Споделена любов

Мили Боже... това беше онзи, когото търсеха. Ченгето. Ван беше виждал снимката му в интернет и в статиите във вестника. Само дето онзи от снимката беше човек, а този със сигурност беше вампир.

-Има още един - дрезгаво каза вампирът и немощно посочи към Ван. - Ето там.

Ван побягна, тъй като нямаше никакво желание да бъде убит. Определено трябваше да съобщи на господин X. за това.

НА ОКОЛО ПОЛОВИН МИЛЯ ОТТАМ, В АПАРТАМЕНТА СИ С изглед към реката, Вишъс отвори нова бутилка „Сива гъска“. Докато си сипваше поредното питие под съпровода на рапа, който ехтеше в стаята, погледът му попадна върху двете празни еднолитрови бутилка на бара.

Много скоро към тях щеше да се присъедини още една. Ви взе кристалната си чаша и новата бутилка с водка и се отправи към стъклената врата на терасата. Отключи я със силата на волята си и я отвори.

Блъсна го студен вятър, но той се усмихна, отпи голяма глътка и излезе навън, обхождайки с поглед нощното небе. Ама какъв лъжец беше само! Направо страхотен. Всички мислеха, че е добре, защото беше успял да скрие дребните си проблеми. Носеше бейзболна шапка, та никой да не види, че окото му продължава да играе. Навиваше ръчния си часовник да звъни на всеки половин час, за да не позволи на кошмара да го изненада. Хранеше се, макар да не беше гладен. Смееше се, макар да не му беше смешно. И през цялото време пушеше като комин. Дори беше стигнал дотам, да излъже Рот в очите. Когато кралят го попита как е, Ви срещна погледа му и замислено отговори, че макар все още да му е трудно да заспи, кошмарът си е отишъл и той се чувства много по-добре.

Пълни глупости. Беше като стъкло, покрито с безброй пукнатини. Достатъчно беше едно леко почукване и той щеше да се пръсне на хиляди късчета.

И то не само защото виденията му го бяха напуснали, нито заради повтарящия се кошмар. Е, да, тези неща също го тревожеха, но Ви знаеше, че и без тях щеше да се чувства по същия начин. Гледката на Бъч и Мариса го убиваше. По дяволите, не беше, защото завиждаше на щастието им или нещо такова. Напротив, адски се радваше, че нещата бяха сработили и дори мъничко бе започнал да харесва Мариса. Просто му причиняваше болка да е близо до тях.

Проблемът беше, че колкото и да бе неуместно и даже плашещо, в неговите очи Бъч... му принадлежеше. Беше живял с него месеци наред. Беше го спасил, когато лесърите едва не го убиха. Беше го изцелил.

И именно неговите ръце бяха превърнали Бъч във вампир.

Вишъс изруга и се облегна на парапета. Бутилката издрънча, когато той я остави пред себе си и олюлявайки се, надигна чашата си. О, почакай... тя бе почти празна. Ви взе шишето и я напълни, разливайки част от водката навън, после отново върна бутилката на парапета.

Когато изпразни и тази чаша, той се наведе напред и се загледа в улицата далеч под себе си. Главата му се замая и целият свят сякаш се завъртя около него. Изведнъж, насред връхлетелия го хаос, Ви откри най-подходящата дума за страданието, което го измъчваше. Сърцето му беше разбито.

Ама че бъркотия...

Вишъс избухна в ироничен смях - безрадостен звук, удавен почти веднага от бръснещия мартенски вятър.

Той вдигна единия си крак и стъпи върху студения камък. Разпери ръце, за да запази равновесие, и погледът му попадна върху ръката, от която беше свалил ръкавицата. Онова, което видя, го накара да се вцепени от ужас.

-Господи... не...

Господин X. дълго се взира във Ван, преди най-сетне да поклати бавно глава.

-Какво каза?

Двамата стояха в сенките на ъгъла между „Трейд Стрийт“ и Четвърта улица. Господин X. беше адски доволен, че са сами. Защото просто не можеше да повярва на ушите си, а не искаше никой от другите да го вижда толкова изумен.

Ван сви рамене.

-Сега е вампир. Приличаше на такъв. Държеше се като такъв. И начаса ме разпозна, макар да нямам представа как изобщо ме видя. А онзи, когото премахна? Това беше най-странното от всичко. Онзи просто се изпари. Въобще не беше като онова, което се случва, когато ти пронижеш един от нас. А другият вампир го гледаше като втрещен. Често ли стават подобни неща?

Нищо подобно не се беше случвало. Особено пък онова с човека, на когото изведнъж му бяха поникнали вампирски зъби. То си беше направо противоестествено, също както и вдишването.

-И те пуснаха да си тръгнеш просто така? - попита господин X.

-Русият се тревожеше за другаря си.

Лоялност. Да, разбира се. Прословутата лоялност на Братството.

-Забеляза ли нещо друго в 0'Нийл? Освен това, че явно е бил превърнат във вампир?

Може би Ван се беше заблудил...

-Ами... ръката му. Нещо с едната му ръка не беше наред. Господин X. почувства как по тялото му пробягва тръпка, сякаш беше камбана, която някой бе ударил.

-Какво точно не й беше наред? - попита той, като много внимаваше гласът му да звучи спокойно.

Ван вдигна ръка и сгъна кутрето си.

-Нещо такова. Малкият му пръст е извит и някак схванат, все едно не може да го движи.

На коя ръка?

-Ъ-ъ-ъ... дясната. Да, на дясната.

Като в някаква мъгла, господин X. се облегна на стената зад себе си. Пророчеството изпълни съзнанието му: