Споделена любов

Бъч изруга и разтри гърдите си, надявайки се да открие някой лесър. Имаше нужда да се сбие с някого, за да отклони мислите си от постоянната болка, която го раздираше. По възможност веднага.

Откъм съседната улица с бясна скорост се зададе черен нисан „Инфинити“, сви рязко и удари спирачки току пред вратата на клуба. Я виж ти - русото копеле се приближи с ленива стъпка, сякаш това беше предварително уговорена среща.

Бъч видя как хлапакът и шофьорът на нисана се заприказваха, разменяйки си нещо, което той не можеше да различи, но което определено не бяха готварски рецепти.

Когато колата даде на заден ход, Бъч излезе от сенките. Имаше един сигурен начин да потвърди подозрението си - да подхвърли версията си на русокосия и да види как ще реагира.

-Кажи ми, че нямаш намерение да пробутваш тези боклуци вътре. Преподобния не понася външни пласьори в клуба си.

Дребосъкът се обърна рязко, очевидно вбесен.

-Кой, по дяволите, си... - започна той, но така и не довърши. - Я чакай! Виждал съм те и преди, само дето...

-Аха, обзаведох се с ново шаси, както виждаш. Сега работя по-добре. Много по-добре. Е, какво...

Внезапно Бъч замръзна, усетил как инстинктите му се обаждат.

Лесъри. Наблизо. Мамка му.

-Момчета - спокойно каза той. - Трябва да се махнете оттук. И не си и помисляйте да минете през тази врата.

Копелето отново се наежи.

-Ти за кого се мислиш?

-Слушайте какво ви казвам и се махайте оттук. Веднага.

-Майната ти, можем да стоим тук цяла нощ, ако иска... - дребосъкът изведнъж млъкна и пребледня, усетил как вятърът довява сладка миризма. - О, Господи...

Хмм, значи малкото копеле не беше човек, а претранс.

-Аха. Както вече казах, хлапе - разкарай се оттук.

Този път русокосият дребосък и приятелчето му се подчиниха, но не бяха достатъчно бързи. В дъното на уличката се появиха трима лесъри и им препречиха пътя.

Страхотно. Направо страхотно.

Бъч задейства най-новия си ръчен часовник, изпращайки сигнал за помощ, както и координатите си. След броени секунди Ви и Рейдж се материализираха до него.

-Да използваме стратегията, за която се разбрахме - тихо каза Бъч. - Аз ще разчистя след вас.

Докато лесърите приближаваха, двамата кимнаха.

* * *

Ривендж се надигна от бюрото и облече самуреното си палто.

-Трябва да изчезвам, Хекс. Заседание на съвета. Ще се дематериализирам, така че колата няма да ми трябва. Надявам се да се върна до час. Но преди да съм тръгнал - какво е състоянието на последния пострадал от свръхдоза?

-Закараха го в Спешното отделение на „Сейнт Франсис“. Най-вероятно ще оживее.

-А пласьорът?

Хекс отвори вратата, сякаш го подканваше да върви.

-Още не съм го намерила.

Рив изруга, взе си бастуна и се приближи до нея.

-Това изобщо не ми харесва.

-Без майтап - промърмори Хекс. - А аз си мислех, че ще си умреш от кеф.

Рив я изгледа сурово.

-Не се прави на интересна.

-Не се правя, шефе - също толкова рязко отвърна тя. - Правим всичко по силите си. Да не мислиш, че ми е приятно да викам линейки за тези идиоти?

Ривендж си пое дълбоко дъх и опита да овладее гнева си. На това му се казваше лоша седмица - и двамата с Хекс бяха адски изнервени, поради което напрежението в клуба бе такова, че останалите от персонала почти бяха на път да се обесят в някоя тоалетна от стрес.

-Извинявай - каза той. - Страшно съм изнервен. Хекс прокара ръка през късо подстриганата си коса.

-Аз също.

-Теб какво те мъчи? - попита Ривендж, макар да не очакваше Хекс да му отговори.

Тя обаче го стори.

-Чу ли за онзи човек? 0'Нийл?

-Аха. Вече е един от нас. Кой би предположил.

Рив все още не беше виждал Бъч с очите си, но Вишъс беше позвънил и го бе осведомил за това малко чудо.

Ривендж наистина му желаеше само доброто. Той искрено харесваше цапнатия в устата човек... ъ-ъ-ъ, вампир. Ала едновременно с това прекрасно си даваше сметка, че с дните, когато с Мариса се хранеха един от друг, е свършено. Също и с надеждата един ден да се обвърже с нея. Това беше адски гадно, макар че поначало идеята да се обвърже с Мариса не беше добра.

-Вярно ли е? - попита Хекс. - За него и Мариса?

-Да, той вече не е свободен.

За миг по лицето на Хекс се изписа странно изражение... тъга? Да, точно така изглеждаше. Рив се намръщи.

-Не знаех, че толкова много го харесваш.

Хекс начаса си възвърна обичайния вид - проницателен поглед и сурово изражение.

-Само защото ми хареса да правя секс с него, не означава, че съм го искала за партньор.

-Както кажеш.

Горната устна на Хекс се повдигна, разкривайки вампирските й зъби.

-Изглеждам ли ти така, сякаш се нуждая от мъж?

-Не, и слава Богу! Мисълта, че точно ти можеш да се размекнеш, противоречи на природните закони. Освен това си единствената, от която мога да се храня, така че ми трябваш необвързана. Е - допълни Ривендж и отиде до вратата, - до два часа ще се върна.

-Ривендж - повика го Хекс и когато той я погледна през рамо, каза: - Аз също имам нужда да останеш необвързан.

Погледите им се срещнаха. Господи, ама каква двойка бяха само! Двама лъжци, които живееха сред нормалните... две змии, спотайващи се в тревата.