Специален доклад

— Съжалявам — каза той запъхтяно, изправяйки се доколкото му бе възможно в ниската кабина. — Мислех, че би могла да каже още нещо. Затова изчаках.

— Бил си тук, когато… — започна Андертън — и спря. Беше очевидно, че Флеминг и хората му са го държали под наблюдение. Съществуването на кораба на Лиза е било надлежно отбелязано и докато Лиза е обмисляла дали ще е разумно да му помогне да се измъкне, Флеминг се бе промъкнал в багажното отделение.

— Може би — каза Флеминг — ще е най-добре да ми дадеш онази ролка. — Влажните му, непохватни пръсти посегнаха за нея. — Прав си: Уитуър щеше да я разтопи на мига.

— И Каплан също ли? — попита вцепенено Андертън, все още зашеметен от появяването на мъжа.

— Каплан работи заедно с Уитуър. Затова името му се появи на петия ред на картата. Не можем да определим кой от тях е действителният шеф. Може би никой. — Флеминг захвърли дребния пистолет и извади собственото си мощно военно оръжие. — Постъпи изключително глупаво, като тръгна с тази жена. Казах ти, че тя е в дъното на всичко.

— Не мога да повярвам — възпротиви се Андертън. — Ако тя…

— Ама че си тъп. Този кораб бе подготвен по нареждане на Уитуър. Искаха да те изкарат от сградата, за да не можем да стигнем до теб. Останал сам, без нашата помощ, ти не би имал никакви шансове.

Странно изражение премина по ужасеното лице на Лиза.

— Не е вярно — прошепна тя. — Уитуър никога не е виждал този кораб. Щях да надзиравам…

— За малко да успеете — прекъсна я Флеминг безжалостно. — Ще сме големи късметлии, ако някоя полицейска патрулка не ни виси на опашката. Нямах време да проверя. — Докато говореше, той приклекна точно зад седалката на жената. — Първо трябва да се отървем от нея. След това ще се наложи да те измъкнем от района. Пейдж е разказал на Уитуър за новата ти самоличност и можеш да си сигурен, че вече всички са уведомени.

Все още присвит, Флеминг сграбчи Лиза. Като подхвърли тежкия си пистолет на Андертън, той с професионална ловкост изви брадичката й, докато не притисна слепоочието й към седалката. Лиза задращи бясно по него. Тънък, ужасен стон се надигна в гърлото й. Без да й обръща внимание, Флеминг сключи едрите си ръце около врата й и започна неумолимо да стиска.

— Без рани от куршум — обясни той, дишайки тежко. — Тя ще падне от кораба — обикновен инцидент. Такива работи стават непрекъснато. Но в този случай вратът й ще бъде прекършен предварително.

Изглеждаше странно, че Андертън изчака толкова дълго. Дебелите пръсти на Флеминг вече се бяха впили дълбоко в бледата плът на жената, когато той надигна тежкия пистолет и го стовари върху тила му. Чудовищните длани се отпуснаха. Главата на Флеминг се олюля и клюмна напред и мъжът се свлече край стената на кораба. Започна отново да се надига, правейки вяли опити да се съвземе, но Андертън го цапардоса пак, този път над лявото око. Той падна и замря неподвижно.

Борейки се за глътка въздух, Лиза остана за миг свита, тялото й се клатушкаше напред-назад. След това постепенно цветът изби отново на лицето й.

— Можеш ли да поемеш управлението? — попита Андертън настоятелно, като я разтърси.

— Мисля, че да. — Почти механично тя посегна към волана. — Ще се оправя. Не се тревожи за мен.

— Този пистолет — каза Андертън — е армейски. Но не е от войната. Това е един от хубавите им нови модели. Може и да греша ужасно, но съществува вероятност…

Той се прехвърли отзад, където Флеминг лежеше проснат на палубата. Опитвайки се да не докосва главата на мъжа, той разтвори палтото и затършува из джобовете му. След миг държеше в ръцете си пропития с пот портфейл на Флеминг.

Тод Флеминг, според документа му за самоличност, беше майор от армията, прикрепен към Вътрешния Разузнавателен Отдел за Военна Информация. Сред останалите документи имаше и един, подписан от генерал Леополд Каплан, който удостоверяваше, че Флеминг се намира под специалната закрила на неговата организация — Международната Лига на Ветераните.

Флеминг и хората му бяха действали по заповеди на Каплан. Камионът за хляб и катастрофата бяха умишлено инсценирани.

Това означаваше, че Каплан преднамерено го е държал извън обсега на полицията. Планът бе влязъл в действие още при първата среща в дома му, когато хората на Каплан го бяха прибрали, докато си стягаше багажа. Зашеметен, той осъзна какво всъщност бе станало. Още тогава те искаха да са сигурни, че ще го заловят преди полицията. От самото начало това е било сложна стратегия, която да попречи на Уитуър да го арестува.

— Ти казваше истината — каза Андертън на жена си, докато се прехвърляше обратно на седалката. — Можем ли да се свържем с Уитуър?

Тя мълчаливо кимна. Посочи към комуникационния възел на таблото и попита:

— Какво… откри?

— Обади се на Уитуър. Искам да говоря с него възможно най-скоро. Извънредно спешно е.

Тя с отривисти движения набра номера, свърза се с вътрешната автоматична система и потърси Главното полицейско управление на Ню Йорк. Върволица от образи на дребни полицейски чиновници прелетя пред нея, преди на екрана да се появи мъничко копие на лицето на Ед Уитуър.