Споделена любов

А Бъч скочи в колата, хлопна вратата зад гърба си и се хвърли върху Мариса, преди лампичката на тавана да е угаснала. На задната седалка беше тясно, краката му бяха извити под странен ъгъл, рамото му опираше в нещо, навярно в облегалката, ала на Бъч не му пукаше. Нито пък на Мариса. Не по-малко възбудена от него, тя обви крака около бедрата му и жадно отвърна на грубата му целувка.

С едно рязко движение Бъч я завъртя така, че сега тя беше отгоре, и като стисна кичур от косата й, я дръпна към шията си.

-Пий! - изръмжа той. Тя го направи, и още как!

Бъч почувства остра болка, когато зъбите й се забиха в плътта му и в същия миг тялото му подскочи конвулсивно, от което раната стана още по-дълбока.

Беше прекрасно! Невероятно! Мариса пиеше на големи глътки и удоволствието от това, да усеща, че я храни, беше неописуемо.

Бъч пъхна ръка между бедрата й и стисна сърцевината й, при което от гърдите на Мариса се изтръгна необуздан стон. С другата си ръка Бъч повдигна блузата й, тя се откъсна от шията му за няколко секунди, колкото й трябваха, за да я свали и да захвърли сутиена си настрани.

-Панталоните - хрипливо процеди Бъч. - Махни си панталоните.

Докато Мариса се събуваше трескаво в тясното пространство, Бъч смъкна ципа си, освобождавайки ерекцията си. Не смееше да я докосне - толкова малко го делеше от оргазма.

Съвсем гола, Мариса го възседна, а светлосините й очи сияеха в полумрака на колата. Устните й бяха червени от кръвта му и Бъч се надигна, за да ги целуне, а после се намести така, че Мариса да седне точно където той искаше. Когато телата им се сляха, той отметна глава назад и тя впи зъби от другата страна на шията му. Бедрата му ускориха ритъма си и тя се повдигна на колене, за да продължи да пие.

Оргазмът на Бъч беше разтърсващ.

Но в мига, в който свърши, той беше готов да започне отново. И точно това направи.

КОГАТО МАРИСА НАЙ-СЕТНЕ УТОЛИ ЖАЖДАТА СИ, ТЯ СЛЕЗЕ ОТ скута на Бъч и се отпусна до него. Той лежеше по гръб и се взираше в тавана на кадилака, а едната му ръка почиваше върху гърдите му. Дишаше накъсано, дрехите му бяха изпомачкани и раздърпани, ризата му се беше вдигнала високо. Пенисът му, влажен и напълно изцеден, лежеше върху плоския му корем, а раните на врата му зееха широко отворени дори след като Мариса ги бе облизала.

Беше пила със свирепост, на каквато дори не подозираше, че е способна. Нуждата й бе довела и двамата до диво животинско умопомрачение. А сега, когато всичко бе свършило и тялото й бавно започваше да усвоява онова, което той й беше дал, Мариса усети как клепачите й натежават.

Толкова прекрасен. Той беше толкова прекрасен.

-Ще ме използваш ли и друг път? - наруши мълчанието Бъч. Мариса затвори очи. Болката в гърдите й беше толкова силна, че й пречеше да диша.

-Защото искам да бъда аз, а не той - добави Бъч.

А... ето за какво било всичко - акт на агресия, насочен към Ривендж, а не желание да я нахрани. Трябваше да се досети. Нали беше видяла начина, по който Бъч погледна Ривендж, преди да нахълта в колата. Очевидно все още му имаше зъб.

-Няма значение - Бъч вдигна панталона си и го закопча. - Не е моя работа.

Мариса не знаеше какво да отговори, но той явно и не очакваше отговор. Подаде й дрехите, без да я поглежда, и щом тя се облече, й отвори вратата.

Студен въздух нахлу в кадилака и в същия миг Мариса осъзна нещо. Въздухът в колата лъхаше на похот и хранене - плътен, опияняващ мирис, но в него нямаше и помен от миризмата на обвързване. Нито помен.

Неспособна да го погледне, Мариса си тръгна, без да се обръща.

Почти беше съмнало, когато Бъч най-сетне се върна в имението на Братството. Паркира кадилака между тъмнолилавия спортен понтиак на Рейдж и седана на Бет и се отправи към Дупката.

След като се раздели с Мариса, часове наред обикаля из града - караше из непознати улици, минаваше покрай редици от къщи, без дори да ги вижда, спираше на червено, когато се сетеше. Беше се прибрал само защото слънцето скоро щеше да изгрее и така му се струваше правилно.

Погледна на изток и видя, че небето беше започнало да просветлява.

Прекоси двора, приседна до мраморния фонтан, който се издигаше в средата му, и загледа как стоманените щори в имението и в Дупката се спускат за през деня. Примига веднъж срещу светлината на изток. После пак, и пак.

Очите му запариха, а мислите му се насочиха към Мариса. Припомни си абсолютно всяка подробност - очертанията на лицето й и начина, по който падаше косата й, мелодията на гласа й и уханието на кожата й. Тук, далеч от всички очи, той пусна чувствата си на воля, остави се да бъде завладян от любовта, която го разкъсваше, и от омразния копнеж, който не му даваше покой.

В резултат, миризмата на обвързване избликна от порите му. Докато Мариса беше с него, Бъч някак си бе успял да я потисне, понеже не смяташе, че е честно да я маркира. Но сега, когато бе сам, нямаше никаква причина да се опитва да я скрие.