денонощие я бе съсипало съвсем. Раменете й бяха свити, главата й — отпусната. За миг се замисли за иронията в случаите с Дарби и Делъни. И в двете убийства основният елемент бе изстрелът в главата. При Дарби този изстрел бе пръв и показваше предумишленост. При Делъни изстрелът беше втори и показваше злоба.

Съдийката Айън Прайър — висока жена на около четиридесет, с ястребови черти и студен поглед, пронизващ околните иззад очилата с тънки златни рамки, влезе в залата и седна на стола зад трибуната.

— Първото дело — обърна се тя към секретарката.

— Щатът срещу Едит Стодард. Предварително прослушване. Обвиняемата е арестувана вчера с обвинение в предумишлено убийство.

— Кой представлява щата? — попита Прайър.

Парвър стана.

— Аз, Ваша светлост. Шана Парвър, от канцеларията на окръжния прокурор.

Съдийката погледна над рамките на очилата си към масата на защитата.

— Вие ли представлявате обвиняемата? — попита тя с учудване.

— Да, Ваша светлост. Джейн Венъбъл за защитата.

— Мина доста време, откакто не сме ви виждали в криминалния съд — отбеляза съдийката.

— Да, Ваша светлост.

— Мис Парвър?

— Ваша светлост — каза тя, след като се изправи. — Щатът има необорими доказателства за вината на мисис Стодард. Става въпрос за предумишлено убийство и пледираме за задържане на обвиняемата до процеса.

Венъбъл стана.

— Възразявам, Ваша светлост — каза тя. — Това, с което разполага щатът, е изявление, дадено от моята клиентка пред двама полицейски детективи, разпитващи я във връзка със смъртта на нейния шеф Джон Делъни. Тя не е споменавала неговото име. Казала е просто: „Аз го убих“. Само това.

— Ако съдът ми позволи — намеси се Парвър, — целият разпит е засягал отношенията на мисис Стодард с убития Джон Делъни. Очевидно е, че признанието й се отнася именно за него. Съмнявам се, че е имала предвид Джон Кенеди или Ейбрахам Линкълн.

Прайър внимателно я погледна и за миг се зачуди дали да не я накаже, но после размисли. Момичето имаше право. Погледна пак Венъбъл.

— Нямам избор, освен да се съглася с това, мис Венъбъл.

— Въпросът така или иначе е спорен, Ваша светлост. Изявлението на моята клиентка няма реална стойност. В този момент тя е била в състояние на стрес. Била е изплашена до смърт. Нямала е адвокат…

— Било й е казано, че има право на такъв — каза съдийката.

— Не мисля, че в този миг е можела да действа рационално. В случая има голям брой смекчаващи обстоятелства, госпожо съдия. Мисис Стодард има парализиран съпруг. Клиентката ми е на петдесет и четири години и се грижи за него. Не вярвам, че представлява каквато и да е опасност за обществото, и мога да ви уверя, че няма да напусне града.

— Извинете, Ваша светлост — каза Парвър, — но ако защитата предлага мисис Стодард да бъде освободена без гаранция, ние възразяваме. Отново ще кажа, че става въпрос за предумишлено убийство. Що се отнася до съпруга й, тя има 21-годишна дъщеря, която може да се грижи за него. А колкото до възрастта й, това определено няма отношение към случая.

Съдийката погледна мисис Стодард, после свали очилата си и ги допря до устните си.

— Къде е дъщеря й? — попита тя. Присъства ли в залата днес?

— Не — отвърна Венъбъл.

Парвър бързо се намеси, за да предотврати по-нататъшните дискусии.

— Имаме предложение пред съда, Ваша светлост. Предлагам адвокатът на защитата да изчака второто прослушване, за да изложи своите доводи.

„Много добре“ — помисли си Венъбъл. Вейл явно бе научил заместниците си на доста неща. Съдийката леко се усмихна.

— Моля, прочетете предложението — каза тя на съдебния пристав.

— Предлагаме мисис Стодард да бъде задържана до процеса без обявяване на гаранция.

Съдийката се облегна на стола си.

— Кога възнамерявате да се явите за второ прослушване, мис Парвър?

— Колкото е възможно по-скоро. Надявам се да е още тази седмица.

— Добре. Междувременно обвиняемата ще бъде задържана без обявяване на гаранция. Съгласна съм с мис Парвър, мис Венъбъл. Става въпрос за предумишлено убийство. Що се отнася до признанието, нека съдията на процеса реши какво да прави с него, когато се стигне дотам, ако въобще се стигне.

— Още нещо, ако съдът няма нищо против — каза Венъбъл. — Защитата би искала до второто прослушване мисис Стодард да бъде задържана в ареста тук, а не в централния затвор.

Прайър погледна Парвър. Тя се замисли за миг, после каза:

— Обвинението няма възражения.

— Добре, значи решихме всички въпроси — каза съдийката, взе чукчето и викна следващото дело.

Венъбъл се доближи до масата на обвинението.

— Добре се справяш — каза тя. — Май спечели първия рунд.

— Благодаря — отвърна Парвър.

— Ще се видим следващия път.

Венъбъл се върна при Едит Стодард, докато пазачите й слагаха белезниците и се готвеха да я отведат.

— Момчета, имате ли нещо против да й сложите белезниците отпред? — каза тя. — Не мисля, че ще се втурне да бяга.

Двамата пазачи се спогледаха и единият сви рамене.

— Разбира се, мис Венъбъл — каза той.