Споделена любов

„Ще дойде един, с който ще настъпи краят на господаря, боец от късните дни,

открит в седмата година на двайсет и първия,

и ще го познаят по цифрите, които носи.

С едно повече от компаса ще долавя,

макар и само с четири на дясната,

той има три живота,

две резки отпред

и с едно-единствено черно око

той ще се роди и умре в кладенеца.“

Господин X. усети, че се разтреперва. По дяволите. По дяволите!

Ако 0'Нийл бе в състояние да надушва лесърите, това би могло да означава, че долавя с едно повече от компаса. А ако не можеше да изпъне кутрето си, това с ръката също съвпадаше. Ами другият белег... чакай малко... мястото, където Омега бе пъхнал късчето от себе си в 0'Нийл... заедно с пъпа му това правеше „две резки“. И може би черният белег, който му беше останал, бе окото, за което говореха Свитъците. Що се отнася до родното му място, 0'Нийл беше „роден“ като вампир в Колдуел и най-вероятно щеше да умре тук, когато му дойдеше времето.

Съвпадаше, всичко съвпадаше съвсем точно, но още по-забележително беше това, че никой, ама наистина никой не бе чувал за подобен начин на убиване на лесъри.

Господин X. погледна към Ван и всичко си дойде на мястото, променяйки из основи плановете му.

-Не ти си избраният.

-Трябваше да ме оставиш - каза Бъч, когато Рейдж паркира пред сградата, на чийто връх се намираше апартаментът на Ви. - Трябваше да настигнеш другия лесър.

-Как ли пък не! Ти изглеждаше като халосан с чук, а мога да ти гарантирам, че много скоро щяха да довтасат още лесъри. - Рейдж поклати глава, докато слизаха от колата. - Искаш ли да се кача с теб? Все още изглеждаш като прегазена катерица.

-О, я се разкарай! Връщай се да се биеш с копелетата.

-Страшно ми харесва, когато решиш да се правиш на мъжкар - ухили се Рейдж, но после отново стана сериозен. - Слушай, за това, което се случи...

-Точно за това искам да поговоря с Ви.

-Добре. Ви знае всичко.

Рейдж пъхна ключовете от кадилака в ръката му и като го потупа по рамото, добави:

-Обади се, ако ти потрябвам за нещо.

След като Холивуд се дематериализира, Бъч влезе във фоайето, помаха на охранителя и влезе в асансьора. Докато се изкачваше нагоре, което отне цяла вечност, си мислеше за злото във вените си. Кръвта му отново беше черна, сигурен бе в това. И целият вонеше на бебешка пудра.

Излезе от асансьора, чувствайки се като прокажен, и беше посрещнат от тътнещите звуци на „Chicken-N-Веег“ на Лудакрис.

-Ви? - извика той, блъскайки по вратата.

Отговор не последва. По дяволите. Веднъж вече беше нахлул при Ви в неподходящ момент...

По някаква причина вратата изщрака и се открехна едва-едва. Бъч я побутна и рапът, долитащ отвътре, се засили, но не можа да заглуши полицейските му инстинкти, които изведнъж се обадиха предупредително.

-Вишъс?

Той прекрачи прага и бе блъснат от силен повей на вятъра, долетял откъм отворената стъклена врата на терасата.

-Ехо... Ви?

Бъч погледна към бара. Върху мраморния плот имаше две празни бутилки от водка и три капачки. Аха, тук е имало запой.

Бъч се запъти към терасата, като очакваше да завари Вишъс, проснат върху някой шезлонг, мъртвопиян.

Вместо това налетя на сцена, сякаш извадена от филм на ужасите - чисто гол, Вишъс се беше покачил върху парапета на терасата и се поклащаше на вятъра... а от тялото му струеше светлина.

-Исусе Христе... Ви!

Ви се обърна рязко и разпери сияещите си ръце. С налудничава усмивка той бавно се завъртя.

-Готино, а? Сега е навсякъде по мен - каза той и като надигна бутилката с водка, отпи голяма глътка. - Мислиш ли, че ще се опитат да ме завържат и да покрият всеки сантиметър от кожата ми с татуировки?

Бъч бавно прекоси терасата.

-Ви... какво ще кажеш да те свалим оттам, а?

-Защо? Бас държа, че съм достатъчно умен, за да полетя.

Ви погледна през рамо към улицата трийсет етажа под него. Докато се олюляваше напред-назад от поривите на вятъра, тялото му беше поразяващо красиво.

-Да, такъв шибан гений съм, че сто процента мога да надхитря дори гравитацията. Искаш ли да ти покажа?

-Ви...

По дяволите!

-Ви, приятелю, слез оттам.

Вишъс го погледна и сбърчи вежди, сякаш изведнъж беше изтрезнял.

-Миришеш като лесър, съквартиранте.

-Знам.

-Защо така?

-Ще ти кажа, ако слезеш.

-Подкупваш ме, а? - Ви отпи още една глътка „Сива гъска“. - Само че аз не искам да слизам, Бъч. Искам да полетя... да полетя далеч оттук.

Той вдигна глава към небето и залитна... но успя да запази равновесие, като размаха бутилката в ръката си.

Опа... беше на косъм.

-Вишъс... Боже...

-Е, ченге, Омега отново е в теб, така ли? И кръвта ти пак е черна? - Ви отметна косата си от очите. Татуировките на слепоочието му направо грееха от сиянието на кожата под тях. - И въпреки това ти не си изначално зъл. Как го каза тя? А, да... истинското зло се крие не в тялото, а в душата. А ти, Бъч 0'Нийл, имаш добра душа. По-добра от моята при всички случаи.

-Вишъс, слез оттам. Веднага...

-Аз те харесах, ченге. От мига, в който те видях за първи път. Не... не точно от първия миг... тогава исках да те убия. Но после те харесах. Много.