Споделена любов

Мариса се надигна на колене, опитвайки се да запази близостта между телата им.

-Не спирай.

-Сигурно още те наболява от предишния път - каза той след неловка пауза.

-Ни най-малко. Върни се върху мен. Моля те. Гласът на Бъч стана още по-хриплив и задъхан.

-Боже... надявах се, че ще искаш да го направим отново. Ще бъда нежен, кълна ти се.

Господи, този дрезгав звук бе най-прекрасният начин да започне нощта.

Широката му длан се плъзна по гръбнака й, а устните му докоснаха хълбока й, основата на кръста й, ханша й.

-Толкова си красива така. Искам да те имам и така.

Мариса отвори широко очи.

-Можеш ли да го направиш?

-О, да. Така ще проникна още по-дълбоко. Искаш ли да опитаме?

-Да...

Леглото изскърца, когато той разтвори бедрата й още мъничко и й помогна да застане на четири крака, а после се приближи изотзад. Мариса погледна между краката си, но единственото, което видя, бяха мощните му бедра, тежката, увиснала торбичка и щръкналата му възбуда. Сърцевината й моментално се овлажни, сякаш тялото й прекрасно знаеше какво да очаква.

Гърдите му се притиснаха към гърба й и той заби юмрук в дюшека пред нея за опора. Мускулите на ръката му се напрегнаха, а вените изпъкнаха, когато той се приведе на една страна и допря върха на ерекцията си до нежната кожа между краката й. Вместо да проникне в нея, той започна да прокарва възбудата си отвън и Мариса разбра, че докато го прави, той гледа сърцевината й.

И ако се съдеше по начина, по който започна да трепери, онова, което виждаше, явно му харесваше.

-Мариса... искам да... - започна Бъч, ала вместо да довърши, изруга тихо и замълча.

-Какво? -- попита Мариса и се извъртя, така че да го погледне през рамо.

В очите му гореше онзи напрегнат, суров блясък, който се появяваше в тях винаги, когато нещата със секса станеха сериозни, но този път в тях имаше и още нещо, някаква настойчива нужда, която нямаше нищо общо с телата им. Вместо да се опитва да обясни с думи, той подпря и другата си ръка на леглото, облегна се на гърба й и притисна бедра в нея, без да прониква вътре. Мариса простена и като отпусна глава, видя възбудата му между краката си. Върхът й стигаше почти до корема й.

Господи, сега разбираше защо Бъч обичаше да я гледа. Защото... да, на нея също й харесваше да го гледа, когато е възбуден.

-Какво щеше да кажеш? - задъхано попита тя.

-Скъпа... - дъхът му пареше врата й, гласът му бе настойчив и дрезгав. - О, по дяволите, не мога да те попитам по този начин.

Устата му се впи в рамото й, зъбите му одраскаха кожата й. Мариса извика и лактите й омекнаха, но той я улови, преди да е паднала върху дюшека, и я задържа с ръка между гърдите й.

-Попитай ме - запъхтяно каза тя.

-Бих... ако можех да спра това... но, о, Господи...

Той се отдръпна, после проникна в нея, точно толкова дълбоко, колкото й бе обещал. От мощния тласък гръбнакът й се изви като дъга и тя извика името му, а той подхвана онзи ритъм, който я подлудяваше, макар да го правеше нежно, далеч не толкова мощно, колкото Мариса знаеше, че може.

Тя се отдаде на насладата от това, да го усеща в себе си, от тази пълнота вътре в нея, от разтягането и плъзгането навън. Внезапно си даде сметка, че само след час щяха да започнат с преобразяването му.

Ами ако това беше последният им път заедно?

Сълзи изпълниха очите й, намокриха миглите й, заслепиха я. И когато Бъч завъртя лицето й към себе си, за да я целуне, тя не можа да ги скрие.

-Не мисли за това - прошепна той, впивайки устни в нейните. - Нека останем заедно в този миг. Остани с мен.

Запомни този момент. Запомни го по този начин...

Бъч се отдръпна, обърна я по гръб, така че сега бяха лице в лице, и започна да я милва по бузите и да я целува, без да прекъсва ритмичните си тласъци. Стигнаха върха едновременно, удоволствието беше толкова огромно, че главата му се отпусна немощно, сякаш нямаше сили да я държи изправена.

Когато всичко свърши, Бъч се претърколи на една страна и я привлече към гърдите си. Заслушана в биенето на сърцето му, Мариса мислено се помоли то да се окаже толкова силно, колкото звучеше.

-Какво искаше да ме попиташ? - прошепна тя в полумрака.

-Ще станеш ли моя жена?

Тя повдигна глава. Лешниковите му очи бяха съвършено сериозни и Мариса изведнъж почувства, че той си мисли същото, което и тя - защо не се бяха обвързали по-рано?

Краткият й отговор прозвуча като въздишка:

-Да...

Бъч я целуна нежно.

-Искам да го направим и по двата начина - според вашите традиции и в католическа църква. Дали ще е възможно?

Тя докосна кръста, който той носеше.

-Абсолютно.

-Ще ми се да имахме време да...

Будилникът до леглото зазвъня, но с яростно движение Бъч го накара да замълчи.

-Май трябва да ставаме - каза Мариса и се поотдръпна от него.

Така и не стигна далеч. Бъч я придърпа обратно върху леглото, притисна я с тялото си и пъхна ръка между краката й.

-Бъч...

Той я целуна страстно и прошепна с устни върху нейните: