Споделена любов

Джон си спомни Сарел, която лесърите бяха убили заедно с Уелси, и сърцето му се сви. От нея трябваше да пие, когато настъпеше моментът.

-Имаме две възможности, синко. Може да ти потърсим някое момиче отвън. Бела познава семейства, които имат дъщери, и... какво пък, може дори да се обвържеш с една от тях - каза Рот, но усети как тялото на Джон се напрегна и побърза да добави: - Все пак, ако трябва да съм честен, това не е възможността, която аз бих избрал. Може да се окаже малко трудно да я доведем навреме. Фриц ще трябва да я докара с колата, а когато започне преобразяването, всяка минута е ценна. Но ако искаш...

Джон сложи ръка върху татуираното рамо на Рот и поклати глава. Нямаше представа каква е другата възможност, но беше дяволски сигурен, че не иска дори да се доближава до някоя необвързана жена. Без да се замисли, той написа: „Никакво обвързване. Какъв друг избор имам?”

-Може да използваш една от Избраниците. - Джон наклони глава на една страна.

-Те са най-приближените до Скрайб Върджин и живеят от другата страна. Рейдж използва една от тях, Лейла, тъй като не може да се храни от кръвта на Мери. Лейла е надеждна и може да дойде само за миг.

Джон го докосна по ръката и кимна.

-Искаш ли да използваш нея?

Да, която и да бе тя.

-Добре, синко, отлично. Нейната кръв е много чиста и това несъмнено ще е от полза.

Джон се облегна назад и коженият стол на Тор изскърца.

Мисълта му се насочи към Блейлок и Бъч, които бяха издържали преобразяването... особено Бъч, който бе толкова щастлив сега. Така едър. И силен.

Промяната си заслужава риска, каза си Джон. Пък и нима имаше някакъв избор?

В това време Рот продължи:

-Ще говоря с повелителката на Избраниците, но това е само формалност. Знаеш ли, някога това беше единственият начин - именно тези жени помагаха на воините да се сдобият със силата си. Адски ще се зарадват - при тези думи той прокара ръка през косата си и я отметна назад. - Разбира се, ще искаш да се срещнеш с нея, нали?

Джон кимна. И усети как го обзема притеснение.

-О, не се тревожи. Лейла ще те хареса. След това дори ще ти позволи да я имаш, стига ти да искаш. Избраниците са много добри в посвещаването на новите мъжки вампири. Някои от тях, като Лейла, са специално обучени за това.

Джон усети, че по лицето му се изписа глупаво изражение. Рот не говореше за секс, нали?

-Да, секс. Според това, колко тежко протече, може да се нуждаеш от секс веднага след преобразяването - обясни Рот и добави през смях: - Просто попитай Бъч.

В отговор Джон само примига насреща му като фар в морето.

-Е, значи се разбрахме.

Рот се изправи и без никакво усилие върна тежкия трон до писалището. После изведнъж се навъси.

-А ти за какво си помисли, че искам да говорим?

Джон наведе глава и замислено докосна облегалката на стола.

-Мислеше си, че ще е за Тормент, нали?

При звука на това име Джон усети как очите му започват да парят и не посмя да вдигне поглед към Рот дори когато го чу да въздъхва.

-Мислеше, че ще ти съобщя, че е мъртъв, нали?

Джон сви рамене.

-Е... не смятам, че е преминал в Небитието.

Сега вече Джон вдигна очи.

-Все още усещам ехото му в кръвта си. Когато изгубихме Дариъс, престанах да го усещам. Така че вярвам, че Тор е жив.

За миг Джон усети прилив на облекчение, но после отново се залови да поглажда неспокойно облегалката на стола.

-Мислиш си, че не го е грижа за теб, понеже нито си идва, нито се обажда, нали?

Джон кимна.

-Виж, синко, когато някой обвързан вампир изгуби своята жена... той губи себе си. Това е най-страшната загуба, която можеш да си представиш. От това, което съм чувал - по-страшна дори от това, мъж да изгуби детето си. Партньорката ти е целият ти живот. Бет е моят живот. Ако нещо се случи с нея... Да, както казах на Тор веднъж, не искам дори да си го помислям. - При тези думи Рот сложи ръка върху рамото на Джон. - Чуй какво ще ти кажа. Ако Тор се върне, то ще бъде заради теб. Той те чувстваше като роден син. Може и да си тръгне от Братството, но няма да е в състояние да те изостави. Помни ми думата.

Очите на Джон се наляха със сълзи, но той нямаше намерение да заплаче пред краля, затова стисна зъби и ги преглътна. Рот кимна одобрително:

-Ти си достоен мъж, Джон, и Тор ще се гордее с теб. Сега отивам да уредя нещата с Лейла.

И той се запъти към вратата, но преди да излезе, спря и погледна през рамо.

-Зи ми каза, че излизате всяка вечер. Това е добре. Искам да продължите така.

И той си тръгна, а Джон се облегна в кожения стол. Господи, тези разходки със Зи бяха наистина странни. Дебело облечени, те кръстосваха гората в пълно мълчание чак докато дойдеше време слънцето да изгрее. Джон все очакваше Зи да започне да го разпитва, да се опита да надникне в сърцето му и да порови в ума му, ала нищо такова не се случваше. Нощ след нощ, двамата просто вървяха под високите борове и мълчаха.

Интересно... с течение на времето Джон беше започнал да разчита на тези разходки. А след днешния разговор за Тор определено се нуждаеше от такава.