Спектакълът на злото

Той бе очаквал всичко друго, но не и безкомпромисен, умен и агресивен правен вундеркинд.

— Имам нужда от адвокат, а не от жена, която ще докара до инфаркт някой от съдебните заседатели — каза той, когато видя снимката й.

— Да не искаш да си направи пластична операция? — язвително отвърна Наоми.

Когато Шана Парвър излезе от асансьора и прекоси офиса му за първата си среща с него, Вейл измърмори:

— Тайничко се надявах, че снимката я е изкарала по-хубава, отколкото е.

— Нищо не може да я направи по-хубава — отговори Наоми. — Нали не смяташ да използваш външния й вид срещу нея?

— Не е само видът й. Това момиче има… има…

— Магнетизъм? — предложи Наоми.

— Животински магнетизъм. Тя е сърдечна заплаха за всеки над четиридесет. Говоря от личен опит.

— Няма да използваш това срещу нея, нали? — повтори Наоми. — Би било несправедливо. Марти, това момиче е най-добрият млад адвокат, когото някога съм изпитвала. Малко по-агресивна от обичайното, което вероятно е защитен рефлекс, — но след шест месеца няма да има кой да й излезе насреща. Притежава невероятен инстинкт за ситуацията. И иска просто да бъде прокурор. Не й пука за парите.

— Защото е богата.

— Е, не е бедна.

— Баща й притежава няколко милиона долара. В моя речник това е синоним на богат човек.

— Марти, тази млада дама дотолкова ми напомня за самия теб, когато се запознахме, че чак се плаша.

— Тя е жена, богата е и изглежда страхотно. Единственото общо между нас е, че обитаваме една и съща планета.

— По-добре се дръж учтиво с нея — предупреди Наоми, преди да излезе да я посрещне.

Това беше преди шест месеца. Парвър бе участвала в две дела и бе загубила едното. Вейл я бе предупредил, че е твърде агресивна, твърде безкомпромисна.

— Журито обича силните, но не и безпощадните — каза той. — Трябва да се поуспокоиш, да отстъпиш, когато е необходимо. Изучавай съдебните заседатели — те са хората, които имат значение. Имах един приятел, когото наричахме Съдията. Той обичаше да казва, че делото за убийство е най-сериозният дуел. Двама адвокати се вкопчват в смъртна битка и обречен е защитникът. Великолепен пример. Две страни, напълно различни. Единият е прав, другият — не. Налага му се да сътвори магия и да изкара черното бяло в умовете на съдебните заседатели. В края на всичко това животът на защитника зависи само от успеха на противника му да убеди журито, че неговата интерпретация на фактите е самата реалност. Ето за това става въпрос, Шана — за журито.

В крайна сметка отстъплението се оказа доста трудно за Шана Парвър.

— Готова ли сте, мис Парвър? — шеговито попита Наоми.

— Това не е първият път, когато разпитвам заподозрян в убийство — хапливо отвърна Шана.

Тя беше прокурор по делото на Дарби, но поради ангажимент в съдебната зала бе пропуснала първия разпит и сега й се налагаше да опита собствените си сили.

— Този Дарби е гадно малко копеле. Не го оставяй да те замотае.

Парвър се усмихна.

— Още не си срещала Рейни — добави Наоми. — Внимавай, той наистина е убиец. Добър, честен адвокат, но убиец. Не се подлъгвай по усмивчицата му.

Парвър си наля чаша кафе и изсипа вътре лъжичка и половина захар.

— Някой каза, че бил добър колкото Мартин преди години — внезапно рече тя, очаквайки експлозията.

— Ха! — възкликна Наоми. — И кой го каза?

— Не знам. Някой.

— Не се оставяй някой да се майтапи с теб. Няма равен на Мартин, а и се съмнявам, че някога ще има.

— Никога не говориш за онези дни, Наоми. Откога си с Марти?

— Осемнайсет години — отвърна тя, докато проследяваше с пръст записаните срещи на Вейл за деня. — Когато започнах с Мартин, той получаваше петдесет долара на час и беше доволен. А всичко, което аз знаех за правото, беше, че е дума с пет букви. — Тя за момент спря, после продължи: — Господи, само изчакай да му съобщя това. Обяд и коктейл в един и същи ден. Щатската асоциация на юристите. Ще изчакам да свърши разпита. Ако го научи предварително, може да полудее и да убие Дарби.

След миг Вейл излезе от асансьора, пробивайки си път към своя офис сред безпорядъка от бюра, шкафове, компютри, черни дъски, телефони и телевизори. Кабинетът му бе в другия ъгъл на етажа, възможно най-далеч от този на окръжния прокурор Джак Янси.

„Боже мой — помисли си Наоми, — сигурно се е обличал на тъмно.“ Вейл бе със стар сив фланелен костюм, изцапани обувки и опърпана синя вратовръзка, която сякаш бе използвана не по предназначение от някой далекоазиатски удушвач.

— За Бога, Мартин — каза тя. — Приличаш на неоправено легло.

— Аз съм неоправено легло — изръмжа той и влезе в кабинета. — Откога е това кафе?

— От петнайсет минути.

— Добре.

Той се приближи до старомодния хромиран самовар, който бе получил след едно дело за ресторантски банкрут преди години, и си наля чаша кафе. Парвър и Чанс стояха до вратата.