Споделена любов

Ви погледа как Мариса се унася в сън, после изви глава на една страна и надникна в стаята за първа помощ. От мястото си виждаше само едрите стъпала на Бъч. Сега той наистина бе един от тях. Стопроцентов воин вампир, който трябва да беше висок близо два метра. Във вените му определено имаше от кръвта на Рот и Ви се зачуди дали някога ще разберат откъде се е взела.

Вратата на стаята с оборудването се отвори и Зи прекрачи прага, следван плътно от Фюри.

-Какво стана? - попитаха двамата в един глас.

-Ш-ш-шт - прошепна Ви и кимна към Мариса. - Вижте сами. Ето там е.

Близнаците се приближиха до вратата.

-Мили Боже! - ахна Фюри.

-Не е от дребните - промърмори Зи, после подуши въздуха. - Въобразявам ли си, или това е мирисът на обвързването на Рот?

Ви се изправи.

-Да идем в тренировъчната зала. Не искам да ги събудим. Тримата излязоха навън и Ви притвори вратата зад тях.

-Е, къде е Рот? - попита Фюри, когато се настаниха върху сините постелки. - Мислех, че държи да присъства.

-Зает е. И още как.

Зи се загледа в притворената врата.

-Ченгето е грамадно, Ви. Направо огромно.

-Знам.

Ви се излегна на пода и всмукна от цигарата си, а после бавно издиша дима, като отказваше да ги погледне.

-Ви, той е наистина грамаден.

-Да не говорим за това. Още е твърде рано да разберем какъв ще бъде.

Зи потърка късо подстриганата си коса.

-Просто казвам. Той...

-Знам.

-А и във вените му тече кръвта на Рот.

-Знам. Обаче още е рано, Зи. Прекалено рано. Освен това майка му не е една от Избраниците.

В жълтите очи на Зи се появи раздразнение.

-Адски тъпо правило, мен ако питаш.

БЪЧ СЕ СЪБУДИ ВЪРХУ НОСИЛКАТА, ДИШАЙКИ ДЪЛБОКО. УСЕщаше... усещаше някаква миризма. Нещо, което му доставяше неизразима наслада. Нещо, което караше тялото му да забръмчи от могъщата енергия, която протичаше в него.Моя“, обади се някакъв глас в главата му.

Той се опита да прогони неканената дума, но тя се беше врязала в съзнанието му. При всеки дъх, който си поемаше, двете срички отекваха все по-гръмко в ума му, пулсираха в тялото му, напълно извън неговия контрол. Източникът на живота му. Центърът на душата му.

Той простена и се опита да седне, но залитна и едва не се сгромоляса на пода. Успя да се хване и погледът му попадна върху ръцете му. Какво, по... не, нещо тук не беше както трябва. Това не бяха неговите ръце, нито... мамка му, нито неговите крака. Бедрата му бяха огромни.

„Това не съм аз“, помисли си той. Моя“, отново отекна в главата му.

Бъч се огледа наоколо. Всичко в стаята беше кристално ясно, сякаш очите му бяха прозорци, които някой бе лъснал до блясък. А слухът му ... Той погледна към флуоресцентните лампи. Буквално чуваше как електричеството тече през тръбите им.

„Моя.“

Бъч отново си пое дълбоко дъх. Миризмата беше на Мариса. Тя беше наблизо...

Устата му се отвори от само себе си и от гърдите му се откъсна гърлено ръмжене, което завърши с едно рязко „моя“.

Сърцето му заби учестено и той си даде сметка, че контролната кула в главата му бе напълно превзета от собственически инстинкт, който беше толкова силен, че в сравнение с него онова, което изпитваше към Мариса преди преобразяването, сега му се струваше мимолетно увлечение.

„Моя!“

Той сведе поглед надолу и видя какво се случва във внезапно отеснелите му боксерки. Пенисът му беше пораснал пропорционално на останалата част от тялото му и сега напираше неудържимо в опънатия до краен предел памук, потръпвайки, сякаш се опитваше да привлече вниманието му.

О, Господи! Тялото му копнееше да обладае Мариса. Веднага.

В този миг, сякаш го беше чула да я вика, тя се появи на прага.

-Бъч?

Без никакво предупреждение, той сякаш се превърна в торпедо, тялото му се прицели в нея и се изстреля през стаята. Събори я на пода и я целуна трескаво, като едновременно с това я възседна и с един замах разкопча ципа на панталоните й. Събу ги, ръмжейки от нетърпение, разтвори грубо гладките й крака и зарови лице в сърцевината й.

В същото време, сякаш страдаше от раздвоение на личността, му се стори, че се наблюдава някъде отстрани - видя как ръцете му повдигнаха блузата й и сграбчиха гърдите й, докато езикът му не преставаше да я ближе там долу. Изведнъж повдигна глава, оголи вампирските си зъби, които, колкото и да беше необяснимо, вече знаеше как да използва, и разкъса сутиена й. Мъчеше се да спре, но беше като подвластен на някаква центробежна сила, а Мариса... Мариса беше оста, около която кръжеше.

-Съжалявам - простена той от дълбините на този водовъртеж. - О, Господи... Не мога да спра...

Мариса взе лицето му в ръцете си... и го укроти само за миг. Беше невероятно и Бъч нямаше представа как го направи, но ето че тялото му начаса застина. Което означаваше, че тя има пълен контрол над него. Ако му кажеше „не“, той щеше да спре. Мигновено. Точка по въпроса.

Само че тя явно нямаше такова намерение. В очите й гореше еротичен пламък и тя прошепна:

-Вземи ме. Направи ме своя.