Споделена любов

Бъч пристъпи напред, но не отиде при нея. В последвалото гробовно мълчание Мариса бавно прекрачи прага, сякаш въздухът внезапно се беше превърнал в киша и всяка стъпка й струваше неимоверно усилие. Като в някаква мъгла, тя чу Рот да затваря вратата зад нея. С крайчеца на окото си видя Вишъс да се надига иззад компютрите си и да заобикаля бюрото. Тримата мъже се спогледаха, после Бъч протегна ръка.

-Ела тук, Мариса.

Тя взе ръката му и се остави да я отведат до един от компютрите. Върху монитора имаше само текст. Две колони плътно изписан текст.

-Какво е това? - попита тя.

Бъч нежно я сложи да седне и застана зад нея, положил ръце върху раменете й.

-Прочети пасажа в курсив.

-В коя колона?

-Няма значение. Те са еднакви.

Мариса се намръщи и погледът й пробяга върху нещо, което доста приличаше на стихотворение.

„Ще дойде един, с който ще настъпи краят на господаря, боец от късните дни,

открит в седмата година на двайсет и първия,

и ще го познаят по цифрите, които носи.

С едно повече от компаса ще долавя,

макар и само с четири на дясната,

той има три живота,

две резки отпред

и с едно-единствено черно око

той ще се роди и умре в кладенеца.

Объркана, тя плъзна поглед по текста по-долу и с ужас забеляза изрази като „Общество на лесърите“, „въвеждане“, „господар“. Вдигна очи към заглавието на страницата и потрепери.

-Мили Боже... това е за... лесъри.

Усетил ледения ужас в гласа й, Бъч коленичи до нея.

-Мариса...

-За какво, по дяволите, става дума тук?

Добър въпрос. На самия него все още му беше трудно да преглътне онова, което бе научил.

-Изглежда... изглежда, че това се отнася за мен.

При тези думи Бъч докосна монитора и погледът му попадна върху осакатения му пръст, онзи, който беше изсъхнал... онзи, който не можеше да изпъне.

Мариса се отдръпна предпазливо от него.

-И какво точно представлява?

Слава Богу, в този момент се намеси Ви.

-Това, което виждаш пред себе си, са два различни превода на Свитъците на Обществото на лесърите. С единия разполагаме отдавна, другият открихме в един лаптоп, който отнехме от убийците преди десетина дни. Свитъците са Наръчникът на Обществото, а онова, което виждаш пред себе си, ние наричаме Пророчество за унищожителя. Знаем за него от поколения, още откакто за първи път се сдобихме с копие от Свитъците.

Досетила се накъде бият, Мариса вдигна ръка към гърлото си и поклати глава.

-Но това са просто някакви отвлечени гатанки. Не може...

-Всички отличителни белези са налице у Бъч - Ви запали цигара и всмукна жадно. - Усеща присъствието на лесърите, така че сега той долавя повече от четирите посоки на света. Кутрето му беше осакатено при преобразяването, така че сега може да използва само четири от пръстите на едната си ръка. Имал е три живота - като дете, като възрастен и сега като вампир. Спокойно можем да кажем, че се е родил в Колдуел, където бе превърнат във вампир. Ала nай-издайнически е белегът на корема му. Той е черното око и една от „двете резки отпред“. При положение, че пъпът му е първата.

Мариса се обърна към Рот.

-И какво означава всичко това?

Кралят си пое дълбоко дъх.

-Означава, че Бъч е най-могъщото ни оръжие във войната.

-Как... - гласът на Мариса заглъхна и тя не довърши.

-Той може да попречи на лесърите да се завърнат при Омега. При въвеждането им в Обществото, всеки от лесърите получава частица от Омега. Частица, която се връща при него, ако лесърът бъде убит. Тъй като Омега не е нескончаем, възстановяването на онова, което временно заема на бойците си, е от жизненоважно значение за него, за да може да продължи да създава нови лесъри - при тези думи Рот кимна към Бъч. - Ченгето е в състояние да прекъсне този кръговрат. Колкото повече убийци поглъща той, толкова по-слаб ще става Омега, докато накрая от него не остане абсолютно нищо. Това е като да дялкаш голямо дърво треска по треска.

Погледът на Мариса се насочи към Бъч.

-Как точно ги поглъщаш?

Тази част определено нямаше да й хареса.

-Просто... просто ги всмуквам в себе си.

Ужасът в очите й му причини почти физическа болка.

-Няма ли по този начин да се превърнеш в един от тях? Какво ще попречи на злото да те надвие?

-Не знам - Бъч се отдръпна леко, притеснен, че тя може да побегне. Не че я винеше. - Но Вишъс ми помага. По същия начин, както преди ме излекува с ръката си.

-Колко пъти си го правил досега?

-Три. Като броим и тази вечер - отвърна Бъч. Мариса стисна очи.

-И кога го направи за първи път?

-Преди около две седмици.

-Значи никой от вас не знае какъв е дългосрочният ефект, така ли?

-Но аз съм добре...

Мариса скочи от стола и излезе иззад бюрото, обвила ръце около тялото си и приковала очи в пода. Вдигна ги едва когато спря пред Рот и го погледна с негодувание.

-И ти искаш да го използваш?

-Става дума за оцеляването на расата.

-Ами неговото оцеляване?

Бъч също се изправи.

-Аз искам да ме използват, Мариса.

Тя го погледна сурово.

-Трябва ли да ти напомням, че едва не загина, когато беше заразен от Омега?

-Това беше различно.

-Нима? Как точно е различно, при положение че възнамеряваш да продължиш да приемаш още и още от злината му в тялото си?