Споделена любов

Ханшът й се изви към него и предишната сляпа жажда се завърна с удвоена сила. Бъч се надигна, разкъса боксерките си и нахлу в нея толкова устремно и така дълбоко, че мекотата й обгърна всеки инч от него.

Тя извика и заби нокти в бедрата му, а той я облада необуздано и стихийно. Докато сексът бушуваше и той проникваше настървено в нея, Бъч усети как раздвоението му изчезва и двете му половини стават едно цяло. Гласът на онзи, който бе до този момент, и другият, който бе отеквал в съзнанието му допреди малко, се сляха в едно.

Не откъсваше поглед от лицето й, когато оргазмът започна, и изпразването не приличаше на нищо, което беше преживявал до този момент. По-интензивно и по-мощно, то сякаш никога нямаше да свърши, сякаш тялото му разполагаше с неизчерпаем запас от онова, което се изливаше в нея. А на нея й харесваше - отметнала глава от удоволствие, тя бе обвила крака около него, а сърцевината й поглъщаше всичко, което той й даваше.

Когато най-сетне се изчерпа, Бъч рухна на пода, останал без дъх, замаян и облян в пот. Едва тогава забеляза, че прилягат един към друг по различен начин - главата му почиваше по-високо отпреди, бедрата му се нуждаеха от повече място между нейните, ръцете му, подпрени до лицето й, също бяха по-големи. Тя го целуна по рамото. Близна кожата му.

- М-м-м-м... миришеш прекрасно.

Така си беше. Плътната миризма, която тялото му излъчваше преди, сега се бе наслоила като пелена във въздуха. Мирисът на обвързването му бе попил във всеки сантиметър от тялото на Мариса, в косата й, в кожата й... във вътрешността й.

Така и трябваше да бъде. Защото тя му принадлежеше.

Бъч се надигна и се претърколи настрани.

-Скъпа... не знам защо го направих.

Е, всъщност само част от него не знаеше. Другата искаше единствено да го направи отново.

-Радвам се, че го стори - отвърна Мариса, грейнала като обедно слънце, усмивката й освети цялата стая.

Сияещото й лице го накара да осъзнае с огромно удоволствие, че това бе двупосочна улица - той също й принадлежеше. Те си принадлежаха един на друг.

-Обичам те, скъпа.

Същото вричане се откъсна и от нейните устни, после усмивката й помръкна.

-Толкова се боях, че ще умреш.

-Но ето че съм жив. Всичко свърши. Преминах от другата страна и сега съм до теб.

-Не мога да го понеса още веднъж.

-Няма да е необходимо.

Тя се отпусна и го помилва по лицето. После се намръщи.

-Тук май е доста хладничко.

-Нека те облечем и да отидем в имението.

Той понечи да оправи блузата й... и погледът му попадна върху съвършените розови зърна на гърдите й.

Начаса се втвърди. Изпълни се до пръсване и закопня пак да се изпразни в нея.

Сияйната усмивка отново огря лицето на Мариса.

-Ела върху мен, налум. Нека тялото ми облекчи твоето.

Бъч не чака тя да го покани втори път.

В тренировъчната зала Ви, Фюри и Зейдист млъкнаха и се заслушаха. Ако се съдеше по приглушените звуци, които идваха от другата страна на вратата, Бъч се беше събудил... и очевидно бе зает. Те се разсмяха, а Ви затвори вратата докрай, мислейки си колко е щастлив за Бъч и Мариса. Толкова... щастлив.

Тримата продължиха разговора си, като от време на време Ви запалваше цигара и тръскаше пепелта в една бутилка от минерална вода. Час по-късно вратата най-сетне се отвори и Бъч и Мариса се показаха на прага. Мариса бе облечена с роба за джиуджицу, а Бъч бе увил една кърпа около бедрата си. Силна миризма на обвързване се излъчваше и от двамата и те изглеждаха едновременно уморени и заситени.

-Ъ-ъ-ъ... здрасти - поздрави ги Бъч, като се изчерви.

Изглеждаше добре, но явно му бе трудно да ходи и трябваше да се подпира на Мариса. Ви се ухили.

-Пораснал си.

-Аха, аз... ъ-ъ-ъ... Имам малък проблем с придвижването. Това нормално ли е?

Фюри кимна.

-Абсолютно. Знаеш ли колко време ми отне, докато свикна с новото си тяло! След няколко дни ще започнеш да си възвръщаш контрола, но още известно време ще се чувстваш странно.

Двамата пристъпиха напред. Мариса изглеждаше така, сякаш едва удържа тежестта на тялото му, а Бъч се движеше несигурно, като че ли се опитваше да не се обляга на нея толкова, колкото наистина имаше нужда.

Ви се изправи.

-Да ти помогна да се прибереш в Дупката? Бъч кимна.

-Няма да ти откажа. Всеки момент ще падна върху нея.

Ви отиде от другата му страна и го улови здраво.

-Право към къщи?

-Да! Нямам търпение да си взема един душ.

Бъч улови Мариса за ръка и тримата бавно се запътиха към Дупката.

Прекосиха тунела в пълно мълчание, нарушавано единствено от тежките стъпки на Бъч. Докато вървяха, Ви се замисли за собственото си преобразяване. Спомни си как се бе пробудил и бе открил татуировките с предупрежденията по лицето, ръката и дори по интимните си части. Поне Бъч беше в безопасност и имаше кой да го брани, докато си възстанови силите.

Ви беше захвърлен в гората извън бойния лагер и оставен да умре.

Бъч имаше и нещо не по-малко важно - жена, която го обичаше. Мариса буквално сияеше, докато крачеше до него, и Ви се мъчеше да не я поглежда твърде често... само дето това беше по-силно от него. От погледа, който тя не сваляше от Бъч, се излъчваше такава топлина. Такава топлина.