Специален доклад

Смайването на Лиза премина в неверие.

— Не го вярвам. Скъпи, цялото това напрежение, на което си подложен… — Усмихвайки се несигурно, тя заекна: — Не изглежда правдоподобно Ед Уитуър да се опитва да те натопи. Та как би могъл, дори да искаше? Със сигурност Ед не би…

— Ед?

— Така му е името, нали?

Кафявите й очи проблеснаха в стъписано, бурно негодувание.

— О, небеса, ти подозираш всекиго. Май си убеден, че съм замесена по някакъв начин в това, нали?

Той се поколеба.

— Не съм сигурен.

Тя пристъпи по-близо до него, в очите й се четеше обвинение.

— Лъжеш. Наистина го вярваш. Може би действително трябва да се махнеш оттук за няколко седмици. Отчаяно се нуждаеш от почивка. Цялото това напрежение и травмата от постъпването на този младеж. Държиш се параноично. Не го ли осъзнаваш? Някой да заговорничи срещу теб. Кажи, разполагаш ли с някакво реално доказателство?

Андертън извади портфейла си и измъкна сгънатата карта.

— Разгледай това внимателно — рече той, протягайки я към нея.

Цветът се оттече от лицето й и тя нададе малко дрезгаво, сухо ахване.

— Нещата очевидно са нагласени — каза й Андертън с възможно най-равния си тон. — Това ще даде на Уитуър законен претекст да ме отстрани веднага. Няма да е необходимо да чака, докато се оттегля. — После добави мрачно: — Знаят, че мога да изкарам още няколко години.

— Но…

— Това ще сложи край на системата за проверка и контрол. „Предпрестъпност“ вече няма да е независима агенция. Сенатът ще започне да управлява полицията, а след това… — Устните му се стегнаха. — Ще погълнат и армията. Е, отстрани изглежда доста логично. Разбира се, че съм изпълнен с враждебност и негодувание към Уитуър — разбира се, че имам мотив. Никой не обича да бъде заменен от по-млад и да бъде захвърлен на бунището. Всичко изглежда наистина правдоподобно — само дето аз нямам ни най-малко желание да убивам Уитуър. Но не съм в състояние да го докажа. Така че какво бих могъл да направя?

Лиза безмълвно поклати глава, пребледняла като платно.

— Не… не знам. Скъпи, само ако…

— Сега — каза рязко Андертън — отивам вкъщи да си опаковам багажа. Това са кажи-речи най-дългосрочните планове, които мога да правя в момента.

— Наистина ли ще… ще опиташ да се укриеш?

— Да. Ако трябва, чак на колониалните планети в съзвездието Кентавър. Такива неща са правени успешно и преди, освен това имам двайсет и четири часа преднина. — Той се завъртя решително. — Връщай се вътре. Няма смисъл да тръгваш с мен.

— Мислиш ли, че бих го направила? — попита Лиза дрезгаво.

Стъписан, Андертън се втренчи в нея.

— А не би ли? — След това с удивление промърмори: — Не, виждам, че не ми вярваш. Все още смяташ, че съм си въобразил всичко това. Той рязко тикна пръст в картата. — Дори при това доказателство ти все още не си убедена.

— Не — съгласи се бързо Лиза. — Не съм. Ти не си я разгледал достатъчно подробно, скъпи. Върху нея не стои името на Ед Уитуър.

Изпълнен с недоверие, Андертън взе картата от нея.

— Никой не твърди, че ще убиеш Ед Уитуър — продължи бързо Лиза с тънък, несигурен гласец. — Картата трябва да е истинска, разбираш ли? И няма нищо общо с Ед. Той не плете заговори срещу теб, нито пък някой друг.

Твърде объркан, за да отговори, Андертън стоеше, изучавайки картата. Тя беше права. Ед Уитуър не бе записан като жертва. На петия ред машината отчетливо беше напечатала едно друго име.

ЛЕОПОЛД КАПЛАН

Той сковано прибра картата в джоба си. Никога през живота си не бе чувал за този човек.

III

Къщата бе студена и безлюдна и Андертън почти незабавно се зае с приготовленията за своето отпътуване. Докато събираше багажа, безумни мисли се стрелкаха през съзнанието му.

Възможно беше да греши за Уитуър — но как можеше да е сигурен? Във всеки случай конспирацията срещу него бе далеч по-сложна, отколкото си мислеше. В цялостната картина Уитуър можеше да е само незначителна марионетка, движена от някой друг — от някоя далечна, неясна фигура, само смътно мержелееща се на заден фон.

Беше грешка, че показа картата на Лиза. Без съмнение тя щеше да я опише подробно на Уитуър. Андертън никога нямаше да се измъкне от Земята, нямаше да има шанс да разбере какъв би бил животът на някоя планета по границата.

Докато бе зает с тези си мисли, зад него изскърца дъска. Той се извъртя от леглото, стиснал едно износено скиорско яке, за да се озове срещу дулото на сиво-синкав А-пистолет.

— Не ви отне много време — каза Андертън, взирайки се с горчивина в набития мъж със стиснати устни, облечен в кафяв шинел, който държеше оръжието в облечената си в ръкавица ръка. — Тя изобщо ли не се поколеба?

Лицето на натрапника остана безизразно.

— Не знам за какво говорите — каза той. — Елате с мен.

Стреснат, Андертън остави якето.

— Вие не сте ли от моята агенция? Не сте ли полицай?