Споделена любов

-И защо не? Живеем в свободна страна.

-Първо, това е моят клуб. Освен това, не че се нуждая от друга причина, боклукът в тези пакетчета има отровни примеси и съм готов да се обзаложа, че именно ти си виновен за масовите смъртни случаи от свръхдоза напоследък. Така че пак ти повтарям - повече да не съм те видял тук. Няма да допусна копелета като тебе да ми развалят бизнеса. - При тези думи Рив натъпка пакетчетата дрога в джоба на палтото си и погледна към Рейдж. - Какво ще правите с него?

-Ще го откарам вкъщи.

По устните на Рив се разля студена усмивка.

-Колко удобно за всички ни.

Изведнъж Леш пак започна хленчи.

-Нали няма да кажете на баща ми...

-Ще му кажа всичко - отвърна остро Рив. - Повярвай ми, татенцето ти ще научи абсолютно всичко.

Коленете на Леш се подкосиха и той се свлече на земята в безсъзнание.

Мариса влезе в залата, където се провеждаше заседанието на Съвета, без да я е грижа, че може би за първи път в живота й всички погледи се насочиха към нея.

Разбира се, те никога не я бяха виждали обута в панталон и с коса, вдигната на опашка. Изненада-а-а.

Седна на един стол, отвори новата си маркова бизнес чанта и се залови да преглежда молбите за позицията на администратор в „Убежището“. Но й беше ужасно трудно да се съсредоточи.

Беше изтощена, и то не само заради работата и стреса, но и защото наистина имаше нужда да се нахрани. Много скоро.

Господи, дори само мисълта за това й причиняваше болка. Образът на Бъч изплува пред очите й и в същия миг в подсъзнанието й отново отекна онова настойчиво, неясно ехо, подобно на далечен звън, което й напомняше... какво?

Някой сложи ръка на рамото й и тя подскочи. Беше Рив, който се настани до нея.

-Аз съм - каза той и аметистовите му очи се плъзнаха по лицето и косата й. - Радвам се да те видя.

-Аз също - усмихна се Мариса и извърна поглед, чудейки се дали ще й се наложи отново да започне да пие от него. О, по дяволите! Разбира се, че щеше да й се наложи.

-Какво има, тали? Добре ли си? - меко попита той.

Мариса изпита странното усещане, че Ривендж знае не само колко е разстроена, но и защо. По някаква причина тя винаги се чувстваше като отворена книга за него.

Отвори уста да му отговори, но в този миг чукчето на председателя се стовари върху гладката повърхност на масата.

-Обявявам заседанието за открито.

Гласовете в библиотеката начаса утихнаха. Рив се облегна в стола си с отегчено изражение и с няколко плавни движения на силните си ръце покри краката си със самуреното си палто, сякаш температурата в стаята беше минус трийсет, а не приятните двайсет и един градуса.

Мариса затвори куфарчето си и се намести по-удобно. Изведнъж си даде сметка, че е заела почти същата поза като Ривендж, като се изключи самуреното палто.

„Мили Боже - помисли си тя. - Колко различно е всичко.“

Някога изпитваше страх от тези вампири. Направо немееше пред тях. А сега, когато плъзнеше поглед по жените с техните прекрасни рокли и мъжете в скъпи костюми, изпитваше единствено... отегчение. Тази вечер глимерата и Съветът на принцепсите не бяха нищо друго, освен една неприятна отживелица, която нямаше нищо общо с нея. И слава Богу.

Председателят се усмихна и кимна на един доген, който веднага пристъпи напред. Върху абаносовия поднос в ръцете му почиваше пергамент, от който висяха копринени ленти, всяка с различен цвят, всяка - символизираща един от шестте рода основополжници. Лентата на семейството на Мариса беше светлосиня.

Погледът на председателя обходи всички около масата, като съзнателно прескочи Мариса.

-След като всички сме тук, бих искал да започнем с първа точка от дневния ред - приемане на искането за поставяне на всички необвързани жени под задължителна изолация. Според правилата, първо бих искал да дам възможност на членовете без право на глас да изложат мнението си по искането, което възнамеряваме да отправим на краля.

Всички побързаха да изкажат съгласието си... с изключение на Ривендж, който съвсем недвусмислено даде да се разбере какво мисли по въпроса.

В паузата, последвала неговото кратко и ясно възражение, Мариса ясно почувства погледа на Хавърс върху себе си, но не каза нищо.

-Много добре - каза Председателят. - Сега ще прочета имената на шестимата принцепсис право на глас.

Веднага щом чуеше името си, повиканият принцепс се изтравяше, даваше съгласието на своето семейство и слагаше роговия си печат върху пергамента. Това се повтори без никаква засечка пет път и Председателят прочете и последното име:

-Хавърс, кръвен син на Уолън, кръвен внук на... - Хавърс се надигна от стола си и в същия миг Мариса рязко потропа по масата. Всички погледи се насочиха към нея.

-Името е сгрешено.

Очите на Председателя се разшириха и едва не изскочиха ат орбитите си. Толкова бе слисан от прекъсването й, че просто гледаше занемял как Мариса се обръща към Хавърс с лека усмивка:

-Можеш да си седнеш, лечителю.

-Моля?!

Мариса се изправи.