Специален доклад

— Възможно е — призна той, загледан втренчено в Андертън. После поклати глава. — Не мога да рискувам. Ако това е постановка срещу теб, съжалявам. Но това просто не ми влиза в работата. — Той се усмихна леко. — Все пак желая ти късмет. — А на мъжете каза: — Откарайте го в сградата на полицията и го предайте на най-високопоставения служител. — Той спомена името на действащия комисар и зачака реакцията на Андертън.

— Уитуър! — повтори като ехо Андертън, изпълнен с недоверие.

Все още усмихвайки се леко, Каплан се обърна и натисна бутона на намиращия се в кабинета радиоапарат.

— Уитуър вече е поел поста. По всичко личи, че хубаво ще раздуха цялата работа.

Разнесе се кратък статичен шум, а след това внезапно радиото загърмя в стаята — мощен школуван глас, четящ предварително приготвено съобщение.

— … предупреждават се всички граждани да не дават убежище и по никакъв начин да не съдействат на този крайно опасен човек. Необичайното обстоятелство с избягал престъпник, намиращ се на свобода и разполагащ с възможността да извърши акт на насилие, е уникално за нашето съвремие. Затова всички граждани се уведомяват, че действащите все още законови постановления подвеждат под отговорност всяка личност, отказала пълно сътрудничество на полицията в нейната дейност по залавянето на Джон Алисън Андертън. Повтаряме: служба „Предпрестъпност“ към Западното Федеративно Правителство се намира в процес на локализиране и обезвреждане на своя бивш комисар, Джон Алисън Андертън, който чрез методите на предпрестъпната система е обявен за потенциален убиец и като такъв губи правото си на свобода и всички свързани с нея привилегии.

— Не му отне много време — промърмори ужасено Андертън. Каплан щракна радиото и гласът замлъкна.

— Лиза сигурно е отишла право при него — предположи Андертън горчиво.

— Защо му е да чака? — попита Каплан. — Ти си показал ясно намеренията си. — Той кимна към мъжете. — Откарайте го обратно в града. Не се чувствам спокоен, когато е толкова близо до мен. В това отношение си приличаме с комисар Уитуър. Искам да бъде обезвреден колкото може по-скоро.

IV

Студен, ситен дъжд се сипеше по паважа, докато колата се движеше по тъмните улици на Ню Йорк към сградата на полицията.

— Влез му в положението — каза един от мъжете на Андертън. — На негово място ти щеше да действаш също толкова решително.

Начумерен и сърдит, Андертън се взираше право напред.

— Както и да е — продължи мъжът, — ти си само един от многото. Хиляди хора отиват в онзи затворнически лагер. Няма да си самотен. Всъщност, може и да не искаш да си тръгваш.

Андертън безпомощно наблюдаваше пешеходците, бързащи по мокрите от дъжда тротоари. Не изпитваше силни емоции, само надигаща се умора. Унило хвърли поглед към номерата на уличните табелки. Приближаваха полицейския участък.

— Изглежда Уитуър знае как да се възползва от всяка възможност — отбеляза разговорливо един от мъжете. — Виждал ли си го някога?

— За кратко — отвърна Андертън.

— Искал е да ти вземе работата — и те е натопил. Сигурен ли си в това?

Андертън изкриви лице в гримаса.

— Какво значение има?

— Просто бях любопитен. — Мъжът го изгледа апатично. — Значи ти си бившият полицейски комисар. Хората в лагера ще се зарадват да те видят. Сигурно те помнят.

— Без съмнение — съгласи се Андертън.

— Уитуър определено не си губи времето. Каплан е късметлия, че „Предпрестъпност“ се управлява от такъв способен ръководител. — Мъжът изгледа Андертън почти умоляващо. — Ти наистина си убеден, че е заговор, а?

— Разбира се.

— Не би пипнал и косъм от главата на Каплан? За първи път в историята „Предпрестъпност“ греши? Невинен човек е набеден несправедливо от една от онези карти. Може би е имало и други невинни — нали?

— Напълно е възможно — призна Андертън равнодушно.

— Може би цялата система ще рухне. Ти със сигурност няма да извършиш убийство — а може би никой от тях не би го направил? Затова ли каза на Каплан, че искаш да останеш на свобода? Надяваше се да докажеш, че системата греши? Мога да те изслушам, ако ти се говори за това.

Друг мъж се приведе към него и попита:

— Между нас да си остане, наистина ли има нещо вярно в това за заговора? Наистина ли са те натопили?

Андертън въздъхна. В момента и самият той не бе сигурен. Може би беше впримчен в един затворен, безцелен времеви кръг без смисъл и без начало. Всъщност, бе почти готов да приеме, че е станал жертва на невротична фантазия, предизвикана от умора и раздухана от нарастващата му несигурност. Бе готов да се предаде без съпротива. Огромният товар на изтощението легна отгоре му. Той се бореше срещу невъзможното — и всички карти бяха срещу него.

Острият писък на гуми го събуди от апатията. Шофьорът бясно се бореше да запази контрол върху колата, напъвайки докрай кормилото и блъскайки по спирачките, защото един масивен камион за хляб бе изскочил от мъглата и пресичаше напряко платното пред тях. Ако вместо това бе дал газ, можеше и да се спаси. Но той осъзна грешката си прекалено късно. Колата поднесе, наклони се, поколеба се за един кратък миг, след което се вряза челно в камиона за хляб.