Споделена любов

Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната протегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръпна. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й имаше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го превърне на пух и прах.

Тя се обърна към Мариса.

-Подай ми ръката си, дете мое.

В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.

-Да. Вие сте прекрасна двойка - оповести Скрайб Върджин. - Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.

Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:

-Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.

Кралят сведе почтително глава.

-Така да бъде.

Скрайб Върджин се обърна към Бъч.

-Сега ще видим колко си силен.

-Почакайте - каза Бъч, мислейки си за глимера. -Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?

-Играе си с огъня - промърмори Ви под носа си. - Играе си с шибания огън.

Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.

-Би трябвало да те убия още сега.

-Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.

-Човеко, ти си потресаващо арогантен - изплющя гласът на Скрайб Върджин. - И изобщо не се покайваш за това, нали?

-Не се опитвам да бъда груб, кълна се. Просто трябва да знам, че тя ще е в безопасност.

-Познал ли си тялото й? Бил ли си с нея като мъж?

-Да - отвърна Бъч и когато Мариса порозовя от смущение, той я притисна до себе си. - Беше... беше с любов.

И той прошепна нещо в ухото на Мариса. Скрайб Върджин изглеждаше трогната и когато проговори, гласът й беше почти ласкав:

-Тогава ще стане така, както поиска - тя ще бъде твоя вдовица и никой закон, касаещ необвързаните жени, няма да се отнася до нея.

Бъч въздъхна облекчено и помилва Мариса по гърба.

-Слава Богу.

-Знаеш ли, човеко, ако си оправиш обноските, двамата може и да се спогодим.

-Ако обещая да се постарая, ще ми помогнете ли да преживея онова, което ми предстои?

Скрайб Върджин отметна глава назад и се разсмя с глас.

-Не, няма да ти помогна. Но искрено ти желая най-доброто. При тези думи тя хвърли смразяващ поглед на Рот, който поклащаше глава, широко усмихнат.

-Но не си мислете, че ще търпя подобни волности от останалите, които търсят помощта ми.

Усмивката на Рот начаса се стопи.

-И аз, и моите братя прекрасно знаем как подобава да се държим - увери я той.

-Чудесно.

Воалът на Скрайб Върджин отново се спусна върху лицето й, въпреки че тя дори не го докосна. Миг преди черната тъкан да я скрие от очите им, тя каза:

-Ще направите добре, ако доведете кралицата, преди да сте започнали.

И с тези думи тя изчезна.

Вишъс подсвирна и избърса челото си с ръка.

-Бъч, човече, страхотен късмет извади, че тя те хареса.

Рот извади мобилния си телефон и започна да набира.

-Мамка му, мислех, че ще те изгубим, преди да сме започнали... Бет? Здравей, лийлан, можеш ли да дойдеш в тренировъчната зала?

Вишъс се залови да подрежда най-различни инструменти в стерилни опаковки върху една табличка на колела, а Бъч легна върху масата и погледна към Мариса.

-Ако нещата се объркат, ще те чакам в Небитието. - Каза го не толкова защото го вярваше, а за да я окуражи.

Тя се наведе и го целуна. Остана така, долепила буза до неговата, докато Ви не се прокашля тихичко. Мариса отстъпи назад и започна да шепти нещо на Древния език, едва доловим поток от отчаяни думи, молитва, която бе по-скоро въздишка, отколкото глас.

Ви докара инструментите до носилката и застана откъм краката на Бъч. В ръката си държеше нещо, но така, че да не се вижда какво е. Разнесе се металическо дрънчене, долният край на масата се повдигна и Бъч усети как кръвта се стича в главата му.

-Готов ли си? - попита го Ви. Бъч погледна към Мариса.

-Изведнъж взе да ми се струва, че всичко се случва твърде бързо.

Вратата се отвори и в стаята влезе Бет. Тя поздрави тихичко и отиде при Рот, който обви ръце около кръста й и я притисна до себе си.

Бъч отново погледна към Мариса, която сега редеше молитвата си толкова бързо, че думите се сливаха.

-Обичам те - каза той, после се обърна към Ви:

-Давай.

Вишъс вдигна ръка. В нея имаше скалпел и с едно мълниеносно движение острието се вряза дълбоко в китката на Бъч. Два пъти. Алена кръв бликна от раните и Бъч усети, че му прилошава, докато я гледа как се стича по ръката му.

Миг по-късно същите два разреза зейнаха и върху другата му китка.

-Исусе...

Сърцето му заби учестено и кръвта потече още по-силно. Страхът, който го сграбчи, беше толкова вцепеняващ, че трябваше да отвори уста, за да си поеме дъх.