Споделена любов

-За мен нямаше голяма разлика. Очакването да те пребият беше също толкова лошо, колкото и самият побой. Както и неразбирането... недоумението какво се беше случило. Макар че след време разбрах, на ергенското парти на най-големия ми брат. Бях на двайсет и вече се бях преместил от Бостън тук. Тъкмо бях започнал работа в колдуелската полиция. Както и да е, върнах се у дома за партито. Беше в къщата на един от приятелите на брат ми и беше пълно със стриптизьорки. Баща ми обръщаше бира след бира. Аз смърках кокаин и се наливах с уиски. Докато партито свърши, вече бях тотално извън контрол. Здравата се бях надрусал... изобщо не бях на себе си... Та значи, баща ми си тръгна... някой щеше да го откара вкъщи и аз внезапно реших, че трябва да говоря с кучия син. Преследвах го чак до улицата, но той се правеше, че не ме забелязва, така че го сграбчих пред всички. Бях освирепял от яд и започнах да му крещя колко скапан баща е бил и как изобщо не проумявам защо е спрял да ме бие, при положение че толкова обича да го прави. Крещях ли, крещях, докато той най-сетне ме погледна право в лицето и аз се вцепених. В очите му имаше неподправен ужас. Страхуваше се от мен. И после каза:“ Оставих те на мира, защото не можех да допусна да пречукаш още някое от децата ми.Аз го зяпнах като онемял, без изобщо да разбирам какви ги дрънка, а той се разплака и добави: „Знаеше, че тя ми е любимка... знаеше го и затова я набута в колата с ония момчета. Ти го направи. Знаеше какво ще се случи и го направи.“

Бъч поклати глава и след малко продължи:

-Господи, всички го чуха. Абсолютно всички. Брат ми -също. Баща ми най-сериозно вярваше, че съм уредил да убият сестра ми, за да му отмъстя.

Мариса се опита да го прегърне, но той не й позволи и си пое дълбоко дъх.

-Вече не си ходя вкъщи. Никога. За последно чух, че майка ми и баща ми прекарват лятото във Флорида, но иначе все още живеят в къщата, където отраснах. Дори сестра ми Джойс, онази с новороденото бебе, не ми се обади. Научих за кръщенето само защото мъжът й се обади, подтикван от чувство за вина. Ето как стоят нещата при мен, Мариса. През целия ми живот нещо ми липсваше. Винаги съм бил различен от другите, не само в семейството си, но и докато работех в полицията. Никога не съм се чувствал на мястото си... докато не срещнах Братството. Докато не се докоснах до твоята раса. Мамка му, сега знам защо - бил съм чужд за хората. Бъч изруга тихо, после продължи:

-Исках да опитам с преобразяването не само заради теб, но и заради самия мен. Защото си мислех, че така най-сетне ще стана онзи, който би трябвало да бъда. Цял живот съм живял в периферията. Искаше ми се да разбера какво е да бъдеш в центъра на събитията.

С едно рязко движение той се изправи.

-Ето защо искам... исках да го направя. Не беше само заради теб.

Той отиде до един от прозорците и дръпна завесата от бледосиньо кадифе. Докато се взираше навън в нощта, светлината от лампата на писалището падаше върху лицето му, върху натежалите му рамене, върху мускулите на гърдите му. И върху златния кръст над сърцето му.

Бъч се взираше навън, раздиран от такъв копнеж, че очите му пламтяха.

Мариса се замисли за нощта, когато тя бе пила от кръвта на Ривендж. И за Бъч - наранен, страдащ, парализиран от физиологията си.

Той сви рамене.

-Е, невинаги получаваме всичко, което искаме. Единственото, което можем да сторим, е да се примирим и да продължим напред. - Погледна към Мариса и добави: - Както казах, няма да го направя, щом не искаш.

БЪЧИЗВЪРНА ОЧИ ОТ МАРИСА И ОТНОВО СЕ ЗАГЛЕДА В МРАКА навън. На фона на непрогледната нощ, пред погледа му се заредиха лицата на близките му, калейдоскоп от образи, от който очите му запариха. По дяволите, никога досега не беше споделял всичко това на глас. Не беше и предполагал, че някога ще го направи.

Грозна история.

Което бе още една причина да иска да опита преобразяването. То щеше да бъде нещо като прераждане, шанс да започне нов живот, в който да бъде различен... по-добър. Пречистен. Нещо като кръвно кръщение.

А той наистина копнееше да започне на чисто и веднъж завинаги да загърби миналото си - проблемите със семейството му, всичко, което беше правил като възрастен, онова с Омега и лесърите.

Лицето му се сгърчи при мисълта колко близо бе до това, да види как желанието му се сбъдва.

Просто ще кажа на Рот и останалите, че няма да го...

-Бъч, аз...

Без да я остави да довърши, Бъч отиде до вратата и я отвори. Болка стегна гърдите му, когато спря поглед върху краля и Ви.

-Съжалявам, приятели, има малка промяна в плана...

-Какво ще му сторите? - силният, рязък глас на Мариса отекна в стаята.

Бъч я погледна и по лицето й прочете същата сурова решителност, която изпълваше и него самия.

-Е? - настоя тя. - Какво ще му сторите?

Рот кимна към Ви.

-Ще се погрижиш ли, братко?

Обяснението на Вишъс беше ясно и конкретно. И ужасяващо.

Така де, всеки план, който завършваше с думите „а след това ни остава само да се молим“, надали приличаше на разходка из „Дисниленд“.

-Къде ще го направите? - попита Мариса.