Спектакълът на злото

— Е, изолацията не е пълна — каза Удуърд и вдигна рамене. — Наоколо има хора — лекари, охраната, персоналът. Пациентите не са съвсем сами. Освен това имат право да прекарват навън по един-два часа дневно.

— Но не могат да контактуват помежду си?

— Точно така.

— И Аарон не е контактувал с външни хора през всичките десет години?

— Имате предвид Реймънд.

— Реймънд или Аарон, какво значение има — раздразнено отвърна Вейл.

— Има, и то доста голямо. Седнете, Мартин. Струва ми се, че това, което ще ви кажа, ще ви изпълни с гордост.

— С гордост?

— И вие имате своя дял в него. Без вашата помощ Реймънд нямаше да съществува. Щеше да приключи живота си или на електрическия стол, или на въжето.

— Кой всъщност е Вълпс?

— Реймънд е това, което наричаме вторична личност.

— Какво?

— Вторична личност. Рой беше вторична личност. Сега Реймънд е такъв.

— Значи Аарон вече се разделя на три?

— И да, и не. Реймънд определено е трети в списъка. Но останалите вече не съществуват. Случаят не е уникален, макар че в определени отношения би могъл да бъде.

— Как?

— Ако успеем да стабилизираме Реймънд. Тоест, ако не му позволим отново да се раздвои. Обикновено става именно така.

— Откъде се появи той и кога?

— Беше създаден, за да реши проблемите между Аарон и Рой. Появи се за пръв път преди около три години.

— Кой го създаде?

— Аарон.

— Поредният спасителен механизъм?

— Не бих го нарекъл спасение. По-скоро е алтернатива. Друга форма на прехвърляне. Както вече ви обясних, прехвърлянето е съзнателна трансформация на поведенческия модел от една индивидуалност към друга. Често се проявява при шизофреници. Нещо като отрицание. Болният прехвърля чувството за вина върху друга личност, а в конкретния случай става въпрос за съвсем нова индивидуалност — Реймънд.

— Аха. Ами ако вместо Аарон в Реймънд се е преселил Рой?

— Не би се получило. Реймънд не би го позволил. Трансформацията може да се осъществи само ако реципиентът е съгласен.

— С други думи, реципиентът приема модел на поведение какъвто сам избере?

— Правилно. Реймънд няма нужда от Рой и никога не е имал.

— А Аарон се прехвърли във вас, така ли?

— Да. Трябва да уточня, че става въпрос за сериозен пробив. Не беше никак лесно. Направих всичко възможно, за да докосна чувствителността му и да го накарам да повярва в мен като в авторитет. Навремето именно това го е привлякло в Рашмън. Аарон е искал да бъде оценен от родителите си, но тъй като те не му обръщали никакво внимание, той по-късно прехвърлил детските си желания към епископа. Моят проблем беше да спечеля отново доверието му, тъй като епископът го беше предал. Няколко години Аарон ми нямаше никаква вяра. Понякога се налагаше да контактувам и с Рой. В крайна сметка се появи Реймънд и прехвърлянето се осъществи. Аарон и Рой изчезнаха.

— И сега имате Реймънд, идеалния екземпляр.

Удуърд изглеждаше изненадан от забележката. Нервно почеса брадата си и каза:

— Това е излишен сарказъм, Мартин. Ще го видите след малко. Първо поговорете с него, а после го съдете.

— Това, което имах предвид, е, че Реймънд сякаш съчетава най-доброто от Аарон — интелекта, мечтите, желанията…

— Именно. Аарон винаги мислеше за себе си като за невинна жертва. Не можеше да контролира Рой. Дори не можеше да контактува с него. Аз бях проводникът между двамата.

— Имаше две касети. Знаете ли за тях?

— Имате предвид касетите с момчетата от олтара?

— Значи знаете.

— Разбира се.

— И оригиналът, и копието бяха изтрити според уговорката ми с прокурора.

— Защо?

— За да не излагаме католическата църква. Рашмън беше мъртъв, случаят беше решен. Не виждахме смисъл да разравяме жарта.

— Постъпили сте доста разумно. Но не съм сигурен дали е било най-доброто за моя пациент.

— Защо не? Винаги можем да получим информация директно от него. Предполагам, че Рой ви е разказал всичко с възможно най-големите подробности.

— Вярно е — призна Удуърд.

— Да се върнем към Реймънд. Откъде дойде това име?

— Така се нарече сам, когато се появи за първи път. Попитах го: „Кой си ти?“ и той отвърна: „Аз съм Реймънд Вълпс“.

— Значи Рой доминира над Аарон, а Реймънд доминира над Рой?

Удуърд кимна.

— Аарон никога директно не се опълчи срещу Рой или Реймънд. Както вече казах, проводникът бях аз. Но при появата на Реймънд имах невероятната възможност да изкарам и двамата с Рой навън. Беше забележителна гледка. Те спореха, прекъсваха се, превключваха от единия към другия. А Реймънд е също толкова нормален, колкото аз или вие. Притежава абсолютен контрол над себе си. Успя да постави Рой на мястото му и да не му позволи да наложи егото си. В присъствието на Реймънд Рой беше напълно безпомощен.

— Ами Аарон?

— Той отстъпи и остави Реймънд да се оправя с Рой.

— Доста удобно.