Споделена любов

Бъч слезе от пътеката за бягане и избърса запотено си лице с ризата си. Току-що беше пробягал единайсет мили. За петдесет минути. Което означаваше, че за пет минути е пробягвал по миля. Мили... Боже.

-Как се чувстваш? - попита го Ви от лежанката.

-Като шибания Лий Мейджърс. Тристакилограмовата щанга издрънча върху поставката.

-Май искаш всички да разберат на колко си години, а, ченге?

-А ти какво искаш, да крия, че израснах през седемдесетте ли?

Бъч отпи няколко глътки минерална вода, после дъхът му изведнъж секна и той рязко се обърна към вратата. Миг по-късно Мариса застана на прага.

Господи, изглеждаше страхотно, облечена в черни панталони и кремаво сако - едновременно делова и женствена. А яркосините й очи сияеха.

-Реших да се отбия, преди да си отида вкъщи за през нощта.

-Радвам се, че го направи, скъпа.

Бъч се запъти към нея, като се триеше усилено с хавлиената кърпа, но Мариса очевидно нямаше нищо против, че е разгорещен и облян в пот. Ама нищичко. Тя улови брадичката му в шепа, когато той се приведе над нея и прошепна „здравей“, долепил устни до нейните.

-Изглеждаш добре - промълви тя и прокара ръка по врата и голите му гърди; пръстите й се плъзнаха по златното разпятие. - Много добре.

-Така ли? - Бъч начаса се втвърди и се усмихна, спомняйки си как преди час и половина я бе събудил „отвътре“. - Е, определено не изглеждам така добре, както ти.

-За това може да се спори.

Мариса се притисна до него и от гърдите му се откъсна задавена въздишка. После, издавайки гърлено ръмжене, Бъч се зачуди къде из целия тренировъчен център биха могли да се усамотят за десетина минути. Аха! Наблизо имаше една класна стая, която се заключваше. Чудесно.

Бъч хвърли поглед към Ви с намерението да му поднесе едно „След малко се връщам“ и с изненада установи, че той се взира в тях през полуспуснатите си клепачи с непроницаемо изражение на лицето. Уловил погледа му, Вишъс побърза да извърне очи.

-Е, аз трябва да вървя - каза Мариса и се отдръпна. - Предстои ми важна нощ.

-Не можеш ли да останеш още мъничко? Само пет минути?

-Страшно бих искала, но няма как.

„Я, чакай малко“, помисли си Бъч. Имаше нещо различно в начина, по който тя се взираше в него. Очите й бяха приковани във врата му, устата й беше полуотворена. Изведнъж езикът й пробяга по долната устна, сякаш бе вкусила нещо приятно. Или искаше да го вкуси.

Необуздана похот лумна в тялото на Бъч.

-Скъпа? - дрезгаво каза той. - Нуждаеш ли се от нещо?

-Да... - Мариса се повдигна на пръсти и прошепна в ухото му: - Дадох ти толкова много по време на преобразяването ти, че сега почти нямам сили. Нуждая се от вената ти.

Мамка му... ето какво бе чакал през цялото време. Да я нахрани.

Той я сграбчи през кръста, повдигна я във въздуха и я понесе към вратата така стремглаво, сякаш стаята гореше.

-Още не, Бъч - разсмя се Мариса. - Пусни ме. Ти се преобрази само преди седмица.

-Не.

-Бъч, пусни ме.

Тялото му се подчини, въпреки че мозъкът му отказваше да се съгласи.

-Кога?

-Скоро.

-Вече съм силен.

-Мога да почакам още няколко дни. Така ще е по-добре.

Тя го целуна и си погледна часовника. Носеше любимия му часовник, „Патек Филип“ с черна каишка от истинска алигаторска кожа. Мисълта, че неговият часовник е винаги с нея, му доставяше огромно удоволствие.

-През цялата нощ ще бъда в „Убежището“ - каза тя. - Тази вечер пристига една нова жена с двете си деца и искам да съм там, когато дойдат. Освен това смятам да свикам среща на персонала. Мери също ще бъде там и ще го направим заедно. Така че най-вероятно ще си дойда чак призори.

-Аз ще съм тук - каза Бъч и когато тя се обърна, той я улови и я завъртя обратно към себе си. - Обещай ми, че ще се пазиш.

-Обещавам.

Той обви ръце около крехкото й тяло и я целуна страстно. Господи, винаги му липсваше, когато не беше до него.

-Ама че съм се размекнал.

-Нали ти казах - Ви се надигна от лежанката и взе две гири. - Обвързването при вампирите не е шега работа.

Бъч поклати глава и се опита да се съсредоточи върху онова, което му оставаше да свърши в залата тази вечер. През последните седем дни, докато Мариса се занимаваше с новото си начинание, той оставаше в имението и се посвещаваше на това, да овладее новото си тяло. Което съвсем не беше лека работа. В началото трябваше да усвоява наново някои основни функции, като например как да се храни или да пише. Сега се опитваше да види докъде се простират възможностите на тялото му, да провери кога... и дали изобщо може да бъде прекършен. Добрата новина беше, че поне засега всичко действаше както трябва. Е, почти всичко. Имаше малък проблем с едната ръка, но нищо сериозно.

А вампирските зъби бяха просто невероятни.

Също както и силата и издръжливостта му. На каквито и изпитания да подлагаше тялото си във фитнеса, то ги понасяше без проблем и само още повече заякваше. По време на храненията Бъч ядеше като Рейдж и Зи - поглъщаше поне по пет хиляди калории на денонощие и въпреки това непрекъснато беше гладен. Което бе напълно обяснимо. Трупаше мускули с такава скорост, сякаш се тъпчеше със стероиди.