Специален доклад

Андертън се съсредоточи върху управлението на бързото корабче.

— Този случай е уникален — повтори той. — А сега имаме непосредствен проблем. Можем да разнищваме теоретичните аспекти по-късно. Аз трябва да отнеса тази лента на нужните хора — преди умното ти приятелче да я унищожи.

— Носиш я на Каплан?

— И още как. — Андертън почука по ролката, която лежеше на седалката между тях. — Той ще се заинтересува. Доказателството, че животът му не е в опасност, трябва да е изключително важно за него.

Лиза с треперещи ръце извади от чантичката си табакера.

— И мислиш, че той ще ти помогне?

— Може би… а може би не. Но си заслужава да опитам.

— Как успя да се покриеш толкова бързо? — попита Лиза. — Трудно е да се сдобиеш с напълно ефективно прикритие.

— Нужни са само пари — отвърна той уклончиво.

Пушейки, Лиза размишляваше.

— Вероятно Каплан ще те защити — каза тя. — Много е влиятелен.

— Мислех, че е само един пенсиониран генерал.

— Строго погледнато — да. Но Уитуър успя да изрови досието му. Каплан оглавява необичайна организация, състояща се изключително от военни ветерани. Всъщност това е нещо като клуб със строго ограничено членство. Тук, в Ню Йорк, те притежават голяма резиденция, три луксозни издания и предплатено време за телевизионни изявления, което им струва едно малко състояние.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Само това. Ти ме убеди, че си невинен. Искам да кажа, очевидно е, че няма да извършиш убийство. Но сега трябва да осъзнаеш, че първоначалният доклад, преобладаващият доклад, не е бил фалшифициран. Никой не го е подправил. Ед Уитуър не го е измислил. Няма заговор срещу теб и никога не е имало. Ако приемеш този специален доклад за автентичен, ще трябва да приемеш също така и преобладаващия.

Той се съгласи неохотно.

— Предполагам.

— Ед Уитуър — продължи Лиза — действа напълно добросъвестно. Той наистина вярва, че си потенциален престъпник — и защо не? Той разполага с преобладаващия доклад върху бюрото си, но съответната карта лежи сгъната в твоя джоб.

— Унищожих я — каза тихо Андертън.

Лиза се наведе настойчиво към него.

— Ед Уитуър не е движен от никакво желание да ти отнеме работата — каза тя. — Движи го същото онова желание, което винаги е владяло и теб. Той вярва в „Предпрестъпност“. Той иска системата да продължи да действа. Говорих с него и съм убедена, че казва истината.

— Искаш да отнеса тази лента на Уитуър? — попита Андертън. — Ако го направя… той ще я унищожи.

— Глупости — отвърна Лиза. — Оригиналите са в ръцете му от самото начало. Можеше да ги унищожи по всяко време, ако искаше.

— Така е — призна Андертън. — Но е много възможно да не е знаел.

— Да бе, не е знаел. Погледни го от тази страна. Ако Каплан получи лентата, полицията ще бъде дискредитирана. Не разбираш ли? Това ще докаже, че преобладаващият доклад е бил грешка. Ед Уитуър е напълно прав. Ти трябва да влезеш в затвора — за да оцелее „Предпрестъпност“. Мислиш единствено за собствената си безопасност. Но помисли за миг за системата. — Навеждайки се, тя загаси цигарата и затършува из чантичката си за нова. — Кое означава повече за теб — твоята лична безопасност или съществуването на системата?

— Моята безопасност — отвърна Андертън без колебание.

— Сигурен ли си?

— Ако системата може да оцелее само чрез затварянето на невинни хора, то заслужава да бъде унищожена. Личната ми безопасност е важна, защото съм човешко същество. И нещо повече…

Лиза извади от чантичката си невероятно мъничък пистолет.

— Струва ми се — каза тя, — че пръстът ми е на спусъка. Никога не съм използвала такова оръжие преди. Но съм склонна да опитам.

След пауза Андертън попита:

— Искаш да обърна кораба? Така ли?

— Да, назад към сградата на полицията. Съжалявам. Ако беше способен да поставиш благото на системата над своята собствена егоистична…

— Спести си опяването — каза й Андертън. — Ще върна кораба. Но няма да те слушам как защитаваш линия на поведение, чужда на който и да било интелигентен човек.

Устните на Лиза се свиха в тънка, безкръвна линия. Държейки здраво пистолета, тя седеше с лице към него, а очите й внимателно го следяха, докато той извърташе кораба в широка дъга. Няколко незакрепени предмета издрънчаха в задното отделение, когато малкият съд рязко се наклони и едното му крило царствено се издигна, за да се насочи право нагоре.

И Андертън, и жена му бяха придържани от предпазните метални скоби на седалките им. Но това не се отнасяше за третия пътник.

С ъгълчето на окото си Андертън зърна рязко движение. В същото време до него стигна и звукът от дращенето на едър мъж, който внезапно бе загубил равновесие и след миг се блъсна в подсилената стена на кораба. Следващите събития протекоха бързо. Флеминг светкавично се надигна на крака, олюляващ се и бдителен, едната му ръка замахна към пистолета на жената. Андертън беше прекалено изумен, за да извика. Лиза се обърна, видя мъжа и изпищя. Флеминг изби пистолета от ръката й и той падна с дрънчене на пода.

Сумтейки, Флеминг я отблъсна встрани и взе оръжието.