Специален доклад

Приклякайки, Андертън се зае да разглобява предпазните щитове, които покриваха ролките магнитна лента, съхранявани в аналитичното устройство. Използвайки схемите, той проследи връзките назад от последния стадий на интегрирания компютър към точката, където се разклоняваше индивидуалното оборудване на „Джери“. След минути измъкваше с разтреперани ръце двете половинчасови ленти — наскоро отхвърлени данни, несъвместими с преобладаващите доклади. Като направи справка с кодовата таблица, той избра отрязъка от лентата, съответстващ на неговата карта.

Устройството за преглед на записите се намираше наблизо. Със затаен дъх Андертън пъхна лентата в него, пусна го и се заслуша. Отне му само секунда. Още от самото начало на доклада ставаше ясно какво се е случило. Той разполагаше с това, което искаше — можеше да прекрати търсенето.

Видението на „Джери“ бе изместено по фаза. Поради изменчивата природа на провидството той изследваше времева зона, малко по-различна от тази на своите събратя. За него докладът, че Андертън ще извърши убийство, бе събитие, което трябваше да се разгледа наравно с всички останали. Това — и реакцията на Андертън — представляваше едно допълнително късче информация.

Очевидно докладът на „Джери“ обезсилваше преобладаващия доклад. След като Андертън бе уведомен, че ще извърши убийство, той щеше да промени своето намерение и нямаше да го направи. Предвиждането на убийството го бе отменило. Предпазният ефект се бе осъществил само чрез получаване на информацията от Андертън. Вече бе създаден нов времеви поток. Но „Джери“ бе загубил при гласуването срещу останалите двама.

Треперещ, Андертън пренави лентата и натисна записващата глава. Направи копие на записа на висока скорост, върна оригинала на мястото му и извади дубликата от гнездото. В ръцете му бе доказателството, че картата е невалидна, остаряла. Трябваше само да го покаже на Уитуър…

Изуми се от собствената си глупост. Без съмнение Уитуър бе видял доклада — и въпреки това бе приел поста на комисар, не бе върнал полицейските отряди. Уитуър не възнамеряваше да отстъпи. Не го интересуваше невинността на Андертън.

Тогава какво можеше да направи? Кой друг би се заинтересувал?

— Проклет глупак! — изстърга зад него един глас, обезумял от тревога.

Той бързо се завъртя. Жена му стоеше в рамката на една от вратите, в полицейската си униформа, и го гледаше с разширени от уплаха очи.

— Не се притеснявай — каза й той бързо, показвайки ролката магнитна лента. — Тръгвам си.

Лицето й се изкриви и Лиза се втурна яростно към него.

— Пейдж ми каза, че си тук, но аз не можех да повярвам. Не биваше да те пуска. Той просто не разбира какво представляваш.

— И какво представлявам? — поинтересува се Андертън язвително. — Преди да отговориш, може би ще е по-добре да прослушаш тази лента.

— Не искам да я слушам! Искам само да се махнеш оттук! Ед Уитуър знае, че тук долу има някой. Пейдж се опитва да го забави, но… — Тя млъкна и главата й се извъртя вдървено настрани. — Вече е тук! Ще проникне вътре със сила.

— Ти нямаш ли някакво влияние? Бъди мила и очарователна. Тогава той сигурно ще забрави за мен.

Лиза го погледна с горчив укор.

— На покрива има паркиран кораб. Ако искаш да се измъкнеш… — Гласът й секна и за миг тя постоя мълчаливо. После каза: — Аз излитам след около минута. Ако искаш да дойдеш…

— Ще дойда — каза Андертън. Нямаше друг избор. Беше си осигурил лентата, своето доказателство, но не бе планирал никакъв начин за измъкване. Той с готовност забърза подир слабичката фигура на жена си, когато тя излезе от сектора през страничната врата и пое по снабдителния коридор, а токчетата й тракаха силно в пустия сумрак.

— Корабът е хубав и бърз — каза му тя през рамо. — Зареден е за спешни случаи и готов за отлитане. Щях да надзиравам някои от отрядите.

VII

Седнал зад волана на високоскоростната полицейска патрулка, Андертън изложи накратко какво съдържаше лентата със специалния доклад. Лиза го изслуша без коментари, с обтегнато и измъчено лице, стиснала нервно длани в скута си. Под кораба опустошените от войната провинциални области се простираха като релефна карта, свободните пространства между градовете бяха осеяни с кратери и нашарени с руините на ферми и малки фабрики.

— Чудя се — каза тя, когато той свърши — колко ли пъти по-рано се е случвало същото.

— Специален доклад ли? Страшно много пъти.

— Имам предвид единият провидец да излезе от фаза. Да използва докладите на останалите като данни — и да ги обезсилва. — Очите й бяха тъмни и сериозни. Тя добави: — Може би голяма част от хората в лагерите са като теб.

— Не — заяви твърдо Андертън. Но той също започваше да се чувства неловко от тази мисъл. — Аз имах възможността да видя картата, да надникна в доклада. Това промени нещата.

— Но… — Лиза размаха изразително ръце. — Може би всички те щяха да реагират по същия начин. Бихме могли да им кажем истината.

— Рискът би бил прекалено голям — отвърна той упорито.

Лиза се изсмя остро.

— Риск? Случайност? Несигурност? С нашите провидци?