Споделена любов

-Много време мина от последното гласуване след смъртта и бащата на Рот, цели векове. - Тя се облегна на масата и се наведе напред, приковала непреклонен поглед в лицето на Председателя. - Тогава моят баща беше жив и гласуваше от името на нашето семейство. Ето на какво се дължи объркването ви.

Председателят уплашено погледна към Хавърс.

-Навярно би могъл да обясниш на сестра си, че нарушава...

Мариса го прекъсна:

-Вече не съм негова сестра, поне според него. Макар да мисля - и смятам, всички ще се съгласите с мен, че кръвните връзки са неотменими. Както и правата на първородството. - При тези думи по устните й пробяга хладна усмивка. - А по стечение на обстоятелствата аз съм родена единадесет години преди Хавърс. Което означава, че съм по-голямата от двама ни. Което пък на свой ред означава, че той може да си седне на мястото. Като най-възрастния представител на нашето семейство, само аз имам право да дам гласа си в подкрепа на искането. Или да не го сторя. А в този случай определено възнамерявам да не го дам.

Думите й бяха последвани от невиждана суматоха. Истински хаос.

Насред настъпилата неразбория Ривендж се разсмя и изръкопляска.

-По дяволите, момиче. Бива си те!

Мариса не изпита кой знае какво удоволствие от успешния си ход, чувстваше по-скоро облекчение. Ако всички шест семейства не гласуваха в подкрепа на глупавото искане, то отиваше по дяволите. И тя току-що го бе изпратила точно там.

-Господи! - ахна някой и изведнъж шумът в стаята стихна така бързо, сякаш се беше оттекъл през внезапно зейнал отводнителен канал насред пода.

Мариса се обърна. На прага на библиотеката, стиснал някакъв претранс за яката, се беше появил Рейдж, а зад него стояха Вишъс... и Бъч.

ЗАСТАНАЛ НА ПРАГА НА БИБЛИОТЕКАТА, БЪЧ СТОРИ ВСИЧКО ПО силите си, за да не се вторачи в Мариса, но това не беше никак лесно. Особено когато забеляза, че тя седи до Ривендж.

За да отвлече вниманието си от тях, Бъч се огледа наоколо. Ама че авторитетно изглеждащи типове. Приличаше на политическа среща на върха, с това изключение, че всички бяха адски изтупани, особено жените. Кутията за бижута на Елизабет Тейлър би изглеждала жалка в сравнение с това, което висеше по тези мадами.

И тогава започна най-забавната част. Типът начело на масата погледна към тях, видя Леш и пребледня като платно. Изправи се бавно. Беше изгубил дар слово. Както и всички останали в стаята.

-Трябва да поговорим - каза Рейдж и раздруса Леш за яката. - За извънкласните занимания на сина ви.

Ривендж също се изправи.

-И още как!

Думите му сложиха край на заседанието така рязко, сякаш го отрязаха с нож. Бащата на Леш изхвърча от библиотеката, подкарвайки Рейдж, Ривендж и хлапето към една от съседните стаи. Изглеждаше изключително засрамен. В същото време издокараните типове наставаха от местата си и започнаха да крачат напред-назад. Не изглеждаха никак доволни и повечето от тях хвърляха гневни погледи към Мариса.

Което породи у Бъч неудържимото желание да ги научи на уважение. Да им даде такъв урок, че дълго да го помнят.

Ръцете му се свиха в юмруци, ноздрите му се разшириха и той задуши въздуха, докато откри мириса на Мариса и го погълна жадно. Както можеше да се очаква, близостта й го подлуди, тялото му пламна и се изпълни с настойчиво желание. По дяволите, трябваше да повика на помощ цялата си воля, за да остане на мястото си. Особено когато усети погледът й да се спира върху него.

По хладния повей, нахлул изведнъж в къщата, се досети, че никой не е затворил входната врата след тях. Погледна в нощта навън и почувства, че ще е по-добре да излезе. По-чисто. По-сигурно. По-безопасно, като се имаше предвид, че адски му се искаше да смели от бой всички тези сноби в стаята, задето се отнасяха към Мариса с такава студенина.

Бъч излезе навън и закрачи по разкаляната от топящия се сняг морава. След известно време се обърна и тръгна обратно към къщата, но когато се приближи до кадилака, спря, почувствал внезапно, че не е сам.

-Здравей, Бъч - каза Мариса и излезе иззад колата. Господи, толкова беше красива. Особено така отблизо.

-Здрасти.

Той пъхна ръце в джобовете на коженото си яке и си помисли колко много му липсва тя. Колко силно я желае. Как копнее за нея. И то не само заради секса.

-Бъч... аз...

Изведнъж Бъч се напрегна, зърнал нещо да се задава по моравата. Мъж... белокос мъж... лесър.

-По дяволите!- изсъска той и като сграбчи Мариса, я затегли към къщата.

-Какво правиш... - започна тя, но после забеляза лесъра и веднага престана да се съпротивлява.

-Бягай! Намери Рейдж и Ви и им кажи моментално да си докарат задниците тук. И заключи проклетата врата.

И като я побутна, той се обърна. Пое си дъх едва когато чу тежкото захлопване на вратата и изщракването на резетата от вътрешната страна.

Я виж ти! Та това бе водачът на лесърите!

Де да можеше да се разправи с него без свидетели. Защото, преди да го убие, Бъч искаше да го разкъса на парченца. Око за око, така да се каже.