Споделена любов

-Казах ти, че между нас няма нищо романтично.

-Не и от твоя страна. Но можеш ли да ми кажеш с ръка на сърцето, че той не те желае? - Мариса не отговори и Бъч кимна. - Така си и мислех. Не го обвинявам, но и не ми е приятно. Въпреки че... по дяволите, ти навярно трябва да бъдеш с някой като него, някой от твоята класа.

-Бъч, вече не ме е грижа за глимерата. Те ме изхвърлиха от своя свят и знаеш ли какво? Радвам се, че стана така. Всъщност трябва да съм благодарна на Хавърс, че ме принуди да стана независима. Направи ми услуга.

-Може и така да е, обаче още изгарям от желание да му сритам задника.

Той я притисна малко по-силно до гърдите си и тя въздъхна дълбоко.

-Какво ще направят, ако открият следа от расата ни у теб?

-Нека го обсъдим после.

-Не - отсече Мариса и се оттласна от него. - Не ме изолирай. Казваш, че го правиш заради нас, нали? Значи имам право на глас, по дяволите! Ще го обсъдим сега.

Бъч прокара пръсти през косата си и събра сили.

-Ако се окаже, че имам вампирска кръв, те ще се опитат да предизвикат преобразяване.

Мариса бавно отвори уста. -Как?

-Ви каза, че може да го направи.

-Как?

-Не знам. Още не сме стигнали дотам.

Мариса дълго се взира в него и Бъч беше сигурен, че мислено съставя списък с всички глупости, които той бе извършил досега.

-Наруши обещанието си, като не ми каза за това - проговори тя най-сетне.

-Аз... да, издъних се - призна той и сложи ръка на сърцето си. - Но ти се кълна, че щях да ти кажа веднага щом разберях дали имаме някакъв шанс или не. И за миг не съм си помислял да започна преобразяването, без първо да поговоря с теб. Кълна се.

-Не искам да те изгубя.

-И аз не искам да бъда изгубен.

Мариса погледна към вратата, а тишината изпълни стаята, осезаема и плътна, докато на Бъч не му се стори, че усеща студения й допир върху кожата си.

Най-сетне Мариса каза:

-Ако ще опитвате регресията, искам да бъда в стаята.

Бъч издиша шумно.

-Ела тук. Искам да те прегърна.

И като я привлече към себе си, той я притисна до тялото си. Раменете й бяха сковани, но ръцете й се обвиха около кръста му. Здраво.

-Бъч?

-Да?

-Не съжалявам, че те ударих. Той отпусна глава на шията й.

-Заслужих си го.

Той я докосна с устни и си пое дълбоко дъх, мъчейки се да задържи аромата й не само в дробовете, но и в кръвта си. Когато се отдръпна, погледът му попадна върху вената на врата й и той си помисли: „О, Господи... моля те, нека бъда нещо повече от това, което съм.“

-Да приключваме с това - каза Мариса.

Бъч я целуна и пусна Рот, Ви и Рейдж обратно в стаята.

-Е, ще го правим ли? - попита Вишъс. - Да.

Бъч затвори вратата, после двамата с Ви се върнаха до камината.

Когато Рейдж пристъпи зад него с колана в ръка, Бъч се обърна към Мариса.

-Всичко е наред, скъпа. Обичам те - каза той, после погледна към Рот.

Сякаш прочел мислите му, кралят застана до нея. Готов да я улови. Или да я удържи.

Ви дойде съвсем близо, толкова близо, че телата им почти се докосваха. Много внимателно, той премести разпятието на Бъч, така че да виси на гърба му.

-Е, готов ли си да започваме, ченге?

Бъч кимна и захапа колана по най-удобния начин, който успя да открие. Ви вдигна ръка и той се напрегна.

Само че когато Ви положи длан на гърдите му, единственото, което Бъч усети, беше топла тежест. Бъч се намръщи. Това ли беше? Само това? Да изкарат акъла на Мариса за едното...

Сърдит, той погледна надолу.

-О, това било грешната ръка.

-Опитай да се отпуснеш - каза Ви, докато ръката му описваше бавни кръгове над сърцето на Бъч. - Дишай дълбоко. Колкото си по-спокоен, толкова по-лесно ще ти бъде.

Интересен избор на думи. Точно същото, което Бъч беше казал на Мариса, когато... Тъй като не искаше да се вълнува ненужно, той си наложи да не мисли за това и се опита да отпусне рамене. Неуспешно.

-Нека подишаме заедно, ченге. Точно така. Вдишай. Издишай. Дишай заедно с мен. Така е добре. Разполагаме с цялото време на света.

Бъч затвори очи и се съсредоточи върху успокояващия допир на Ви. Върху топлината на ръката му. Върху въртеливото й движение.

-Точно така. Браво, ченге. Така е добре, нали. Кръговете постепенно се забавиха, дишането на Бъч стана по-дълбоко и по-леко. Сърцето му започна да си почива между отделните удари, паузите между тях ставаха все по-дълги и по-дълги. И през цялото време гласът на Ви напевно редеше думи, проникваше дълбоко в съзнанието му, хипнотизираше го.

-0'кей, Бъч, погледни ме. Отвори очи.

Бъч повдигна натежали клепачи и олюлявайки се, спря поглед върху лицето на Ви. Изведнъж настръхна. Дясната зеница на Ви започна да се разширява, докато напълно закри и ириса, и бялата част на окото. Какво, по...

-Всичко е наред, Бъч. Не се тревожи за това, което виждаш. Просто погледни в мен. Хайде, погледни в мен, Бъч. Почувствай ръката ми върху гърдите си. Добре... сега искам да потънеш в мен. Отпусни се и потъни... в... мен.