Специален доклад

— Предпоследният сандък е готов — обяви Лиза, погълната изцяло от работата. В пуловер и спортни панталони, тя обикаляше из голите стаи, правейки последна проверка. — Предполагам, че няма да можем да използваме тези нови атронически уреди. На Кендесет още използват електричество.

— Надявам се, че това не те тревожи прекалено — каза Андертън.

— Ще свикнем — отвърна Лиза и го дари с бегла усмивка. — Нали?

— Надявам се. Значи си сигурна, че няма да съжаляваш. Ако мислех, че…

— Няма да съжалявам — увери го Лиза. — А сега защо не ми помогнеш с този сандък?

Тъкмо когато се качваха на водещия камион, се появи Уитуър с патрулна кола. Той изскочи и забърза към тях, а лицето му изглеждаше странно измъчено.

— Преди да тръгнете — каза младежът на Андертън, — трябва да ми разясните ситуацията с провидците. Получавам запитвания от Сената. Искат да разберат дали средният доклад, отклонението, е бил грешка — или нещо друго. — Той сконфузено завърши: — Все още не мога да го обясня. Специалният доклад беше грешен, нали?

— Кой специален доклад? — попита развеселено Андертън.

Уитуър премигна.

— Това било значи. Трябваше да се сетя.

Настанявайки се в кабината на камиона, Андертън извади лулата си и насипа вътре тютюн. Поднесе към нея пламъчето на запалката на Лиза и запуши. Лиза се бе върнала в къщата, за да се увери, че не са пропуснали нищо съществено.

— Имаше три специални доклада — каза той на Уитуър, наслаждавайки се на объркването на младежа. Някой ден Уитуър щеше да се научи да не се хвърля в ситуации, които не разбира напълно. Андертън изпитваше неподправено удовлетворение. Макар да бе стар и похабен, той беше единственият човек, уловил същността на проблема.

— Трите доклада бяха последователни — обясни той. — Първият беше „Дона“. В този времеви поток Каплан ми разказваше за заговора и аз го убивах. „Джери“ бе леко изместен напред по фаза от „Дона“ и използваше нейния доклад като данни. Той отчиташе факта, че аз знам за доклада. В този втори времеви поток единственото, което исках, бе да си запазя работата. Не Каплан беше човекът, когото ми се щеше да убия. Интересувах се само от собствения си пост и живота си.

— А „Майк“ е бил третият доклад? Който е бил направен след специалния доклад? — Уитуър се поправи: — Тоест, бил е последен?

— Да, „Майк“ беше последният от трите. След като знаех за първия доклад, аз реших да не убивам Каплан. Това бе отразено във втория доклад. Но изправен срещу този доклад, аз отново промених решението си. Вторият доклад, втората ситуация беше тази, която Каплан искаше да създаде. В интерес на полицията беше да се възстанови първата ситуация. А по онова време аз вече мислех за полицията. Бях разбрал какво прави Каплан. Третият доклад обезсили втория, също както вторият бе обезсилил първия. Това ни върна отново на изходна позиция.

Лиза се появи задъхана.

— Да вървим — вече приключихме с всичко тук. — Гъвкава и подвижна, тя се покатери по металните стъпала на камиона и се мушна между съпруга си и шофьора. Последният покорно запали двигателя и другите го последваха.

— Всеки доклад беше различен — завърши Андертън. — Всеки беше уникален. Но два от тях съвпадаха в едно отношение. Оставен на свобода, аз щях да убия Каплан. Това създаде илюзията за преобладаващ доклад. Всъщност той беше само това — илюзия. „Дона“ и „Майк“ предвидиха едно и също събитие — но в два напълно различни времеви потока, при напълно различни обстоятелства. „Дона“ и „Джери“, така нареченият специален доклад и половината от преобладаващия доклад, грешаха. От тримата единствено „Майк“ беше прав — тъй като след неговия доклад нямаше друг, който да го обезсили. Това е всичко.

Уитуър тревожно закрачи покрай камиона, гладкото му русоляво лице бе набраздено от грижи.

— Ще се случи ли отново? Дали не трябва да преразгледаме методите си на работа?

— Може да се случи само при едно-единствено условие — каза Андертън. — Моят случай беше уникален, защото аз имах достъп до данните. Възможно е да се случи отново — но само на следващия полицейски комисар. Така че бъди нащрек. — Той се ухили за миг, изпитвайки немалко удоволствие от обтегнатата физиономия на Уитуър. До него червените устни на Лиза трепнаха леко и ръката й се протегна, за да се отпусне върху неговата. — Отваряй си очите — каза Андертън на младия човек. — Може да ти се случи по всяко време.