Споделена любов

-В тренировъчния център. В стаята с оборудването има място за оказване на първа помощ и физиотерапия.

Последва дълго мълчание. Бъч не откъсваше поглед от Мариса. Възможно ли бе да...

-0'кей - каза тя най-сетне. - Кога ще го направим?

Очите на Бъч едва не изскочиха от орбитите.

-Скъпа...

Тя обаче не сваляше поглед от лицето на Вишъс.

-Кога?

-Утре вечер. Шансовете му ще са по-добри, ако има малко време да се съвземе след регресията.

-Утре вечер тогава - каза Мариса и обви ръце около тялото си.

Ви кимна и погледна към Бъч.

-Предполагам, че ще искате да бъдете сами. Днес ще остана тук, така че Дупката ще е на ваше разположение.

Бъч беше толкова поразен, че изобщо не разбираше какво се случва.

-Мариса, ти...

-Да, сигурна съм. И ужасена - отвърна тя и като мина покрай него, се запъти към вратата. - А сега искам да отида в къщата за гости, ако нямаш нищо против.

Бъч грабна ризата си и я последва.

Докато вървяха, той я улови за лакътя, но въпреки това не можа да се отърве от усещането, че тя го води.

Когато стигнаха в Дупката, Бъч нямаше представа какво изпитва Мариса. Беше прекосила двора мълчаливо, ала решително и съсредоточено като войник на поход.

-Бих искала нещо за пиене - каза тя, когато затвориха вратата след себе си.

-Веднага.

Поне с това Бъч знаеше как да се справи. Стига в къщата да имаше и нещо друго, освен твърд алкохол.

Той отиде в кухнята и отвори хладилника. По дяволите... пликове с престояли бургери и сандвичи с тортила. Пакетчета с горчица. Два пръста мляко, което отдавна се беше вкиснало.

-Не съм много сигурен какво имаме. Може би само вода?

-Не, искам питие.

Бъч вдигна глава от формата за лед.

-Ъ-ъ-ъ... добре. Имаме уиски и водка.

-Ще опитам водката.

Докато й наливаше „Сива гъска“ и пускаше няколко кубчета лед в чашата, Бъч гледаше как Мариса обикаля из стаята. Как оглежда компютрите на Ви. Джагата. Плазмения телевизор.

Той се приближи до нея. Жадуваше да я вземе в прегръдките си, но вместо това й подаде питието.

Мариса поднесе чашата до устните си, отметна глава назад, отпи голяма глътка... и се закашля, а очите й се насълзиха. Докато тя се мъчеше да си поеме дъх, Бъч я отведе до дивана, помогна й да седне и се настани до нея.

-Мариса...

-Млъкни.

Бъч скръсти ръце в скута си, докато тя се бореше с водката. След като някак си успя да преглътне около половин пръст, Мариса направи гримаса и остави чашата на масичката пред себе си.

Всичко стана толкова бързо, че Бъч не знаеше как да реагира. В един момент той се взираше в здраво преплетените си пръсти, а в следващия Мариса беше в скута му и... о, Господи... езикът й беше в устата му.

Усещането беше невероятно, но нещо не бе наред. Отчаянието, гневът и страхът, които се излъчваха от нея, далеч не бяха най-подходящият съпровод. В крайна сметка, вместо да ги сближи, това щеше да ги отдалечи един от друг.

Бъч нежно я отдръпна от себе си, въпреки че цялото му тяло негодуваше срещу това.

-Мариса...

-Искам да правим секс.

Бъч затвори очи. Господи, той също. Цяла нощ. Но не и така.

Пое си дълбоко дъх, мъчейки се да намери правилните думи... и когато отвори очи, видя, че тя бе свалила полото си и тъкмо разкопчаваше черния си сутиен, при вида на който Бъч напълно се стъписа.

Ръцете му се обвиха около кръста й, когато сатенените чашки освободиха гърдите й и зърната й настръхнаха от студа. Той се приведе напред, готов да впие устни в първото късче от тялото й, което му попадне, но внезапно спря. Нямаше да го направи по този начин. Та въздухът между тях направо тегнеше от напрежение!

Ръцете й посегнаха към панталона му, но той ги спря.

-Мариса... недей.

-Не го казвай.

Той се надигна и я отдръпна от себе си.

-Обичам те.

-Тогава не ме спирай. Той поклати глава.

-Не го искам. Не и докато положението между нас е такова. Тя го изгледа невярващо, после изтръгна ръцете си от неговите и извърна глава.

-Мариса...

-Не мога да повярвам - каза тя, отблъсквайки ръцете му. -Единствената ни нощ сами и ти ми отказваш.

-Нека... Господи... позволи ми да те прегърна. Хайде, Мариса.

Тя разтърка очи и се разсмя горчиво.

-Май наистина ми е писано да умра девствена. Е, да, технически погледнато, не съм, но...

-Не съм казал, че не искам да бъда с теб.

При тези думи тя го погледна и Бъч видя, че върху клепачите й проблясват сълзи.

-Аз просто... - продължи той. - Не и с гняв. Той ще омърси всичко. А аз искам да е... прекрасно.

Какво, като думите му бяха сякаш извадени от училищна пиеса? Той наистина ги мислеше.

-Скъпа, защо не отидем в стаята ми и не полежим в мрака? - Бъч й подаде полото й и тя го притисна до гърдите си. - Дори ако не правим нищо и цяла нощ се взираме в тавана, поне ще сме заедно. А ако нещо се случи, то няма да е породено от гняв и раздразнение. Съгласна ли си?

Мариса избърса двете сълзи, които се стичаха но бузите й. Нахлузи блузата си. Погледна към водката, която се бе опитала да изпие.

Бъч се изправи и й предложи ръката си.

-Ела с мен.