Споделена любов

Джон кимна и спря водата. Имаше голяма вероятност да го изхвърлят от програмата. Може би дори от имението. Изобщо не можеше да ги вини, ако го направеха. Но къде, за Бога, щеше да се дене тогава?

След като Зи си тръгна, Джон се избърса, облече си дрехите и отиде в кабинета на Тор. Докато прекосяваше тунела, нито веднъж не вдигна очи от пода. Точно в този момент не можеше да понесе спомените за Тормент.

Няколко минути по-късно вече беше във вестибюла на имението и се взираше във великолепното стълбище. Чувствайки се ужасно уморен, той бавно пое по застланите с червен килим стъпала. Изтощението стана още по-непоносимо, когато стигна до втория етаж и чу гласовете, които се носеха от отворената врата на Рот. Колко много щяха да му липсват, помисли си той.

Първото, което забеляза, когато прекрачи прага на кабинета, беше креслото на Тор. Някой го бе преместил и сега грозното зелено чудовище стоеше вляво зад трона на Рот. Странно.

Джон пристъпи напред и зачака да го забележат.

Рот се беше навел над изящно, отрупано с хартия писалище и се опитваше да прочете нещо с лупа в ръка. Зейдист и Фюри бяха застанали от двете му страни, приведени над картата, която той изучаваше.

Ето тук открихме първия от лагерите за мъчения - каза Фюри и посочи голям зелен участък на картата. - Бъч намерихме ето тук, а тук ме отведоха мен.

-Доста са далече едно от друго - промърмори Рот. - Това са много мили.

-Имаме нужда от самолет - обади се Зи. - Наблюдение от въздуха би било много по-ефективно.

-Така е - призна Рот, поклащайки глава. - Но трябва много да внимаваме. Ако слезем твърде ниско, онези от Федералното управление на авиацията здравата ще ни наскочат.

Джон се приближи още мъничко и протегна врат.

С плавно движение Рот побутна картата напред, сякаш беше приключил с нея. Или сякаш окуражаваше Джон да надникне. Само че вместо от хартията, погледът на Джон беше привлечен от ръката на краля. Следата от ухапване, която забеляза върху китката му, го изпълни със срам и той отстъпи назад.

В същия миг Бет прекрачи прага, понесла кожена кутия със свитъци, вързани с червени панделки.

-0'кей, Рот, време е за инструктаж. Подредила съм ги по важност.

Рот се наведе назад, за да може Бет да остави кутията на бюрото, после взе лицето й в ръцете си и я целуна - по устата и от двете страни на шията.

-Благодаря, лийлан. Моментът е съвсем подходящ, въпреки че Бъч и Ви скоро ще се появят заедно с Мариса. А, да, казах ли ти за блестящата идея на Съвета? Задължителна изолация за всички необвързани жени.

-Шегуваш се.

-Идиотите още не са гласували искането, но според Ривендж скоро и това ще стане - при тези думи Рот погледна към Зи и Фюри. - Вие двамата проверете как стои положението с въздушното наблюдение. Някой знае ли как се лети?

Фюри сви рамене.

-Едно време знаех. Освен това можем да използваме и Ви...

-Да ме използвате за какво? - попита Ви, прекрачвайки прага на кабинета.

Рот погледна покрай близнаците.

-Как ти звучи думата „Чесна“, братко?

-Страхотно. Ще летим, така ли?

След него, хванати за ръка, влязоха Бъч и Мариса.

Джон отстъпи встрани и ги загледа, попивайки онова, което се случваше пред него - Рот потъна в разговор с Бет; Бъч, Ви и Мариса говореха помежду си, а Фюри и Зи тръгнаха към вратата.

Хаос. Движение. Целенасоченост. Това беше монархията, това беше Братството на черния кинжал в действие. Джон почувства, че за него е истинска привилегия да бъде в стаята заедно с тях... колкото и малко време да му оставаше, преди да изритат жалкия му задник на улицата.

Надявайки се да забравят за присъствието му, той се огледа за място, където да седне, и очите му се спряха върху стола на Тор. Като внимаваше да се държи в периферията, той се приближи и се отпусна върху избелялата, прокъсана кожа. Оттук виждаше всичко - писалището на Рот и натрупаните отгоре му неща, вратата, всеки ъгъл на стаята.

Джон подви крака под тялото си, облегна се назад и се заслуша в разговора между Бет и Рот за Съвета на принцепсите. Те наистина бяха страхотен екип. Тя му даваше отлични съвети, а той се вслушваше в тях.

Рот кимна на нещо, което тя каза, и дългата му черна коса се люшна над рамото му и падна върху бюрото. Той я отметна, отвори едно чекмедже и извади отвътре бележник със спирала и химикалка. После, без да поглежда към него, протегна ръка назад и ги подаде на Джон.

Джон пое подаръка с разтреперани ръце.

-Е, лийлан, това получаваш, когато си имаш вземане-даване с глимерата, само гадости. - Рот поклати глава и се обърна към Бъч, Мариса и Ви. - С вас тримата какво става?

Като в мъгла, Джон чуваше думите им, но беше прекалено сконфузен, за да се съсредоточи върху разговора. Господи, може би все пак нямаше да го изритат на улицата... може би.

Окопити се тъкмо когато Мариса казваше: