Споделена любов

-Мариса - измърмори той и улови ръката й. - Не исках да те видя да пиеш толкова.

Не точно това се беше опитал да каже.

-Ъ-ъ-ъ... не ме виждаш аз да пия толкова много... искам. О, зарежи! - Господи... в главата му беше истинска каша.

Ви се усмихна лекичко, но с онази престорена усмивка, с която лекарите гледат пациент, който всеки момент ще повърне.

-Трябва да му дадем нещо сладко. Рейдж, да ти се намира някоя близалка?

Бъч вдигна поглед и видя как един адски красив тип коленичи до него.

-Познавам те - каза той. - Здрасти... приятелю.

-Здрасти, мой човек.

Рейдж извади една близалка от джоба на пуловера си, махна опаковката и я напъха в устата му.

Бъч простена. Мамка му, това беше най-прекрасното нещо, което беше вкусвал през живота си. Грозде. Сладко. Мммм...

-Нов пристъп ли получава? - попита Мариса.

-Мисля, че му харесва - промърмори Рейдж. - Така ли е, ченге?

Бъч кимна, при което близалката едва не изпадна от устата му, та се наложи Рейдж да поеме нещата в свои ръце и да я задържи на мястото й.

Всички бяха толкова мили. Мариса го милваше по косата и го държеше за ръка. Топлата длан на Ви почиваше върху единия му крак, а Рейдж се грижеше близалката да остане там, където трябва...

Изневиделица умствената му дейност и краткосрочната му памет се възстановиха, сякаш някой беше налял мозъка му обратно в черепа. Не беше пиян. Регресията. Семейната регресия. Ръката на Ви на гърдите му. Черната бездна.

-Какво стана? - попита той, обзет от паника. - Ви... какво откри? Какво...

Всички около него си поеха дълбоко дъх и някой измърмори:

-Слава Богу! Сега вече наистина дойде на себе си.

В същия миг отдясно се приближиха чифт подковани със стомана ботуши. Бъч прикова поглед в тях, после бавно го плъзна нагоре по обутите в кожа крака и масивното тяло над тях.

Рот се надвеси и свали тъмните си очила, разкривайки две искрящи светлозелени очи. Тъй като те сякаш нямаха зеници, ефектът беше, като да погледнеш право в два прожектора.

Рот се ухили широко и ослепително белите му вампирски зъби проблеснаха.

-Как си... братовчеде?

Бъч се намръщи.

-Какво...

-Във вените ти тече от моята кръв, ченге - каза Рот и все така широко усмихнат, си сложи очилата. - Аз си мислех, че си цар само на това, да се забъркваш в големи каши, но ти си бил имал царска кръв.

-Ти... сериозно ли?

Рот кимна.

-Ти си от моето потекло. Потомък на моя род.

Гърдите на Бъч се стегнаха и той се приготви за поредния пристъп. Останалите сториха същото - Рейдж извади близалката от устата му и посегна към колана, Мариса и Ви застанаха нащрек.

Но той се разтресе от смях. Гръмогласен пристъп на ликуваща истерия, от който го заболя коремът, а очите му се насълзиха.

Бъч се смееше ли, смееше, целуна ръката на Мариса и продължи да се смее.

* * *

Когато Бъч избухна в смях, Мариса съвсем ясно почувства задоволството и вълнението, които кипяха в тялото му. Но когато срещна щастливия му поглед, тя усети, че не е в състояние да сподели радостта му.

Усмивката му помръкна.

-Скъпа, всичко ще бъде наред.

Вишъс се изправи.

-Защо не ви оставим за малко сами?

-Благодаря - отвърна Мариса.

Когато братята излязоха от стаята, Бъч се надигна и седна.

-Това е шансът ни...

-Ако те помоля, ще се откажеш ли от преобразяването?

Бъч се вцепени, сякаш тя отново го бе зашлевила през лицето.

-Мариса...

-Ще го направиш ли?

-Защо не искаш да бъдем заедно?

-Искам. Но предпочитам бъдещето, което имаме сега, пред хипотетичните векове, които бихме могли да имаме. Не го ли разбираш?

Бъч шумно издиша и нещо го стисна за гърлото.

-Господи, толкова те обичам.

Очевидно логиката й не му се нравеше особено.

-Бъч, ще се откажеш ли, ако те помоля?

Той не отговори и Мариса закри очите си с ръце, въпреки че не й бяха останали сълзи.

-Обичам те - повтори той. - Така че... да, ако ме помолиш, ще се откажа от преобразяването.

Мариса свали ръце и си пое дъх.

-Закълни ми се. Тук и сега.

-Кълна се в майка си.

-Благодаря ти... -прошепна тя и го прегърна. - Господи, благодаря ти! И ще измислим нещо за... за проблема с храненето. Мери и Рейдж са го направили. Аз просто... Бъч, можем да имаме чудесно бъдеще.

За известно време между тях се възцари тишина. Те просто седяха на пода и мълчаха. Изведнъж, съвсем неочаквано, Бъч каза дрезгаво:

-Имам трима братя и една сестра.

-Моля?

-Никога не съм ти разказвал за семейството си. Имам трима братя и една сестра. Бяха две, но изгубихме едната.

-О! - Мариса се отдръпна леко, стресната от странния му тон. От следващите му думи, изречени със същия глух глас, я побиха тръпки: