Споделена любов

Някъде от много далече чу гласове, но не можа да различи какво казват. Очертанията на стаята започнаха да се размиват. Докато реалността се разкривяваше и гънеше около него, той прикова поглед върху Мариса, върху русата й коса и бледосините очи.

Опита се да потисне паниката си, за да не я уплаши.

-Всичко е наред - каза той. - Всичко е наред... добре съм... Някой го сграбчи за глезените и той подскочи стреснато, но се оказа, че е просто Рот, който го задържа, докато Ви още повече наклони масата, така че кръвта му започна да тече още по-силно. След това Вишъс се приближи и внимателно свали ръцете му, така че да висят от двете страни на масата. По-близо до канала.

-Ви? - каза Бъч. - Няма да ме оставиш, нали?

-Никога - увери го Ви и отметна един кичур от косата му с нежност, която изглеждаше почти неуместна, идваща от друг мъж.

Изведнъж всичко стана страшно. Тласкан от инстинкт за самосъхранение, Бъч опита да се съпротивлява, но Ви го улови за раменете и го притисна към носилката.

-Полека, ченге. Ние сме до теб. Опитай се да се отпуснеш...

Времето се проточи. Времето... Господи, времето не спираше, нали така? Останалите му говореха нещо, но той чуваше единствено накъсания глас на Мариса, макар да не разбираше нито дума от молитвата й.

Бъч повдигна глава и погледна надолу, но не можа да види китките си и да провери какво...

Внезапно тялото му се загърчи в конвулсии.

-С-с-студено ми е.

Ви кимна.

-Знам. Бет, би ли усилила отоплението още малко? Бъч погледна безпомощно към Мариса.

-С-с-студено ми е.

Молитвата й замря.

-Усещаш ли ръката ми върху рамото си? - попита тя и Бъч кимна. - Усещаш ли колко е топла? Добре... представи си как тази топлина се разлива по цялото ти тяло. Представи си, че те държа в обятията си. Тялото ти се притиска до моето тяло, а то се притиска до твоето.

Бъч се усмихна. Това му харесваше.

Ала изведнъж клепачите му потрепнаха и лицето й замъждука пред очите му, сякаш гледаше филм и прожекторът се бе развалил.

-Студено е... усилете... отоплението.

Кожата му беше настръхнала. Стомахът му тежеше така, сякаш беше пълен с олово. Сърцето му не биеше, а едва-едва потрепваше в гърдите му.

-Студено...

Зъбите му тракаха оглушително, после всичко утихна и той вече не чуваше нищо. -Обичам... те.

Мариса гледаше как алената локва от кръвта на Бъч става все по-голяма и по-голяма, докато накрая тя стоеше в нея. О, Господи... по лицето му не беше останала и следа от руменина, кожата му беше восъчнобяла и той като че ли не дишаше.

Ви пристъпи напред със стетоскоп в ръце и го долепи до гърдите на Бъч.

-На ръба е. Бет, ела тук. Имам нужда от теб. Тя се приближи и Ви й подаде стетоскопа.

-Искам да слушаш внимателно и да ми кажеш, когато в продължение на десет секунди не чуеш нищо - каза той и посочи часовника на стената. - Използвай секундната стрелка. Мариса, нещо против да го хванеш за глезените? Рот ще ми трябва за друго.

Мариса се поколеба и Ви поклати глава.

-Някой трябва да го задържи върху масата, а Рот и аз ще си имаме друга работа. Така пак ще си с него, можеш да му говориш и оттам.

Мариса се приведе, целуна Бъч по устните, прошепна му, че го обича, и отиде да смени Рот, заемайки се със задачата да не допусне тялото на Бъч да се хързулне от масата на пода.

-Бъч? - каза тя и докосна студената му кожа. - Тук съм, налум. Усещаш ли ме? До теб съм.

Тя продължи да му говори успокояващо, макар да се боеше до смърт от онова, което предстоеше. Страхът й изобщо не се уталожи, когато Вишъс застана над количката до масата.

-Готов ли си, Рот? - попита той.

-Къде искаш да застана?

-Ето тук, до гърдите му.

С тези думи Вишъс взе дълъг, тънък стерилен пакет и го отвори. Иглата, която извади отвътре, беше дълга поне петнайсет сантиметра и дебела колкото химикалка.

-Как е пулсът му, Бет?

-Все по-бавен. И много слаб.

-Мариса? Ще те помоля да пазиш тишина, за да може Бет да чува по-добре, става ли?

Мариса начаса затвори уста и започна да се моли наум.

Минутите течаха, а те все така стояха около Бъч като жива картина. Единственото, което се движеше, беше кръвта, която капеше от китките му и се стичаше в канала с отвратителен клокочещ звук, от който на Мариса й идваше да закрещи.

-Все още бие - прошепна Бет.

-Ето как ще се развият нещата - каза Вишъс, местейки поглед между тях. - Когато Бет ми даде сигнал, ще изправя масата. Докато аз работя върху Рот, искам вие двете да затворите раните на китките му. Всяка секунда е от значение, така че трябва да го направите много бързо, ясно?

Бет и Мариса кимнаха.

-Отслабва - каза Бет, приковала тъмносините си очи в часовника. Едната й ръка се вдигна, за да намести слушалката на стетоскопа. - Отслабва...

Секундите се проточиха до безкрай, Мариса превключи на автопилот. Страхът и паниката бяха изместени от някаква сурова концентрация, дошла сякаш от нищото.

Бет се навъси и се приведе над Бъч, сякаш това щеше да помогне.

-Сега!

Ви незабавно изравни масата, а Мариса изтича до едната китка на Бъч в същия миг, в който Бет долепи устни до другата. Докато те двете затваряха раните му, Вишъс заби дебелата игла в сгъвката на ръката на Рот.