Специален доклад

Полицейска кола го откара на една пресечка от армейския митинг. Там, в сенките на задната седалка той щателно провери пистолета, който бе получил от Флеминг. Изглеждаше в ред. Всъщност, нямаше никакво съмнение в крайния изход. Андертън беше абсолютно сигурен какво ще се случи през следващия половин час. Като сглоби отново пистолета, той отвори вратата на паркираната кола и предпазливо излезе.

Никой не му обърна ни най-малко внимание. Кипящите маси народ напираха жадно напред, опитвайки се да се приближат достатъчно, за да могат да чуват. Преобладаваха армейските униформи, а по периметъра на разчистената площ бяха наредени танкове и големи оръдия — страховито въоръжение, което все още се произвеждаше.

Армията бе издигнала метален подиум с водещи нагоре към него стълби. Зад подиума висеше огромен флаг на АЗФС, символ на обединените сили, които се бяха сражавали във войната. По някаква странна прищявка на историята Лигата на Ветераните на АЗФС включваше и офицери от противниковата страна. Но генералът си е генерал, а дребните различия бяха избледнели през отминалите години.

Първият ред столове бе зает от висшите офицери от командването на АЗФС. Зад тях се намираха младшите офицери. Знамената на полковете трептяха в пъстро многообразие от цветове и символи. Всъщност събитието бе приело вид на празнично шествие. На самия подиум седяха начумерени сановници от Лигата на Ветераните, всички напрегнати в очакване. По краищата, почти незабележими, стояха няколко полицейски екипа, уж за да пазят ред. Всъщност това бяха осведомители, които наблюдаваха. Ако се пазеше някакъв ред, той бе поддържан от армията.

Следобедният вятър разнасяше глухия ропот на плътно човешко множество. Докато Андертън си пробиваше път през гъстата тълпа, той бе обсебен от нейния дух. Нетърпеливо чувство на очакване сковаваше всички. Изглежда хората усещаха, че се задава нещо зрелищно. Андертън с мъка си проправи път през редовете от столове към гъстата група армейски служители в края на трибуната. Каплан беше сред тях. Но сега той бе генерал Каплан. Жилетката, златният джобен часовник, бастунчето, консервативният делови костюм — всичко бе изчезнало. За този случай Каплан бе извадил от нафталина старата си униформа. Стоеше изпънат и внушителен, заобиколен от бившия си генералски щаб. Носеше нашивките на своя пост, медалите си, ботушите си, късата декоративна сабя и фуражката си. Изумително, колко променен можеше да бъде един плешив мъж от могъщата власт на офицерската фуражка.

Забелязвайки Андертън, генерал Каплан се откъсна от групата и закрачи към мястото, където стоеше по-младият мъж. Изражението на слабото му, живо лице показваше, че невероятно се радва да види полицейския комисар.

— Ама че изненада — рече той на Андертън, протягайки малката си длан, облечена в сива ръкавица. — Бях останал с впечатлението, че си задържан от временния комисар.

— Все още съм на свобода — отвърна кратко Андертън, докато се здрависваше. — В края на краищата, Уитуър разполага със същата тази лента. — Той кимна към пакета, който Каплан стискаше в стоманените си пръсти, и срещна уверено погледа му.

Въпреки нервността си, Каплан бе в добро настроение.

— Това е голям ден за армията — сподели той. — Ще се зарадваш да чуеш, че смятам да оглася публично всички подробности около лъжливото обвинение, повдигнато срещу теб.

— Чудесно — отвърна Андертън спокойно.

— Ще стане ясно, че си бил обвинен несправедливо. — Генерал Каплан се опитваше да разбере какво знае Андертън. — Флеминг успя ли да те запознае със ситуацията?

— До известна степен — отговори Андертън. — Само специалния доклад ли ще прочетеш? Или държиш там още нещо?

— Ще го сравня с преобладаващия доклад. — Генерал Каплан даде знак на един адютант и взе от него кожено куфарче. — Всичко е тук — всички доказателства, от които се нуждаем — каза той. — Нямаш нищо против да послужиш за пример, нали? Твоят случай символизира несправедливия арест на безброй хора. — Генерал Каплан отсечено погледна часовника си. — Трябва да започвам. Ще се качиш ли с мен на трибуната?

— Защо?

Хладно, но все пак с нещо като подтисната страст, генерал Каплан каза:

— За да могат да видят живото доказателство. Ти и аз заедно — убиецът и неговата жертва. Стоящи един до друг, разобличаващи цялата зловеща измама, прилагана от полицията.

— С удоволствие — съгласи се Андертън. — Какво чакаме?

Донякъде смутен, генерал Каплан се отправи към трибуната. Отново хвърли един неспокоен поглед към Андертън, като явно се чудеше защо се е появил и какво всъщност знае. Несигурността му нарасна, когато Андертън с готовност се изкачи по стълбите на трибуната и се настани на един стол непосредствено до подиума на говорителя.

— Напълно наясно ли си какво смятам да кажа? — попита генерал Каплан. — Разобличаването ще има огромен отзвук. То може да накара Сената да преразгледа изцяло валидността на предпрестъпната система.

— Разбирам — отговори Андертън със скръстени ръце. — Давай.