Специален доклад

Тишина се спусна над тълпата. Но хората се размърдаха жадно и неспокойно, когато генерал Каплан взе куфарчето и започна да подрежда материалите пред себе си.

— Мъжът, седящ тук до мен — започна той с ясен, отсечен глас, — е познат на всички ви. Може би сте изненадани да го видите, тъй като доскоро той бе определян от полицията като опасен убиец.

Очите на тълпата се насочиха към Андертън. Хората алчно се взираха в единствения потенциален убиец, когото някога са имали възможността да зърнат отблизо.

— Но през последните няколко часа — продължи генерал Каплан — полицейската заповед за арестуването му бе отменена. Защото бившият комисар Андертън се предаде доброволно ли? Не, това не е съвсем вярно. Той седи тук. Не се е предал, но полицията вече не се интересува от него. Джон Алисън Андертън не е виновен за никакво престъпление в миналото, настоящето или бъдещето. Обвиненията срещу него бяха очевидни лъжи, сатанински измислици на една порочна наказателна система, основана върху фалшиви постулати — огромна, безлична машина за унищожение, мачкаща животите на мъже и жени.

Запленена, тълпата местеше погледи от Каплан към Андертън. Всички бяха запознати в общи линии със случая.

— Много хора са били арестувани и затворени благодарение на така наречения „предпазен модел“ на служба „Предпрестъпност“ — продължи генерал Каплан, а гласът му набираше чувство и сила. — Обвинени не за нещо, което са направили, а за нещо, което ще направят. Уверяваха ни, че тези хора, ако останат на свобода, в някой бъдещ момент ще извършат престъпления.

Но не може да съществува сигурно познание за бъдещето. Веднага щом бъде получена провидската информация, тя сама се обезсилва. Твърдението, че този човек ще извърши престъпление в бъдещето, е парадоксално. Самото притежаване на тази информация я прави невярна. Във всички случаи без изключение докладът на тримата полицейски провидци е правил собствените им данни невалидни. Дори да не бяха извършвани арести, пак нямаше да има престъпления.

Андертън слушаше лениво, почти без да чува думите. Тълпата обаче попиваше всичко с жив интерес. Сега генерал Каплан излагаше резюме на специалния доклад. Обясни какво представлява и как се е получил. Андертън измъкна от джоба на палтото пистолета и го постави в скута си. Каплан вече оставяше настрани специалния доклад, провидския материал, получен от „Джери“. Тънките му, костеливи пръсти посегнаха за резюмето първо на „Дона“, а после на „Майк“.

— А това е оригиналният преобладаващ доклад — обясни той. — Твърдението на първите двама провидци, че Андертън ще извърши убийство. Материалът, който автоматично бе обезсилен. Ще ви го прочета. — Той извади със замах своите очила без рамки, нагласи ги върху носа си и започна бавно да чете.

На лицето му се появи странно изражение. Каплан спря, заекна и после внезапно млъкна. Листовете се изплъзнаха от ръцете му. Като притиснато в ъгъла животно той се завъртя, присви се и хукна да бяга.

За миг изкривеното му лице се мерна пред Андертън. Вече станал, Андертън надигна пистолета, пристъпи бързо напред и стреля. Заплетен в редиците крака, протегнати от изпълващите трибуната столове, Каплан нададе един-единствен тънък писък на агония и ужас. Залитна и рухна надолу от трибуната като простреляна птица, размахвайки ръце, преди да се стовари на земята. Андертън пристъпи към перилото, но всичко вече бе свършило.

Каплан бе мъртъв, както твърдеше преобладаващият доклад. Мършавият му гръден кош се бе превърнал в тъмна димяща дупка, от която се ронеше пепел, докато тялото лежеше, потръпвайки. Обхванат от гадене, Андертън се извърна и закрачи бързо между надигащите се фигури на зашеметени армейски офицери. Пистолетът, който все още стискаше, гарантираше, че няма да му се пречкат. Той скочи от трибуната и се вряза в хаотичната маса хора в подножието й. Поразени, ужасени, те се блъскаха да видят какво е станало. Инцидентът, случил се пред очите им, беше непонятен. Щеше да отнеме време, докато разбирането замести слепия ужас.

На излизане от тълпата Андертън бе спрян от чакащите го полицаи.

— Имаш късмет, че се измъкна — прошепна му един от тях, докато колата пълзеше внимателно напред.

— Предполагам, че е така — отвърна отнесено Андертън. Той се облегна и опита да се успокои. Беше замаян и го тресеше. После рязко се наведе напред и започна бурно да повръща.

— Бедният човек — промърмори съчувствено един от полицаите.

През мъглата от страдание и гадене, Андертън не разбра дали има предвид Каплан или него.

Четирима плещести полицаи помогнаха на Лиза и Джон Андертън да съберат багажа и да натоварят имуществото си. За петдесет години бившият полицейски комисар бе натрупал огромно количество материални блага. Мрачен и замислен, той стоеше и наблюдаваше процесията от сандъци, отправящи се към чакащите камиони.

С камионите щяха да отидат директно на космодрума — а оттам на Кентавър X с междусистемен транспортен кораб. Дълго пътуване за стар човек. Но на него нямаше да му се налага да се връща.