Читаем Споделена любов полностью

Бяха го изпратили навън като воин.

Засега беше само пробно, а и трябваше да го обсъди с Мариса, но Бъч определено искаше да се получи. Искаше... да, искаше да се бие. А и братята също го искаха. Бяха го обсъдили най-задълбочено, особено онова с тъмната му страна, и в крайна сметка бяха стигнали до извода, че той има и желание, и необходимите заложби, за да убива лесъри. Те се нуждаеха от още бойци на своя страна във войната си срещу Обществото, така че решиха да опитат.

Докато Рейдж караше към центъра на града, Бъч се взираше през прозореца. Жалко, че Ви почиваше тази вечер. Щеше му се първото му излизане да бъде заедно с него, но поне беше доволен, че съквартиранта му го няма не защото не бе в състояние да излиза, а защото днес бе негов ред да си остане вкъщи. Всъщност напоследък той като че ли спеше много по-добре и Бъч отдавна не го бе чувал да крещи насън.

-Готов ли си? - обади се Рейдж. - Аха.

Бъч направо нямаше търпение да използва новото си тяло, и то точно по този начин - в битка.

Петнайсетина минути по-късно Рейдж паркира зад „Скриймърс“. Докато вървяха към Десета улица, Бъч изведнъж спря и се приближи до една стена.

-Бъч?

Изправен срещу миналото си, Бъч протегна ръка и докосна черното петно от взрива, унищожил колата на Дариъс. Да... ето къде беше започнало всичко миналото лято. Но докато докосваше влажните грапави тухли, Бъч внезапно почувства, че същинското начало е тук и сега. Истинската му природа беше излязла на повърхността и той най-сетне можеше да бъде онзи, който бе в действителност.

-Добре ли си, мой човек?

-Пълен кръг, Холивуд - каза Бъч и се обърна към своя приятел. - Пълен кръг.

Рейдж го изгледа неразбиращо, но Бъч просто се усмихна и продължи напред.

-Е, как протичат тези ваши патрули? - попита той, когато излязоха на Десета улица.

Обикновено покриваме периметър от около двайсет и пет пресечки, като го обикаляме два пъти. Ние търсим лесърите, те се опитват да открият някой от нас. Битката започва веднага щом...

Бъч изведнъж спря и главата му се завъртя във всички посоки сякаш от само себе си. Горната му устна се повдигна, оголвайки чисто новите му вампирски зъби.

-Рейдж - тихо каза той и Холивуд се разсмя доволно.

-Къде са, ченге?

Вместо отговор, Бъч се втурна към сигнала, който бе доловил, и докато тичаше, почувства истинската мощ, скрита в тялото му, като двигателя на скъп спортен автомобил. Давайки й воля, Бъч се понесе по тъмната улица, следван по петите от Рейдж.

Двамата се движеха в съвършен синхрон. Движеха се като убийци.

След шест пресечки се натъкнаха на трима лесъри, които се бяха спрели в една глуха уличка и обсъждаха нещо. Тримата се обърнаха към тях като един и в мига, в който срещна погледите им, Бъч зърна отвратителния пламък на разпознаването. Както и преди, връзката между тях предизвика ужас у Бъч и объркване у лесърите, които сякаш усетиха, че той е едновременно вампир и един от тях.

В тъмната мръсна уличка битката избухна с яростта на лятна буря и навсякъде се сипеха юмруци и ритници, подобни на светкавици. Бъч получи удари в тялото и лицето си, ала изобщо не им обърна внимание - нито един от тях не бе достатъчно силен. Сякаш мускулите му бяха от стомана, а тялото му бе покрито с броня.

След известно време той най-сетне успя да повали един от лесъритена земята и като го възседна, посегна към ножа си. После обаче спря, завладян от нужда, която бе по-силна от него. Вместо да извади оръжието си, той се наведе напред, доближи лице на сантиметри от лицето на убиеца и го подчини със силата на погледа си. Очите на лесъра едва не изскочиха от орбитите си, когато устата на Бъч се отвори.

-Бъч? Какво правиш? - долетя гласът на Рейдж сякаш от много далеч. - Аз се оправих с другите двама. Просто го пронижи. Бъч? Пронижи го!

Все така надвесен над жертвата си, Бъч почувства прилив на сила, която обаче не се дължеше на тялото му, а на мрака в него. Започна полека, вдишването беше бавно и предпазливо... и сякаш никога нямаше да спре. Дълго, протяжно поемане на дъх, което постепенно ставаше все по-мощно, докато чернотата премина от лесъра в него и това най-чисто зло, самата същност на Омега, се вля в тялото на Бъч. Той преглътна отвратителния черен облак и го усети да изпълва вените му и да полепва по костите му. В същия миг тялото на лесъра се превърна в сива мъгла и се стопи.

-Какво, по дяволите, беше това? - ахна Рейдж.

Ван спря в началото на уличката и се вслуша в инстинкта си, който настойчиво го съветваше да потъне в сенките. Беше дошъл готов за битка, повикан от един лесър, според когото тук имало схватка с двама от Братството. Но когато Ван пристигна, пред очите му се разкри нещо, което изглеждаше нереално.

Огромен вампир бе затиснал един лесър под себе си и като прикова погледа му... изсмука самото му същество и го превърна в нищо.

Докато пелената от пепел се посипваше по мръсния паваж, Ван чу русият вампир да казва: „Какво, по дяволите, беше това?“

В този миг другият вампир вдигна глава и погледна право към Ван, въпреки че мракът напълно го скриваше.

Перейти на страницу:

Похожие книги