Споделена любов

При тези думи той отиде до носилката, за да се увери, че спирачката е запъната.

-Освен това самият аз съм дяволски добър лекар - добави той. - Бъч, сваляй дрехите и да се залавяме за работа.

Бъч се съблече, докато не остана по боксерки, и целият настръхна.

-Не може ли да направим нещо с температурата в този хладилник?

-Аха - отвърна Ви и отиде до стената. - През първата част искаме да е топло. После ще трябва да пусна климатика на най-ниската температура и ти ще си ми благодарен за това.

Бъч отиде до масата и се покатери върху нея. Със съскащ звук отгоре заструи топъл въздух, а Бъч протегна ръце към Мариса. Тя затвори очи за миг, но после отиде при него и той я притисна до гърдите си, приютявайки се в топлината на тялото й. По бузите й се стичаха сълзи, бавни и безмълвни, а когато Бъч се опита да каже нещо, тя поклати глава.

-Искате ли да се обвържете днес? Всички в стаята подскочиха.

Дребничка фигура в черни одежди се беше появила сякаш от нищото в единия ъгъл. Скрайб Върджин.

Сърцето на Бъч заби учестено. Беше я виждал само веднъж, на сватбата на Рот и Бет, но тя беше съвсем същата, както и тогава - присъствие, което вдъхваше респект и страх, въплътено могъщество, природна сила.

Изведнъж той осъзна какво го бе попитала.

-Аз... да, бих искал. Мариса?

Мариса свали ръце, сякаш се канеше да повдигне полите на роклята, с каквато всъщност не беше облечена. Тя ги отпусна неловко до тялото си, но все пак направи изящен реверанс и каза:

-Ако няма да ви оскърби, за нас би било извънмерна чест да бъдем обвързани от Ваша святост.

Скрайб Върджин пристъпи напред, а ниският й смях изпълни стаята. Тя положи сияещата си ръка върху склонената глава на Мариса и каза:

-Прекрасни маниери, дете мое. Твоят род винаги е имал съвършени обноски. А сега се изправи и ме погледни в очите.

Мариса се подчини и Бъч беше готов да се закълне, че Скрайб Върджин въздъхна тихичко.

-Красива. Толкова красива. И каква изящна осанка!

После Скрайб Върджин се обърна към Бъч. Въпреки че лицето й беше закрито от плътен черен воал, силата на погледа, с който го измери, го накара да настръхне. Сякаш беше застанал там, където само след миг щеше да удари гръм.

-Как е името на баща ти, човеко?

-Еди. Едуард. 0'Нийл. Но ако не възразявате, предпочитам да не го намесваме.

Всички в стаята се напрегнаха.

-По-полека, ченге. По-полека- промърмори Ви.

-И защо, човеко? - попита Скрайб Върджин, произнасяйки думата „човеко“ с такъв тон, сякаш казваше „нищожество“.

Бъч сви рамене.

-Той не означава нищо за мен.

-Толкова малко ли ги е грижа хората за собствената им плът и кръв?

-Двамата с него нямаме нищо общо, това е всичко.

-Значи кръвната връзка не означава почти нищо за теб, така ли?

Не, помисли си Бъч и погледна към Рот. Кръвните връзки бяха всичко.

Той отново погледна към Скрайб Върджин.

-Знаете ли какво облекчение изпитах...

Мариса ахна, а Ви пристъпи напред, запуши устата му с облечената си в ръкавица ръка и прошепна в ухото му:

-Да не искаш да бъдеш изпържен като яйце, приятелю! Никакви въпроси...

-Дръпни се, боецо - изплющя гласът на Скрайб Върджин. -Искам да чуя какво има да каже.

-Внимавай - каза Ви на Бъч и свали ръка от устата му.

-Съжалявам за въпросите - обърна се Бъч към черната фигура. - Просто... наистина се зарадвах, когато узнах какво тече във вените ми. И честно казано, даже и да загина днес, благодарен съм, че най-сетне знам кой съм.

Той улови ръката на Мариса и добави:

-И кого обичам. Ако всички години, през които бродех изгубен, е трябвало да ме доведат до този момент, значи дните ми на този свят не са били пропилени.

Последва дълго мълчание. Най-сетне Скрайб Върджин каза:

-Съжаляваш ли, че се отказваш от човешкото си семейство?

-Не. Истинското ми семейство е тук, в тази стая и в този дом. От какво друго се нуждая?

Тихите проклятия, разнесли се в стаята, му подсказаха, че отново е задал въпрос.

-Ъ-ъ-ъ... съжалявам - добави той.

Изпод черните одежди се разнесе тих женствен смях.

-Безстрашен си, човеко.

-Или просто глупав - отвърна Бъч и потърка лицето си, а челюстта на Рот направо увисна. - Знаете ли, наистина се опитвам. Честна дума. Да се държа почтително, имам предвид.

-Дай ми ръката си, човеко.

Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.

-Нагоре с дланта - излая Рот и Бъч побърза да я обърне.

-Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш своята жена, ще ми я дадеш ли?

-Да. Просто ще я хвана с другата.

Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:

-Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички. Приятно е.

От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си. Последва ново мълчание. Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:

-Май и това не ми е позволено да казвам.

Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.

-Исусе Христе... - при вида на онова, което се разкри пред очите му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.

-Вие сте истински ангел - прошепна той.

Съвършените устни се извиха в усмивка.

-Не. Аз съм Аз.

-Красива сте.

-Знам - каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана заповеднически. - Дай ми дясната си ръка, Бъч 0'Нийл, потомък на Рот, син на Рот.